Стихове и поезия от съвременни български автори
Самотно
Сред толкова много фалш и измами,
сред толкова много любов пропиляна,
вратата заключих, света си затворих
скрих се, от себе си даже се пазих... ...
Аз съм човекът, който...
Аз съм човекът, който иска да се усмихнеш,
аз съм човекът, който иска да ти покаже колко красив е света,
аз съм човекът, който иска да видиш колко много е цветен е света,
аз съм човекът, който искам да бъда, ...
Миг очакване
въпроси в хладния балкон.
А зад прозорците притихнали
очаквам сякаш друг сезон.
Очаквам нови измерения ...
Първа любов
И първата най-силен белег прави.
Затуй така жестоко те боли -
от първа обич така боли, разбра ли?
Сега разбра ли що е да обичаш? ...
Сложих ги в кутийки...
затворих сърцето, сложих катинар дори…
Защото любовта се оказа заблуда,
от която до смърт боли…
А в кутия от шоколадови бонбони, ...
НЕреалност
Прогоних истината от ума си.
Заживях в измислена реалност.
Чувствам как потъвам.
Чувствам, че ме задушаваш. ...
Прощално
Прости, че те обичах, прости и че не те разбрах…
Съдбата, казват, все някога ще ми се усмихне,
но защо ли следват ме сълзи?
И кога ли болката ужасна в мен ще стихне? ...
Шум от прах
Шумът звук ли е, звук е!
Думите звук ли са, звук са!
В шума думи можеш ли да чуеш?
От шума думите можеш ли да забравиш? ...
Добре дошла!
В замяна нищо хубаво не получавах.
Глупава ли бях тъй крайностно
да се отдавам?
Всичко туй е минало конечно, ...
Цикъл
прелитат птиците от юг,
за лято те са знак,
през лято – в черен капинак,
подскача заекът-юнак, ...
Моето съкровище
Ти си най-прекрасният юлски дъжд,
по-сладък си от златен мед,
съкровище нарекох те веднъж
и съкровище намерих в теб... ...
Изгревът на новия ден
Угасват звезди,
за миг тишина обзема цялата земя,
неусетно идва новият ден
красив и опиянен. ...
Часовник
Последният - убива!!!
Тик-так... Тик-так...
Изневерих ти
заседнала във мене като наказание.
Ще си тръгна тихо, ето я вратата,
но, по дяволите, убива ме мълчанието.
Изневерих ти, да! И искаш ли да чуеш ...