244 304 резултата
Мрак
и пустота...
Една звезда без блясък
Стон и Самота...
Едно сърце в рани ...
  617 
Но аз помня...
Синята връзка
и червената
кръв,
която ни набивахте в ...
  957  17 
Бавно...
познато пристигам
при теб.
Миг подир стъпка
и ето... ...
  705  14 
Около кръга
Монотонно
Подпалени криле
Навлизат в дробовете ми
Като в джобове ...
  547 
  558 
Чуй как се полюшва звука
От тази китара
Как брои тоновете вятъра
И как почти ни няма
Защото трябва да е пусто ...
  578 
удари нашият час,
птиците надушиха това,
с алкохол бе залята и тази улица,
пяни младежи ,
бягаха голи, ...
  543 
той избяга от
среднощното клане.
вече беше свободен
дъх стоманено леден
в неговия врат се втриваше. ...
  561 
Странен град
със странни хора,
със странен сняг,
със странни кучета,
със странен аз. ...
  563 
Потърси ме в сутрeшната роса,
в която всеки ден се галят твоите сетива.
Ранно утро е, приятно ти е, макар да изпитваш студенина,
но това мога да ти го простя...
Потърси ме в дъха на лято, ...
  799 
Защо?
Не се наситиха…Тялото ми
все да го обсебват.
Ръцете ми да връзват.
Назад да ги извиват. ...
  773  14 
Толкова бе "лесно" там - в ъгъла свита на кълбо за теб да страдам, а ти да нехаеш, да се радваш, не оцени, какво за тебе правех - себе си докрай раздавах и пак от себе си се отричах, ако се налагше - за да е всичко както трябва, за да е "по мед и масло". В душата тежък камък ти ми сложи, закотви ме ...
  526 
С теб се чувствам толкова сама,
А в мен душата леденее,
Мираж ли се оказа любовтта?
Обичам те, очите плачат -
Така ли ще бъде до края? ...
  487 
Аз не мога да мразя- това чувство убива бавно, но сигурно душата. Аз не мога да съм горда, затова ме тъпчат често, за човек не ме признават... Аз не съм егоистка, затова на другите давам - предимство в магазина или във влака... Аз не мога да бъда критична, /освен към себе си, разбира се/, а мен ме к ...
  664 
Дишам вече все по-трудно И мисля си - дошъл е края... Мечтая "напук", дерзая, В очите ти да се позная - същата. От страха да избягам, Че вече късно е да сме двама И любовта възможна да направя, Така, че всичко лошо да забравя. Е, трудно би било пак в тебе да повярвам...
  535 
Звезден път
Само момиче гледа жълтата луна,
пролива поредна кървава сълза..
Потъва и се спира в тишина,
а плува в дълбоката река ...
  568 
Той я чакаше и тази вечер...
Потропваше нервно с крак,
но не знаеше, че е обречен
да не целува устните и пак.
Към виното с ръка посегна, ...
  806  13 
Последен спомен тук ще ти напиша,
върху купчина измачкани листа:
приятелството ни във нея вече диша,
затворено в мастилена следа.
Да, помня светлото ни време ...
  805 
Аз искам да ти вярвам, златоока есен,
владетелко на дъжд и на мъгла,
че усмивката ти ведра
ще грее вечно над света.
Листопадът в цветен вихър ...
  1047 
Един решил да бъде Господ,
а другият отвърнал: - Бог съм аз.
И в своята лудешка надпревара,
не чували измъчения хорски глас.
Изправили се хора срещу хора, ...
  588  20 
Душата ми прегазва небесата
и хуква някъде след вените на вятъра.
Увисва, срязана на две, луната,
като завеси на театър.
Нощта на декорираната сцена ...
  577 
Залезът разплака боговете
и видях
как слънчев лъч се счупи в тротоара...
Прозорците от блясък ослепяха,
дъждът се сля с червени светофари... - ...
  650 
Аз идвам като огнена орлица,
от пламъка си цяла изтъкана.
Една могъща, неразбрана жрица,
понесла на крилете си вулкани...
И пак ще пеят пламъци край мене, ...
  1159 
Листа шарени
и бузи алени,
и вятър студен,
който шава около мен -
есенен ден, ...
  620 
Красиво е... Най-синьото небе милувката си топла ни дарява, косите на брезите позлатени разпуснати са в трепет и очакване... В душите ни е тихо, като в храм. В очите ти се виждам отразена – красива ли съм, като есента, от слънце и от нежност сътворена? Земята още диша с топла гръд от тежък плод и дъ ...
  511  10 
Неизбежно
Получаваме си уроци –
до втръсване,
докато научим това,
което съдбата е кодирала в тях. ...
  574  14 
Загърбих
и поезия и проза.
Ежедневието
изяжда времето ми.
Кръвожадна богомолка, ...
  680 
* * *
Ще си остана
злонравият кон!
И,
макар и с юзди, ...
  512 
Лудите са
непораснали деца.
Памет детска.
Детски поглед.
Те рисуват слънчица ...
  617 
Ти беше толкова добър
звездите сваляше за мен,
но тогава аз не осъзнавах,
че цял живот ще ме държиш в плен.
Беше тиха и спокойна вечер ...
  825 
Ти знаеш ли колко е тежко
сърцето да спре да тупти,
да не виждаш вече небето,
а в мрака да рониш сълзи..
Ти знаеш ли колко е страшно ...
  620 
В мен са плодовете на моето
щастливо, късно лято.
Във мен е времето.
Посято в сълзи и безсъния.
Пожънато във болка, но в доверие. ...
  751  13 
Пропаст - като плаващи пясъци, леко надолу ме свлича, неусетно и бавно... Мрак непрогледен и гъста мъгла, се спускат над мен, като черен воал. Как да извикам, кой ще ме чуе, на това далечно място, забравено от света? Не усещам основа под краката си, сякаш пропадам в бездънна яма и никога не ще изляз ...
  580  10 
Понякога е трудно да повярваш,
че животът няма да е вечно сив,
че любовта наистина я има
и ще бъдеш някога щастлив .
Понякога за всичко ти се струва, ...
  660 
Когато си до мен,
аз виждам света
през розови очила.
Душата ми танцува,
щастлива и влюбена. ...
  916 
В съня ти тихо ще пристъпвам.
Като на Вапцаров във стиха.
Но не защото не мога да ти се наситя,
а защото отесня светът.
В деня си можеш ти да ме забравиш, ...
  731 
Вървиш по хълма без да се обърнеш,
навел глава поглеждаш към листата,
аз зная,че вече няма да се върнеш
и че твоето място ще заеме самотата.
А е тъй студена и тъжна есента ...
  578 
Иди си с вятъра...
Иди си с вятъра, подгонил птиците,
килим след себе си разпръснал от тъга,
лети... а мойте мисли като жиците
на кръст ще разпне черно-бяла самота. ...
  896  19 
Тишината кънти,
тъмнината блести,
сърцето в лед гори...
Пресъхнали очи ронят сълзи,
занемели устни крещят: ...
  635 
Вън вали! Тъй влажна е нощта,
като моите очи сега.
Изригна в мен вулкан от сълзи.
Виновен за това бе ти.
И така боли, и така боли, ...
  1133 
Предложения
: ??:??