Стихове и поезия от съвременни български автори
Очакване
яростно в мръсните прозорци.
Моите звезди падат бавно
долу в калта,
обхванати от устрема на бурята, ...
О, Елица!
Още щом те зърнах,
едва не повърнах.
Кравешкият поглед в очите ти,
мазните къдрици на косите ти. ...
Пред олтара на чувствата
игумени
в манастира на
мислите,
а сърцето ми бъде ...
Родих те!
И тебе ще родя, наследнико!
Велик! Свиреп! Оглозган до незнайност!
На човек не приличащ до костите,
където тлее искра вечност в безкрайност. ...
Дилема
Какво му стана и кого да питам?
Дали чинията са пукна?
Или приемника да сритам?
Не фащам нито "първа", нито"нова", ...
Твоето мъжко тяло
където се крия от всички, грижите щом ме притиснат.
Там е уютно и топло. И съм щастлива, че мога
да се възползвам от него, винаги, щом ми се иска.
Тегне ли някаква мъка, страх ли внезапен витае ...
Отписаха го
Последното махало
На умиращия ден
Сякаш някой сбъркал е
И черна диагноза са положили да легне ...
Дано
Сънувам цветни сънища отново.
Духът е винаги по-силен от плътта.
Отново съм на кръстопът
с раницата ми - единствената къща. ...
Шизофренично
Желаещ само да вреди
Таи се този, който пазя
Преструва се, че още спи
Стоя спокоен и не мисля ...
Хайку
Строшена бутилка от спомени.
Разбита врата на вина.
Колко е трудно понякога...
Когато виждаш, че от онова, от което се нуждаеш, само боли.
Колко трудно е понякога да си кажеш - не издържам?
Когато виждаш, че душата ти на адски огън се пържи.
Колко трудно е понякога да си кажеш - не искам? ...
Душица
Нищо не разбрах, защо ли полудях,
искам аз да ви напиша за мойта мъничка душица.
Тя е мъничка пчелица, непораснала дори,
не знае как и да полети, ...
От суета
Самотен, скучен ден
и скука чак до кости ме пропива,
за мигове изминали тъжа,
ах, искам днес да има пак такива!
Къде са моите приятели сега? ...
След години
След години, когато вече ме няма,
потърси ме във ручей пенлив.
От водата отпий, за мене спомни си
и така аз ще бъда щастлив. ...
Две вълни
в необятната просторна шир.
Къде забързани отиват -
бягат, блъскат се безспир.
Две вълни прегърнати пътуват, ...
Цвете от порцелан (Из "Животът, какъвто е...")
бе като цвете
от древен бял порцелан...
Дяволе, твой съм...
Безвремие (хайку)
две луни се целуват.
Спомен за вечност...
Измръзнали души
Усещам те така, че се съживих в облаците на изживяното.
Измръзнах от любов, да усещам как треперя на глас, а часовете летят като песен.
Душа от птичи мисли се прониза в душата ми.
Прерових те, намерих те, усетих те с върха на устните. ...