Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

ПРИЯТЕЛИ

Не искам да отричам свойто детство,
прозореца, дори, от мен строшен,
от църквата откраднатите свещи
не искам да отричам в този ден.
Не искам да отричам и лъжата, ...

valiordanov

Поезия

1K 9

Има хора,които не спят...

Има хора, които не спят
и стоят сами на угасена лампа.
Нощта носи спокойствие и тишина,
но безпокойствата им - държат очите отворени.
Не спят... клепачите им стоят ...

lunna_sianka

Поезия

1.3K 20

изворът

изворът
затвори пътеките ми
завърнах се
по спомен
там имах избор ...

ЧАР

Поезия

846 5

въгленчета

тягостна жега
зной
мушици дребни
я използват
и пропълзяват ...

ЧАР

Поезия

811 4

чу ли

чу ли
незабравимо чуруликаща
сладкопойната чучулига
набра скорост
и разпука ...

ЧАР

Поезия

820 4

Лудост ли е

Лудост ли е
Когато думите не стигат –
какво да правим в този случай?
Недоумяващ взор се вдига
към небосвода – ниско схлупен. ...

Нада

Поезия

866 1

Тази нощ

Тази нощ
Тази нощ ти не дойде.
Тази нощ на тебе обрекох.
Тази нощ със много звезди,
тази нощ на теб подарявам, Човеко! ...

Nella_gold

Поезия

760 1

Недей ме пита

Недей ме пита
Недей ме пита колко те обичам,
не чакай отговор от моите уста.
Погледни ме във очите и опитай
да намериш сам ти отговора за това. ...

Севичка

Поезия

1.8K 1

Може би

Може би…
една звезда в мен
докрая ще блести.
Може би…
едничка песен в мен ...

Nella_gold

Поезия

815 1

Аристократка

Под звуците на дрезгав джаз
жената в сиво пие чай.
И крие в шепите анфас,
напомнящ неизбежен
край. ...

катеринарина

Поезия

1.1K 11

НЕОТВОРЕНА ВРАТА

Навън почуква вятър леден,
а аз си мисля, че си ти.
Навън молба отправяш бледен,
а вятърът тъй нежно ми шепти!
Навън донася някой пролет, ...

тюркоаз

Поезия

757 6

Нали не те обичах

Нали не те обичах?
Нали си казвах, че не те обичам?
Нали за мен не значеше ти нищо?
В любов към теб не исках да се вричам,
та нали не можех вече да обичам! ...

Севичка

Поезия

1.1K 2

ОМАЙНО ЛЯТО

Нашето лято тръгва със захлас,
толкова омайно и с екстаз!
Пълно с много ласкави лъчи,
ти, чаровнико, ги улови,
само върху мен ги разпръсни! ...

тюркоаз

Поезия

725

Заблуда

"ТежкО на онзи, който открадне малкото на тигъра,
тежкО и на оня, който лиши една жена от заблудата й."
Хафиз - персийски лирически поет от XIVв.
ТежкО ми!
Убих заблудата, ...

PLACEBO

Поезия

864 7

ЖЕНА

Бъди нежна и сияйна,
като звезда небесна
или скрита и потайна,
като тъмна бездна!
Бъди пламнало огнище, ...

тюркоаз

Поезия

762 3

БЕЗНАДЕЖНОСТ

БЕЗНАДЕЖНОСТ
ОГНЕН ЗАЛЕЗ ПЛАХО СЕ РАЗГРЪЩА,
ПЛАМВА В УМОРЕНИТЕ КРИЛЕ,
В ДУШАТА МИ СЕ ВЛИВА ВСЕМОГЪЩА
СЯНКА, ЧЕРНА, ДЕТО МЕ ПРОКЛЕ... ...

feumi

Поезия

1.5K 1

Аз исках...

Аз исках много повече от шепа вълна,
а ти така и не усети, не разбра,
в ръба на самочувствието си се спъна
и всичко в миг се разлетя.
Аз исках много повече от шумна вечер, ...

dodic

Поезия

969 9

Защо сърце..

Защо, сърце?...
Защо, сърце, ти отново се влюби?
Нали ти казвах, че пак ще боли.
Жестоката битка отново загуби -
сега недей да ме питаш защо ти тежи. ...

Севичка

Поезия

1.6K 1

Понякога...

Понякога съм плаха,
отчайващо съм мила,
в душата имам стряха,
ято птици приютила.
Разбудя ли сетивата ...

Етчи

Поезия

1.1K 14

Музика е твоята душа

Във къщата
топла и мила
уютно
се чувствам -
ти ...

aranhuez

Поезия

905 1

Никога

>> Никога
>>
>> Ти никога не ме потърси
>> и с моите чувства не сгреши.
>> В дрипав просяк ме превърна, ...

olga

Поезия

1.1K 1 4

ПОМОГНИ МИ

В този свят, от нас объркан,
светлината ни потъна в мрак,
някой някого без страх пребърква,
а на друг ще му подложи крак.
Нищо вече не буди в нас радост. ...

dori_ef

Поезия

1.1K 1

Преборих се

Преборих се със всички негативи.Почуквах и на чуждите врати.Отваряха ми хората щастливи,една врата заключена стоя.
Една врата, заключила отвътрес окови тежки моето сърце,раздавало целувки и прегръдки,на заем нищо до сега не взе!
Събирах от усмивките им ведри.Прегръдките превръщах в искрен стих.Прият ...

Aneta_kz

Поезия

997 16

ИМА ОЩЕ СЛЪНЦЕ

Ще отмине, аз зная, тъгата.
Всяка сянка не ще е докрай.
И ще тръгна по пътя нататък,
но ще помня какво изживях...
Нека има и слънце, и песен. ...

dori_ef

Поезия

1.1K 2

Инфрачервените хора

- На Крема -
Душата на инфрачервените хора
е песенен повей от скрити пространства.
Триока, тя вижда врати във простора,
с невидими ангели тихо пиянства. ...

Смиф

Поезия

1.2K 13

Разказ със край

Разказ без край.
Или приказка беше.
Няма значение май...
Времето тогава летеше.
Разказ, а сякаш е рай. ...

X-real

Поезия

786 2

Това не е стих!:)

Днес качих се на терасата,
ала не да видя разсада -
бяло негърче да стана,
за да бъда сладурана.
Силно слънцето напече ...

Шопче

Поезия

843 2

Аз бях там

Аз бях там,
когато Тя ти се надсмя,
стоях притихнала,
попивах болката ти,
бях там, щом до теб не беше ...

U_N_K_N_O_W_N

Поезия

1.2K 5

БЯЛА

Сънувах простичко.
Като дете...
Кокичета в снега.
И нацъфтели.
Прегръщаше ме синьото небе. ...

катеринарина

Поезия

998 13

Благодаря ти!

Благодаря ти, птичке пъстрокрила!
За полета, за чудната мечта,
за подарената ми нова сила,
за бъдещето ми и моите дела.
Благодаря за капчиците щастие! ...

Романтик

Поезия

4.1K 25

дали

освен за теб
за друг не мога
вече да живея
отявлено се борих
но уви ...

ЧАР

Поезия

940 8

За един лъжец...

Кръстих на тебе онази липа...
С хиляди листа...
Всяко, любимо до края на сезона...

posh`

Поезия

898 4

Спокоен ден

Спокоен ден
Вятърът погали ме със полъх,
Слънцето ми се усмихна в ранните зори,
птиците попяха ми на воля,
събудих се - сърцето ми тупти. ...

galas

Поезия

1.7K 6

ЧАКАЙ МЕ

ЧАКАЙ МЕ
Надигравахме се
дълго с тебе, либе,
снощи на хорото
с' ситна ръченица. ...

Юлия

Поезия

896 3

ухание

ухание
може ли да съм
водата
със която се поливаш
може ли да мия ...

ЧАР

Поезия

1K 13

Изповедтта ми... (Цялата истина)

Вече няма смисъл да казвам,
че всичко е наред,
защото ти знаеше, че не е.
Оплетен в лъжи, имам
нужда да се изповядам, ...

Момичето...

Поезия

922 4

Когато бях луд

Когато бях луд -
не ми вярвайте!
Ще ви кажа истината -
вие я оборихте.
Мечти на параноик ...

Румена

Поезия

1.3K 6

По времето, когато бяхме

На поколенията, които помнят и най-вече на тези, които опазиха листата си!
По времето, когато бяхме
всички трилистни детелини,
изтръгваха листата
на надтрилистните, ...

Румена

Поезия

1.3K 6

Чувство...

Повярвай ми, не мога да направя нищо
за да спра това чувство в мен.
Умът ми е превзело
и душата ми погубило.
И думите загубиха значение, ...

alex_f52

Поезия

850

"На всички вас"

“На тези редове... Благодаря на всички Вас...”
Време е отново в небето да запаля свещ...
В стих ще бъде претворена тя за вас...
Думи прозаични, след време носталгични...
Днес за последно редовете ще посипят... ...

Sirius

Поезия

1.2K 6

Стихове и поезия от съвременни български автори

ПРИЯТЕЛИ

Има хора,които не спят...

изворът

въгленчета

чу ли

Лудост ли е

Тази нощ

Недей ме пита

Може би

Аристократка

НЕОТВОРЕНА ВРАТА

Нали не те обичах

ОМАЙНО ЛЯТО

Заблуда

ЖЕНА

БЕЗНАДЕЖНОСТ

Аз исках...

Защо сърце..

Понякога...

Музика е твоята душа

Никога

ПОМОГНИ МИ

Преборих се

ИМА ОЩЕ СЛЪНЦЕ

Инфрачервените хора

Разказ със край

Това не е стих!:)

Аз бях там

БЯЛА

Благодаря ти!

дали

За един лъжец...

Спокоен ден

ЧАКАЙ МЕ

ухание

Изповедтта ми... (Цялата истина)

Когато бях луд

По времето, когато бяхме

Чувство...

"На всички вас"

Опашка