Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

04 МАРТ

Цвете есенно красиво,
всичко твое обично попивам.
Безпределно е и съкровено,
твойто чувство,
от ръцете ти родено. ...

Нобел40

Поезия

1.2K 4

* * *

Тръгнах да търся себе си.
И се намерих.
Захвърлена сред вещите
на детско минало.
Нежно вдигнах душата си ...

Шопче

Поезия

733 5

За вестничето

За вестничето
Василена – 10 год.
Добрина
Всяка малка добрина
е като блестяща светлина ...

Меричка

Поезия

750 4

Отново е време..

Отново е време за ново начало,
когато старото се е разпиляло.
И болката тихо в мен преболява,
като остатък от угасваща жарава.
Отново е нужно път да проправя, ...

fr0zen

Поезия

979 2

НЕ ИСКАМ МНОГО

Не искам много, а само да обичам,
в косите си да нося аромата на цветя.
Да съм в очите ти, онази гола истина,
от която се страхуваш - Любовта!
Да се превърна в пристан от надежда, ...

byboJle4e`f

Поезия

1.1K 18

Никоя

Помислих си -
не те обичам повече.
Достатъчно
си гризах ноктите.
Достатъчно ...

Fabiana

Поезия

780 6

Ревност

Болезнено е други да поглеждаш,
така умирам, моля те не го прави,
мъка във сърце ми вгнездваш,
остро режеш ме, боли.
Трудно ми е да остана хладен, ...

dodic

Поезия

1.1K 7

Минало и настояще

Извървяхме възможните пътища,
и какво след това ни остана,
пак онези сме - гладни, измъчени,
все наивните, вярващи, двама.
Изгребахме с шепи нестихващи, ...

dodic

Поезия

875 7

Довиждане Приятели

Последни дни, не ми остава много,
готов във ъгъла багажът ми стои,
сбогувам се, и казвам ви - До скоро,
Довиждане, Приятели добри.
Аз знам отново ще ви срещна, ...

dodic

Поезия

2.2K 10

липсваш ми, сънувах те

Събудих се в един през нощта,
липсваш ми, сънувах те,
нещо в съзнанието ми затрещя,
затичах вън като дете...
Разхождах се по улици непознати, ...

kazanova

Поезия

1.1K 2

Какво застава между нас..

Едно ме мъчи в този час:
въпросът - Какво застава между нас?
Защо ти вече не си онова момче,
Което можеше в любов да ми се врече...
Сега си друг - сякъш не си тук... ...

piweto

Поезия

896 2

Самота

Безплодна вечер пак ме навестява
и в пустотата на душата ми наднича,
сетивата ми безгласно пак приспива,
и в сън мечтите ми разтваря.
Безплодно утрото ме призовава ...

Estranged

Поезия

1.3K 8

"НЯМА ГО ПЛАМЪКЪТ"

Студено е.
Лед сковава моето сърце.
Вятарът пронизва моето лице.
Всичко се къса.
Всичко умира. ...

zver4eto-f

Поезия

754 3

Театър

Не искам още едно красиво лице,
не искам глупави усмивки.
Искам едно топличко сърце,
не искам още минути изтекли.
Не искам любовта ми да отива на вятъра. ...

Jenata_Na_Dqvola

Поезия

800 3

На ангелът на изгубените мечти

Искам да забравя
Всяка проронена сълза.
Искам миналото да променя
И спомените да превърна
в прах и вода. ...

DarkBrokenHeart

Поезия

847 5

ТАЯ НОЩ... НЯМА ДА СЕ ЛЮБИМ,СЪР (продължение)

/Продължението е провокирано от коментар на Романтик-"Влязох, мадам...":))
Не се страхувайте!
Не бих ви наранил, мадам,
Оставил съм кинжала.
Душата ви за мене е олтар, ...

vesi-lina

Поезия

1K 24

Анапест(ицид)но-реторично

АНАПЕСТ(ИЦИД)НО–РЕТОРИЧНО
Докога ли ще страдаме - тъй уязвими
за прокоби зловещи космични и земни?
Докога ще мълвим често нечие име
като символ защитен, закрила тотемна?

Svetozar

Поезия

1.3K 7

Тиквичке моя

Тиквичке моя,
липсваш ми много,
студено е дори и в зноя,
без твоята прегръдка...
Доматче мило, ...

kazanova

Поезия

954 6

Мечтите ми вече са спомен

На брега на нашата любов
аз седя и пренареждам мечтите си.
Като мидички в пясъка мокър
те се скриха от мен и изгубих ги.
Бях ли влюбена в теб, че не помня? ...

mim4ek

Поезия

1.2K 10

Колко е хубав света!

Нека си сложим сега
розовите очила
и навън да погледнем за час,
ще ахнем: "Колко е хубав света!"
Природата събужда се за нов живот, ...

lunna_sianka

Поезия

957 23

СТРАШНО

мълнията на страха
ни жегва тук отзад
в средата на гърба
пронизва ни
и потреперва ...

ЧАР

Поезия

810 8

Не идвай, ако се страхуваш

Не идвай при мен,
ако от любовта се страхуваш!
Дойдеш ли,
ще трябва да се влюбиш!
Не ме целувай, ...

Aneta_kz

Поезия

1.3K 10

НИКОГА

ще ти кажа
не
за кой ли път
аз не те заслужавам
ще ти кажа ...

ЧАР

Поезия

1.1K 1 15

Афоризъм 2

Парадокс
Ако не друго,
погрижете се поне
за един-единствен принцип:
Бъдете безпринципни!

ЧАР

Поезия

906 8

Палавница (детско)

През елхова горичка
бяга палава рекичка.
Слънчо с лъчите си я гали,
във водата бистра
огънчета пали. ...

Laska

Поезия

869 11

Сираче(като песен народна)

Хей, детенце мило,
мило и красиво.
Що си натъжено?
Що си насълзено?
Как да не съм тъжна? ...

Aneta_kz

Поезия

1.5K 9

Отново

Повярвах ти, отново ти се доверих.
Подмами ме със цъфнали дървета
със слънце и със топъл вятър.
Отново да сънувам стихове.
Предателка! ...

kuku_vica

Поезия

1K 3

ИЗГУБЕН ПУЛС

ИЗГУБЕН ПУЛС
Отчаян вик пронизва с болка...
Изгубен пулс в човешката ръка!...
Аз само питам: още колко
ще бъдат жертвите без имена?... ...

Монша

Поезия

2.2K 1 13

Равносметка

Равносметка
Забиваме със страшна жар
обидни думи и постъпки,
болката от нас е дар,
приятелството ни от кръпки. ...

Човек

Поезия

987 9

С последен дъх

С последен дъх
В този късен час аз не спя.
Запалвам поредната цигара,
гледам небето и звездите,
иде ми да се протегна и да ги докосна. ...

B3n1f10s

Поезия

791 3

забрави ли?

Забрави ли колко те обичах,
или как всеки ден в теб се вричах.
Забрави ли как ти бе Бог за мен,
как вярвах, че ти ангел си роден.
А може би не си го знаел ...

always`sad

Поезия

1.1K 6

Снежанка и 7те смъртни гряха

Събуди ме за ново начало.
Не мога
във този кристален ковчег да остана
зазидана.
Аз съм тук, за да бъда Видяна. ...

alisa_wonderland

Поезия

1.5K 9

11 септември

11 септември
Навсякъде смърт и разруха,
земя посивяла и нищо родено.
Никъде не усеща разтуха
сърцето човешко стаено.

Човек

Поезия

822 6

Как, защо го правя!

Как, защо го правя?
Защото имам нужда.
Как чашата си да оставя,
щом изпитвам жажда чужда!
Усещам устните си, тъй напукани, ...

Човек

Поезия » Друга

1.9K 10

Животът - полица без дата и падеж

И ето - пред тебе аз се появих,
размахала сърце за поздрав!
Kато на листи съм - изписан стих,
рисувам с рими идващото лято.
Във него потопи се, в обичта ми, ...

petinka67

Поезия

997 16

Обиколката на живота

Петнадесет години врати отварям.
Години наред оставaм в стаи и ги напускам.
Толкова време местата обикалям,
толкова хора изслушвам.
Чукам на първата врата... тя беше красива, ...

Jenata_Na_Dqvola

Поезия

657 1

Отровно момиче

Правех всичко за забавление.
Правех всичко като наранявах.
То ми стана едно увлечение.
Не усещах как се самозабравях.
Получих нови очи, с които гледах надменно. ...

Jenata_Na_Dqvola

Поезия

1.5K 1

нечакано

Не предвиждахме тази развръзка.
Разделихме се, без да се срещаме.
Даже мисля, че малко ни втръсна
от пиянство на думи за верност.
Аз поплаках - а ти... знам ли сцената? ...

дакота

Поезия

993 10

морски пръски

(писано за разтуха)
Тръгна пътя,
спря в морето -
кресна гларус,
чайка литна, ...

дакота

Поезия

1.5K 11

Така ми се иска!

Разсъмва се. Гларуси, чайки летят,
пригласят на плача ми - крещят.
Със крясък ми напомнят милите,
че още съм и аз сред живите.
Съдбата ми е тъжна, монотонна, ...

evropa

Поезия

891 6

Стихове и поезия от съвременни български автори

04 МАРТ

* * *

За вестничето

Отново е време..

НЕ ИСКАМ МНОГО

Никоя

Ревност

Минало и настояще

Довиждане Приятели

липсваш ми, сънувах те

Какво застава между нас..

Самота

"НЯМА ГО ПЛАМЪКЪТ"

Театър

На ангелът на изгубените мечти

ТАЯ НОЩ... НЯМА ДА СЕ ЛЮБИМ,СЪР (продължение)

Анапест(ицид)но-реторично

Тиквичке моя

Мечтите ми вече са спомен

Колко е хубав света!

СТРАШНО

Не идвай, ако се страхуваш

НИКОГА

Афоризъм 2

Палавница (детско)

Сираче(като песен народна)

Отново

ИЗГУБЕН ПУЛС

Равносметка

С последен дъх

забрави ли?

Снежанка и 7те смъртни гряха

11 септември

Как, защо го правя!

Животът - полица без дата и падеж

Обиколката на живота

Отровно момиче

нечакано

морски пръски

Така ми се иска!

Опашка