Стихове и поезия от съвременни български автори
Приятел с утрото
Пред прага на деня
простирам своя свян.
Bълните от копнеж
се удрят във скалите ...
Бури и земетресения
и обгърна ни със сивота.
Куршум ли, буря ли ни стигна,
или просто дяволска тъга?
В небесни гробници белеят ...
Да построиш Дом
се полагат основите
в градежа на къща,
наречена Дом.
Тухла по тухла, ...
Сърцето
не е нужно много,
но да препуска в галоп
се иска всичко.
Бъди готова да дадеш себе си, ...
Обичай (акростих)
Бъди и мил, и лош, и обичлив.
Искай всичко чак до болка,
Че тогава даже болката е сладка.
А за себе си помни едно, ...
Размисъл
Времето е гадно, безразлично,
дъждът кротува тих по клоните.
Теоремите присъстват в учебника
или чакат своето откриване. ...
Не мога
ти си моята малка вселена.
Вдишвам твоя парфюм свеж и лек,
ти си слабост у мен спотаена.
Мога да плача за теб ...
Понякога се случва и това
без думи, без да питаш, без да искаш,
да срещнеш погледа на някоя жена
и да не спреш за нея да си мислиш.”
Така ми каза ти онази нощ, ...
Безчувствен
студени длани,
галят твоето лице.
Горещи чувства
в прах облени, търсят твоето небе. ...
* * *
В неговите - слънчевите зайчета се гонят.
В тревите падат капчици.
(аз и залеза говорим.)
Разказва ми за елфове добри, ...
Ще си спомниш ли?
Ще си спомниш ли за мен, когато си отидеш?
Ще си спомниш ли, щом слънцето те погали с парещи лъчи?
Ще си спомниш ли, когато залезът царува над морските вълни?
Ще си спомниш ли за мен, когато завали? ...
Пробуждане
публикувам по негова молба
Над хоризонта сив облак се носи,
пустее огромната шир.
Косачи в ливадите косят, ...
Пазаруване
Човек е днес пленен
от думата "купува",
затуй и нощ, и ден
на нея той робува. ...
Водопадно
и неочаквана.
Огнена или мразна.
С дъх на лютиче
и мащерка. ...
Дзифт
ще пуска филм за стари времена.
За пошлости комунистически
и лични епоси трагически!
Ще ни говорят днес за 60-те ...
Пустош
обгръщайки студената душа във мрак.
А там, в онази безчувствена пустош,
ти остава единствено да се луташ,
да тичаш, вървиш, да падаш и ставаш, ...
О, братко... Прости ми, че съм слаба
с теб доскоро стаята делях,
в сърцето ми най-голям е твоя кът.
За теб най-много сълзи аз пролях.
Водили сме често безсмислени спретни, ...
Порой
а в него - твоите очи.
Огнен поглед ме обгаря,
а с него - слънчеви лъчи.
Сърцето ми тресе се под ритъм лудешки ...
Пловдивско Маротворение
Дън ни чуят унез шаврънтии.
Аз сига съм в Филибету, майна.
Не, ма, не... От кво дъ съ крия?
Снимът ма... Не съм издукарън. ...
Поетът в мен е мъртъв
в косите-строфи нежно аз оплитам,
на последен стих в думите безмълвни
сред букви голи, парещи се скитам...
... защото знам - мъртъв е поетът в мене! ...
Нощ в дядовата къща
раненото слънце към залез пълзи.
И сънища младата вечер заприда,
в бленуване тихо изтръгва сълзи.
Безлюден пред мене синее се пътят. ...