Стихове и поезия от съвременни български автори
Вярност...
от нея пък, той търсеше... Душа -
това разбра се в края, а... в началото,
откриваха се – сякаш... на игра!
Тя беше хубава, о, не - Красавица, ...
Сляп си!
и търсиш просто нещо... за обичане.
На слепеца изгревите му замръзват,
умориха ни се пътищата... от пресичане.
Сляпо се кълнеш и вярваш в непознати - ...
Сбогом
"Сбогом!"... и просторът се смали!
Тръгваш си сама и надалече –
друг в дома си да те приюти!
Но върви, аз няма да те моля. ...
Крадецът на праскови
И книга се преструвах, че чета.
А той промъкваше се – сякаш да открадне
не праскови, а нечия душа.
Но като тръгваше с торбичка с праскови ...
Прозрение
без дори и да ме е искал.
Едва сега го прозрях -
не е имало никакъв смисъл...
Улична поема (Агресия)
сенките се движат в необикновен парад,
прозорчета малки, потъмнели от дим,
разказват за път недостижим.
На ъгъла, пропити от злоба, ...
И всички ми говорите за този дъжд...
и как покривал покривите
как като разтвориш дланите
прозорците
потича следва линиите на ръката ...
Откровение
със паяжини по ъглите
и мебели прашасали,
останах сам с мечтите,
загубил съм стотици битки, ...
Ти и аз
и крилата, с които духът ми волен летеше.
В сърцето твое вселена от обич откривах
и жива вода от усмивката нежна отпивах.
Аз съм нежният вятър, който лицето ти гали ...
* * *
от щедрите ръце на пубери,
да легнат искат по корема си,
вените с ръкав пристягат -
и чакат свойте дилъри във бурените - ...
Езеро
и гледам синьото ти тяло
и в приказното огледало
откривам целия ми свят
Болка...
Покори сърцето ми -
просто ей така -
и каза ми после "Край!
Край на любовната игра!" ...
Прашинка малка
а любовта... пътеката към ада.
Прашинка съм, във тоз огромен свят
една прашинка малка, ала страдам!
Летя без цел, посока и компас... ...