Скриптят от миналото думи премълчани...
Проскърцва като тежка порта спомен стар,
скриптят от миналото думи премълчани...
Забравен е! Горях и тлеех бавно в луд пожар!
Изплаках болката. Очите ми са черни врани. ...
Много хора ми казват:
- Отиди там и там - ти ще станеш поет.
- Запиши се там и там - ти ще станеш поет.
- Напиши за там и там - ти ще станеш поет.
Не! ...
С фин нюанс на дързост - огънят танцува.
Пламъци - фрагменти, във общ портрет се сплитат,
плавно се завъртат, от щастие политат.
А вятърът умиращ със завист ги сънува.
Унесени от ритъм, пламъци танцуват, ...
Няма рана, която да кърви...
Няма болка, която да тупти...
да пулсира с всеки удар на сърцето... Знаеш!
Да си жив, но да искаш да умреш...
Не плача! Това са две пресъхнали очи, ...
Лягай си да спиш. Нощта е тук.
Хей, защо мълчиш? Не издаваш нито звук.
Обичаш ме, така ли? Да, разбира се, и аз.
Току-виж сме тъй заспали, заедно във този час.
Късно е. Недей мори се. ...
Пролет тропа във капчука,
слънцето през зъби ни говори -
стига вече с тая зимна скука,
кой сърцето си за мене ще отвори?
Снежните виелици си тръгват ...
ЧУЖДА ФАСАДА!!!
Кажи ми как да затворя спокойно очи,
когато знам, че звярът в мен не спи?
Тръпки ме побиват, когато демонът в душата
зашепти напътстващи слова! ...
Един моряк във изгрева се взира
и със любов поглежда своя син,
а болката в душата го раздира
и гърлото посипва със пелин.
Несподелени мигове, години ...
Защо се появи на моя праг?
Не го прекрачвай. Остани отвън.
Не съм подвластна на гласа ти благ.
Не си желан. В живота ми си сън.
Защо ме гледаш с ласкави очи? ...
С колко мъка си раждал надежда
след похотна хайка на мъртви души!
Как учил честта си, глава да навежда,
за да бъдеш пак утре без изход, уви!
Колко дни от живота са твои, ...
Като едно самотно, голо листо
се нося по течението на живота.
Като бездомна птица, извън своето гнездо,
се лутам да си намеря някаква посока...
Ден след ден минава. Много зими се смениха. ...
Понякога небето е мрачно и няма светли звезди.
Имаме нужда от някой просто, за да не бъдем сами.
Някой, който да ни пази от мрака и от всички беди.
Нечие рамо, което винаги ще ни подкрепи.
Нечия силна прегръдка, която ще ни стопли в студените дни. ...
Зареяни сред вятъра. Бездомно.
Подгонени от дългите си сенки.
Крадем криле. (За миг откраднат полет.)
А после заземяване. И време.
Зареяни в живота си. Квадратно. ...
Обичах те много и страдах за тебе,
сълзите течаха безспир.
Душата не може, сърцето не иска
от днес да живее във мир.
Сълзите се стичат по бузите бледи ...