Стихове и поезия от съвременни български автори
Нощем
Горските шумове стържат слуха ми.
Чувам дихания, шепот и... плач.
Бродят из клоните зли таласъми...
Всяко листо е разперена длан! ...
Добро утро!
душата ми чака разсъмване.
Преизпълнена с толкова очаквания и недежди,
тя мъдро чака, без да избързва, да съмне...
Стрелките бавно отмерват ...
НЕ СЪБУЖДАЙ
когато бавно угасват всички мечти.
Постой в съня ми, така красиво изглеждаш,
а в очите ти сякаш танцуват звезди.
Покажи ми красивите ласки на лятото, ...
Някой хубав ден
след седмица, месец, година може би,
когато ти ще седиш до мен,
просещ любов, искащ сърцето ми.
Ще бъда точно до теб, ...
Присъда
Няма изход... от присъдата ми доживотна.
Сълзите си стичат в локви до мен,
а светлина няма, нито слънце, нито дори ден!
За чии грешки аз плащам сега? ...
Тишина
Гласът отеква в самота.
И тъжна песен пак долита отдалече
сякаш да напомни за света.
Отронва се сълзата бистра ...
Вечен спомен
а тази плът раздрана,
като набраздено кърваво поле
безмилостно е разорана.
Човек ли бeшe или демон, ...
Кошмари
и приветствам самотата,
безпътни сенки бродят още
в мъртвешки тихи нощи.
Проблясва пламъка в тъмата, ...
Отговор
меко казано, ме плаши.
Кога успях да преодолея
тревогите за бъдещето си
и миналото ми, което с мен се влачи ...
БЕЗУМИЕ
до болка, мили, твоята копнях
и в дланите си като нежни капки
събирах я в безумието-своя грях.
Плетях от нищото изваяни надежди. ...
Моят акростих 2
Във морето бистро погледни,
Ласката ми усети,
А сега се обърни
Да усетиш устните ми! ...
Очите на ЛЯТОТО
клонче от ябълка, измръзнало в зимите!
Целуни ствола,
разклоненията към тебе протегнати!
Ухая на слънце ...
Помниш ли...
Град без име... обвивка на живот
Мъгла... суета... и всичко бе лъжа
Заобиколена от лъжи... нали ?!
Така ли е... тогава ела... ела... ...