3 929 резултата
В безкрайния мрак проблясва светлина,
когато нощ над пътя се снишава.
Като звезда изгрява тя една,
и тишината в искри разпилява.
Там, където няма път и глас, ...
  261 
Есента пристъпва с леки стъпки,
тиха, но със златен мек воал.
Вятърът прошепва стари късни тръпки,
сякаш от миналото връща ни сигнал.
Листопадът като стих играе, ...
  269 
Дните си минават, но дали
ставаш по-хубава ти?
Да, истина е това
Нека всички знаят сега.
Ирина е обречена на красота, здраве и късмет ...
  226 
В пропастта на отчаянието
пропаднах от страха да не се проваля.
Видях и други там.
Никой не искаше да остане в калта,
заровен в пръстта. ...
  273 
Вървях наникъде. Вървях през нищото.
От предателства разнищен.
Отчаян от съдбата.
Сивотата бе навсякъде,
и толкоз плътен мрака.. ...
  220 
Да захапя смокиня
директно от храста.
Да прекопам градината
на която съм порастнал.
Да напоя със потта си ...
  230 
Eдин ден ти е нужно,
Може би и по-малко.
Искаш да си с него повече,
Любовта му е подарък!
Чаровник от дете е знаем, ...
  233 
Надявам се да ме съзерцаваш,
както цветята в първите лъчи на зората.
Да виждаш в крехките им листенца
тяхното сияние,
което в мрака не угасва. ...
  396 
Кой съм аз
"Лесничеят" се наричам аз сега,
За гората ми напомня това име.
За работата скромна земна, и
За хора муладхарни - други. ...
  389  12 
Намерих мисъл с формата на щастие.
В зелено ъгълче от тишина и расне....
О, как само бързо расне до слънчев лъч,
пронизал ми съня, до стрък тревица
с маргаритки топли, до дъх пристанал ...
  202 
Учение пак-
на прага се задава.
Чувам отдалече училищния звън.
Но тъга в мен като гостенка се настанява,
тъй както осъзнавам, ...
  252 
Странно нещо е любовта.
Един изгрев. Един залез.
Дъждът и цветята.
Слънцето. Луната.
Денят и нощта. ...
  274 
Ако бях друг човек –
с други мислене и характер;
с други приоритети и цели;
определено щях да имам
различни минало и настояще; ...
  224 
Закрилното огнено заклинание
Славянинът не се моли, прославя
Той богът, боговете свои. Заклинанието
Е форма на молитва,
И прослава е във време също. ...
  259 
Да бъдеш свободен
е да виждаш красотата,
която пулсира в тишината на света.
Забележи как облаците
танцуват около слънцето, ...
  234 
Взех си почивка от поезията
и реших да релаксирам реално
в реалния бетонен свят.
Почивах дълго, докато
реших да се разходя, ...
  270 
Странен ден,
Има слънце,
А ние броим колко пъти сме се цапардосали,
Странен ден, входовете миришат на книги,
Търся извратени диалози с куклите. ...
  293 
Крещя: "Незабавно повикайте Супервайзора, искам да сляза от този "влак" наречен живот".
А той ми отвърна сопнато с дрезгавия си глас: "Това не е влак, момче, това е въртележка.
Влакът отпътува преди час и ти го изтърва".
Тръпки ме побиха, още когато чух студения му тежък глас, сякаш острие на леден ...
  485 
"Звездите или луната?" - попитаха ме.
"Очите ѝ." - отговорих.
Очите ѝ, сияещи с нежна любов,
отразяват целия небесен свят -
светлината и тъмнината преплетени в едно. ...
  301 
Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...
  392 
Някъде там, високо в небесата,
се извисява твоята душа.
Набързо без да се сбогуваш,
нагоре отлетя.
Не остана тук, да видиш как раста. ...
  356 
Поетът няма сила с думи да те сътвори,
нито багри на палитра могат да те нарисуват.
С всяка дума,
която на листа слага,
опитва се да те улови, ...
  239 
Хиляди мисли, по празен лист разпръснати,
разпилени сенки на сърцето ми говорят.
Хиляди думи неизказани сега тежат,
искат да изплуват на повърхността, да разкъсат тъмнината.
Като две парченца от пъзел се намерихме, ...
  297 
Иницииране
Инициирането е начало.
Работа започната. Път нов,
Сега започнат, след подготовка
В мисълта – нов скромен, или ...
  303 
Понякога си мисля за смъртта
и как ще се яви,
дали в малка черна рокля.
Ще я довее вятър, в утрото или нощта.
Умирането си е работа самотна. ...
  273 
Смея ли да ти кажа
как всяка нощ шептя името ти,
как говоря на цветята за теб
и че всеки ден
е безкрайно дълъг, ...
  501 
Аз те открих така нежно,
когато слънцето изрисува
последната алея от залеза ни.
Една луна изгря от моята тъмнина,
даде ѝ обич, и сиянието ѝ проговори с цветята. ...
  279 
На концерта,
на откритата сцена
пяха поети с китара.
Вятърът с дърветата
зад сцената танцуваше. ...
  260 
Казват, надеждата умира последна,
но малцина знаят, че жертвите ѝ са безброй.
Уж каца на рамото като малка птица
и ти дава сила да бъдеш герой.
Ако ръцете си сега към теб протегна, ...
  437 
Морето обича да взима всичко със себе си,
но не взе и теб,
остана само кърпата и
отпечатъкът на тялото ти върху нея,
сега тя прелива с белите вълни. ...
  275 
Да, хубаво послание
до определени хора в живота ми.
Елегантно ви изпратих
на майната ви.
Пожелавам ви приятно изкарване ...
  584 
Погледнах в кладенеца,
видях себе си
в небето.
Бял облак доплува и ме погали
леко. ...
  313  11 
Понякога си мислиш, че ще е до живот,
Понякога се радваш като малко дете,
Мислиш, че си достигнал самия небосвод,
Волен като птица из яркото синьо небе.
Но изведнъж въздухът ти натежава, ...
  251 
Моля те, отвлечи ме от битовизма,
заведи ме някъде на някое място,
обгърнато в гъста мъгла.
Заведи ме вдън земя, навътре
из дебрите на тъмната ми душа, ...
  346 
Този момент, във който усещаш от глътката
за първи път.
Но всяка сутрин.
А съзнанието е преплетена върволица от
скорошни сънища... ...
  237 
От делата живея
Времето е ценен капитал, когато
Разбере човекът, че то е съд и "кофа"
За дела, които пък са - "дърво", което
Дава плодове. ...
  412 
Как да вдишвам този тежък въздух,
черен катран, раздиращ дробовете ми?
Имам ли място в себе си да вдишам?
Не трябва ли първо да издишам
насъбралата се пепел от изгорени спомени? ...
  326 
напитка на богове
да обуздават
присъстващите умове
  221 
Ако мъжът на дъщеря ти
Или някой изобщо в живота ѝ
говореше на нея
Също както
Твоят говори на теб ...
  403 
Липсваш ми когато
Искам да споделя,
Да намеря себе си,
Да празнувам,
Да се смея, ...
  315 
Предложения
: ??:??