Стихове и поезия от съвременни български автори
Родих се...
нещастието
беше да те обичам.
Напускам те
Чашата горчива ще изпия,
ще спра на някой кръстопът,
омразата в десницата ще скрия,
ще изправя съвестта пред съд. ...
Черно... бяло... черно...
черната земя снежинки бели хапят,
черен хляб целува бели зъби,
черни хапчета със бели си играят.
„Бял” пророк апокалипсис „черен” ражда, ...
Не сервилност
Под дъжд от разноцветна светлина,
(а другите защо не забелязват...)
цял свят оглежда се със леснина,
(а другите покланят се изящно...) ...
Имаш ли?...
и вярваш ли в свещените икони?
Изгубени, възпират уморените нозе
от писъка, по устните отронен.
Ти имаш ли си някого до тебе, който ...
Боли ме от това...
Боли, когато разбиха се мечтите ми,
не мога да променя нищо, дори болката
усилва се, и вече, щом те видя,
напират в очите ми сълзи. ...
Пътека
но така само знам, че вървя.
Ако тичам, дали има смисъл...
И кого да надбягвам все пак?
Ето - стъпките крача ги бавно ...
Наказанието на демона
дали за нещо Господ го наказа, че ангелът бе в образ на Жена.
В сърце, по-черно от нощта самотна, внезапно блесна светлина,
и Господ страшно го наказа - откри за него любовта.
От мъка адска демонът простена, прокле той Рая с Ада в едно, ...
Oстани!
Не тръгвай... Още не!
В очите ми по онзи влюбен начин погледни.
Припомни ми най-нежното докосване!
Остани! ...
Когато те ревнувам
аз съм в ада
и пържа се в казана
на страха
и няма по-рогат ...
* * *
Коя пленила ти е ума?
Аз просто чакам ден,
в който ти ще погледнеш мен,
когато в очите ми ще се вгледаш ...
Промяната...
направи ме човек различен.
Не играя вече детските игри,
а живея живот нетипичен.
Любовта във мен гори, ...
Дете
Събудих се от собтвения си вик:
Любов, любов, къде си?
Не те видях дори за миг.
Защо далече си от мен, ...