Стихове и поезия от съвременни български автори
Не мислиш
Не мислиш, че ще те забравя,
но за какво си ми след като
няма капка милост в твоята душа -
ледена е тя. ...
Падайки
и вятърен страх подкосява краката ми,
и дъжд всепроникващ облива сърцето -
прегръщам в себе си детето.
Тогава бурята емоциите е завладяла ...
Човекът на скалата
избива ме на лудост и крещя,
затръшнах на деня вратата,
проклинам мрака и нощта.
И лутам се безумен между ден и нощ, ...
Пръстите ти още те издават
Призрачни
Зелени
От бутилката си отлетяла рано
Френска непозната фея ...
Неделя сутрин
Събудих се, утрото отминаваше.
Слънцето бе се изкачило над мен.
Повдигнах се, погледнах огледалото -
един тъжен човек ме гледаше студен. ...
Искам да бъда
Иска ми да бъда най-светлият блясък в очите ти.
Иска ми се да бъда най-искрената усмивка на лицето ти.
Иска ми се да бъда най-силната ти тръпка.
Иска ми се да бъда най-бързият пулс на сърцето ти. ...
Къде си?
Вървя през студения ден!
А болката тъмнее вътре в мен!
Студ сковал е тишината!
Говоря си сама със самотата! ...
Залезът над пустия град...
пречупи се пред мощта
на толкова скрити страхове...
Те никога не са чувствали,
зад усмивките си нямаха сърце. ...
За невидимото
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра, ...
''Любов от пръв поглед''
Влюбих се в нея и направо ще полудея
и какво ми става, не мога да обясня,
и също така какво е това, аз не зная.
Любов ли е като тази, дето не може да мрази. ...
Разкаяние...
Из тръните на моите безумия
сенки хвърлят огнени кристали,
сред върхове на тъмни пълнолуния
пясъчно във мен цъфтят корали... ...
Пясъкоструйно времето изтичаше
Поисках да го хвана, да го сграбча.
Дори опитах се да го захапя стръвно,
но то зловещо смигна и програчи.
Ангелогласно вятърът засмя се, ...
Българско лято
Една жена с коси от ярки слънчеви лъчи
и морето, и небето събрала в своите очи.
Жена, която в скута си държи
милион усмивки и безброй мечти. ...
Милувката на розовите трънчета...
наказва на нозете ми отсъствието.
Божурите тревата ги е скрила,
а розите след баба... не разцъфнаха...
Оградата е лекичко приведена. ...
Времето отмива
то да ти бяга, през пръстите ти да минава,
златен пясък в стъкления пясъчен часовник е то
и със райска светлина твоята душа огрява.
Да виниш - смисъл няма, просто брой, ...
Живот в секунди...
секунди - и после отново тъма.
Бързо рухват мечтите порутени:
секунди - и после отново тъга.
Бавно умират във мене копнежите: ...
Свободна младост
смисъла на болката вече не откриваш,
излез навън в стъпка бодра и
усмихни се на света.
За какво са ти чувства ...
Дъжд
и птици пеят, с ясен, топъл глас,
но ето, над земята и без помен,
прииждат облаците черни, като лош спомен.
Как тъй небето стана изведнъж, ...