Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

* * *

В болка сме родени
и животът ни белязан е със нея.
Съдби човешки,
толкова неразбираеми,
с желания и чувства така неутолими. ...

Мр.Тръмс

Поезия

1.2K 1

Издухано време

С издухване ставало всичко -
и мръсотията, и пепелта,
дори и хубавите неща.
Още от раждането човек си духа -
първо на тортата свещта, ...

X-real

Поезия

723 3

Тихо...

Тихо се спуска
вечната нощ над моята душа...
Тихо отчаянието се промъква
без следа.
Тишината... вместо покой ...

orbital_halcyon

Поезия

1.2K

Произвол

Който брани свободното слово,
"яде дървото сурово"!

lubimec

Поезия

762 1

Дървена философия

Гласи законът в горската дъбрава:
от всеки пън "дървен философ" не става!

lubimec

Поезия

789 1

Черен свят

Черен свят, черни улици, черни алеи,
черен блясък в горещи сълзи,
черен път, черни хора във черни тунели,
как вървят в този мрак те не знаят сами.
Черен ден, черно слънце, черен прах в дробовете. ...

Ксиана

Поезия

864 5

Отчаяние

Обичам те!!!
И сякаш ледена стихия
гърдите ми изгаря.
Небето черно е...
Умирам, ...

Ксиана

Поезия

823 1 2

Към тъжния палач на смъртта..

Болката душата ми плени,
остави ме с думите казани.
Сега не е както преди -
думите чакат да бъдат преразказани!
Чувствата, с промяна обляти, ...

Fgttn

Поезия

791 1

Тъмно съзнание

Когато падне нощта,
щом се спусне над града
и мракът заблести в
твоите очи, светът ще
замълчи отново, както преди. ...

Момичето...

Поезия

751

Вяра

Храмът Божи втори дом не ми е,
празници пропуснала съм доста.
Вярваща съм, но не съм от тия,
дето спазват заповеди, пости...
Къщата ми пълна е със свещи, ...

изречена

Поезия » Друга

1.7K 21

Буря

В проливен дъжд, небето натежало,
се мъкне бавно ден ли, два,
със мокрото си черно наметало
нощта покрила е света.
Звездите бутат се, надничат, ...

Ксиана

Поезия

920 8

Сама

Защо съм сама?
Защо пак плача?
Сама в тъмнина
Бремето влача.
Горчилка преглъщам ...

iva_peneva

Поезия

1K

Сълзите пресъхват

Сълзите не капят,
те пресъхнаха със любовта.
Дори времето отчаяно спира,
заключено в мъртва тишина.
И всичко бих дал, за да ...

Момичето...

Поезия

785 3

"Съжалявам, че ме няма

Съжалявам, че ме няма,
знам, че сигурно боли,
болката ти е голяма,
малко тъжно е, нали?
Съжалявам, че избягах! ...

GoldenRose

Поезия

1.8K 1 9

Спри!

Не си отивай, остани още миг, само миг.
Спри, моля те, не си отивай, чуй моя тъжен вик.
Не искам пак да съм сама и да се лутам
в живота безцелно, но явно това е моята
съдба и това трябва да ми е ясно пределно. ...

GoldenRose

Поезия

1.1K

* * *

Мило мое, единствено дете,
не всеки може майката да разбере,
колко тъгувам да съм от тебе далече,
от раздялата ни мина цял месец вече.
Не мога да се радвам на твоите успехи, ...

evropa

Поезия

854 5

Дихание

Преминавам бързо през живота
ден след ден,
в бяг безкраен,
безсмислен и студен.
Но улавям всеки миг ...

Natasha

Поезия

1.4K 5

Демоните

Адът с демони е пълен,
които от болка крещят
и планът им бе пъклен:
болката те да предадат.
На човечеството злобно ...

Fgttn

Поезия

747

ВСЕ ТАКА

Слънцето клони към залез,
с топли пръсти гали
долини и върхове
... все така от векове...
Между хълмове зелени ...

LONTANA

Поезия

991 9

КУЧКА

Време е да бъда вече кучка! Искам
над мен да треперят виновно мъжки ръце!
Да болят, разранени от сляпо прегръщане,
с нежния шепот на уморени нозе.
Време е да затръшвам със злоба вратата. ...

byboJle4e`f

Поезия

1.1K 2 13

ТВОРЕНЕ

Звуци. Стих. Молив. Наслада.
Трепет. Чувства. Свобода.
Удоволствие и радост.
Смисъл. Сбъдната мечта.
Тема. Лист. Надежда. Полет. ...

valiordanov

Поезия

870 4

Пролет

Вървя по алея,
аромат на цъфнали дръвчета
нежно гали усещането в мен,
любов в мен пробужда
от дългия зимен сън. ...

bagunko

Поезия

1.1K

Природата е моето вдъхновение

Дъждът почти не спира
да вали, но аз зная -
след него слънце
ще се появи...
Небето пак ще се ...

пантера

Поезия

2.1K 5

Героят, погубен от любовта

Някога преди много векове
имаше детенце смело, припряно,
което нямаше нашите страхове
и от нищо не можеше да бъде спряно.
Година след година минаваше, ...

Fgttn

Поезия

736 1

По пьтя на болката

Свещта сьс пламъка догаря в пепелта,
вьзродила спомена болезнен вьв светлината си,
едва ли някога тя би могла
да стопли изнурените сьрца, завинаги разплакани.
И в този миг се чудиш как ще продьлжат, ...

IVETO_tattoo

Поезия

862 1

Какво остава?

Ново утро - ново начало.
Днес не е като вчера, а нещата
никога няма да са същите.
Ние се променяме... всичко се променя.
Но едно остава - ...

SKY

Поезия

751 1

Аз ли съм това?

Аз ли съм това -
в стаята с толкоз хора,
без да съм сама?
Аз ли съм това? - и откога
душата не е гола? ...

Natasha

Поезия

1.4K 5

Времето лети

Времето лети.
Чувствам се малка.
Взирам се през прозореца.
Мечтая за теб.
Опитвам се да задържа мига, ...

SKY

Поезия

773

Нашата любов

/На А./
Любовта прекроихме - като дрехи захвърлени.
Уморена от скука дълго време спа тя.
Топлина, като тази от тлеещи въглени,
щом събуди се в нас, мигновено разля. ...

dar4e_to

Поезия

1.1K 6

Още веднъж

Две сълзи се търкулват
по бялото лице,
лице, копнеещо отново да го целуваш,
изтръпвам, искам отново да те прегърна.
Нека времето да ни подари един миг, ...

bagunko

Поезия

1.1K 1

Ако си тръгваш...

Ако си тръгваш,
затвори вратата!
Не очаквам никого...
Лежа на пода.
Дали съм пияна или мъртва, ...

пантера

Поезия

1.1K 7

Искам страст

Искам страст -
луда и помрачаваща.
Улови ме,
притисни ме към стената.
Обгърни ме с тялото си. ...

SKY

Поезия

957

Остани където си ...

Остани, където си...
не искай да бъдеш близо до мен !
Щастие в мойте очи не търси,
ще останеш разочарован и дълбоко наранен!
Остани, където си... ...

_Vessy_

Поезия

1.1K 1

Летете гълъби

От слънчеви лъчи
кошничка изплитам.
Поставям в нея
пъстри цветчета от мечти
и клонки напъпили надежди, ...

Laska

Поезия

2.8K 10

Върви си

Сбогом, отиваш си сега .
Сбогом, моя вяра, моя душа.
Върви си, не те желая вече.
И да се върнеш, aз не мога вече да те прегърна .
Всяка вечер плача, ...

bagunko

Поезия

1K

Самотния воин

Възседнал своя храбър кон,
По следите техни се запътваш.
Гарван грачи с леден стон.
Плаща на живота от гърба си смъкваш.
Възседнал северния вятър, ...

Manov88

Поезия

1.2K

Приятели мои

Приятели мои, не искам да тръгвам,
а зее вратата на бързия влак
и някак любезно ме кани да тръгна,
а всяка последна секунда ме дърпа назад.
Зловеща сирена оглася перона. ...

lotalia

Поезия

1.2K 4

НА ДЪЩЕРЯ МИ

Съкровище си ти несметно,
бисерче във ручейна вода
и щастие безкрайно, и неземно,
ти, моя свидна, малка дъщеря!
Блести усмивката ти, озарява ...

Jane_d

Поезия

1.5K 9

Опасно лоша съм

Провокирам те, колко съм ужасна,
опасно лоша съм, пази се от мен.
Гласът ти казва, че съм прекрасна,
лъжеш се, ала какво да сторя - ген.
Ето, отново правя го, без да искам, ...

Етчи

Поезия

1.4K 17

КРАДЛА

Заспивах в чужди легла, непоканена
и чужди тела от болка прегръщах.
Бягах, от грешни постъпки засрамена,
на мъжки ласки без да отвръщам.
Тъпчех пътеки на сляпо доверие, ...

byboJle4e`f

Поезия

849 8

Стихове и поезия от съвременни български автори

* * *

Издухано време

Тихо...

Произвол

Дървена философия

Черен свят

Отчаяние

Към тъжния палач на смъртта..

Тъмно съзнание

Вяра

Буря

Сама

Сълзите пресъхват

"Съжалявам, че ме няма

Спри!

* * *

Дихание

Демоните

ВСЕ ТАКА

КУЧКА

ТВОРЕНЕ

Пролет

Природата е моето вдъхновение

Героят, погубен от любовта

По пьтя на болката

Какво остава?

Аз ли съм това?

Времето лети

Нашата любов

Още веднъж

Ако си тръгваш...

Искам страст

Остани където си ...

Летете гълъби

Върви си

Самотния воин

Приятели мои

НА ДЪЩЕРЯ МИ

Опасно лоша съм

КРАДЛА

Опашка