20 000 резултата
ГОРЧИВИТЕ НИ РАВНОСМЕТКИ ИДАТ КЪСНО
Какво ще ми отнемат – нямам нищо?
отдавна всичко всекиму съм дала –
палитрата на листопада пищен,
сред преспите безмилостни изтляла. ...
Какво ще ми отнемат – нямам нищо?
отдавна всичко всекиму съм дала –
палитрата на листопада пищен,
сред преспите безмилостни изтляла. ...
148
3
7
Бледнее, изстива небето вечерно
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!
Наклаждам си огън от приказки стари ...
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!
Наклаждам си огън от приказки стари ...
118
1
1
Ти изгрей, ти изгрей, ти изгрей,
ясно слънце в небето над мене!
Птичка Божия съм – чичопей,
сбирам сили сега, за летене.
Черен страх, черен страх, черен страх, ...
ясно слънце в небето над мене!
Птичка Божия съм – чичопей,
сбирам сили сега, за летене.
Черен страх, черен страх, черен страх, ...
217
2
3
Спомен мил... Усмивка и прегръдка
от снимка скъпа - майка и дете.
В очите - пламъчета скрила,
в душите - нарисувала небе.
И сякаш, закодирала е обич, ...
от снимка скъпа - майка и дете.
В очите - пламъчета скрила,
в душите - нарисувала небе.
И сякаш, закодирала е обич, ...
227
3
8
Аз съм приказка дълга с поука съвсем непотребна,
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга, ...
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга, ...
232
5
14
Когато приказките остаряват,
разбираме, че детството е свършило.
И лесното, което обещават,
оказва се е трудно за извършване.
Като да бъдеш принц, принцеса, цар, ...
разбираме, че детството е свършило.
И лесното, което обещават,
оказва се е трудно за извършване.
Като да бъдеш принц, принцеса, цар, ...
202
4
16
Душата ни осиротява всеки миг,
щом близък наш политне към небе.
Денят ни става пуст и много тих,
все по-празното отвътре ни боде.
И сякаш се смаляваме… кап, кап ...
щом близък наш политне към небе.
Денят ни става пуст и много тих,
все по-празното отвътре ни боде.
И сякаш се смаляваме… кап, кап ...
101
2
Благодаря!
За изгубеното време.
Благодат в сивкавите дни.
И нощи.
И пак Благодаря - отнето бреме. ...
За изгубеното време.
Благодат в сивкавите дни.
И нощи.
И пак Благодаря - отнето бреме. ...
111
Ако можех от сто свои стиха един да същия,
но такъв, да е чиста Поезия,
бих ги дал за онова късче магия,
във което се раждат творения.
Не такива родени на поточната линия ...
но такъв, да е чиста Поезия,
бих ги дал за онова късче магия,
във което се раждат творения.
Не такива родени на поточната линия ...
152
2
6
Тежат цветята що ти нося, мамо..
Тежат в ръката ми като олово
Покланям се пред теб и искам само
да те прегърна-да съм с теб отново
Значение няма времето отминало ...
Тежат в ръката ми като олово
Покланям се пред теб и искам само
да те прегърна-да съм с теб отново
Значение няма времето отминало ...
187
5
4
Жена съм и си ми отива,
усмихнато да плача с глас.
Да съм копринено бодлива,
различна – в профил и анфас.
След мен изгарят негатива, ...
усмихнато да плача с глас.
Да съм копринено бодлива,
различна – в профил и анфас.
След мен изгарят негатива, ...
177
2
6
По онази крива пътека,
по която отдавна вървя,
съм намирал любов и утеха,
много болка и долна лъжа...
И защо все на мене? - се питах. ...
по която отдавна вървя,
съм намирал любов и утеха,
много болка и долна лъжа...
И защо все на мене? - се питах. ...
120
1
Млад бях аз и горд, и силен
и кръвта кипеше в мен,
а сега съм стар, стерилен
и почти олигофрен.
Помня как в живота бурен ...
и кръвта кипеше в мен,
а сега съм стар, стерилен
и почти олигофрен.
Помня как в живота бурен ...
111
1
Какво е мъжът без жена ?
Нощно небе без луна.
Огън без пламък – тъма .
Пустиня - без капка вода .
Какво е мъжът без жената ? ...
Нощно небе без луна.
Огън без пламък – тъма .
Пустиня - без капка вода .
Какво е мъжът без жената ? ...
81
Казано накратко
-Прости ми , чедо пак е мама...
Ей тъй, да чуя твоя глас,
да знам, че много време нямаш,
звъня ти в неудобен час. ...
-Прости ми , чедо пак е мама...
Ей тъй, да чуя твоя глас,
да знам, че много време нямаш,
звъня ти в неудобен час. ...
114
4
6
Аз съм безумно богат на спомени.
(Съвсем логично при толкоз минало.)
Може и да звучи нескромно,
но са достойни за книга и кино.
И се чудя дали ще ми бъде страшно, ...
(Съвсем логично при толкоз минало.)
Може и да звучи нескромно,
но са достойни за книга и кино.
И се чудя дали ще ми бъде страшно, ...
134
1
Странен сън,
отворени очи,
които спят!
Тъмно е навън,
сънят към леглото влачи, ...
отворени очи,
които спят!
Тъмно е навън,
сънят към леглото влачи, ...
59
2
2
Каквато вчера и да си била –
среднощно черна, или снежнобяла,
то всеки полет, крах или раздяла,
перце са ново в твоите крила.
Които все те носят, висинето ...
среднощно черна, или снежнобяла,
то всеки полет, крах или раздяла,
перце са ново в твоите крила.
Които все те носят, висинето ...
120
3
6
***
По душа все ще съм грозна.
Ще бъда кукла втора ръка:
все някой ще ми се порадва,
но най-богатите момиченца ...
По душа все ще съм грозна.
Ще бъда кукла втора ръка:
все някой ще ми се порадва,
но най-богатите момиченца ...
116
Когато ти не търсиш мъдростта,
дори без път тя ще открие тебе,
за нея той дори не е потребен,
сълзите ти в нозете ѝ блестят
и осветяват дирята едва, ...
дори без път тя ще открие тебе,
за нея той дори не е потребен,
сълзите ти в нозете ѝ блестят
и осветяват дирята едва, ...
170
2
1
В началото на родовата кал,
когато кой и от какво - било неясно,
кокошката, яйцето ли, Адам -
и Бог дори не знаел свойто място.
И в хаосът подреждал всички твари. ...
когато кой и от какво - било неясно,
кокошката, яйцето ли, Адам -
и Бог дори не знаел свойто място.
И в хаосът подреждал всички твари. ...
101
2
Настане време някакво проклето
и все недостижимо е небето.
Напук на теб се мръщи и вали,
и питаш се: Ще литна ли? Дали
са лунните пътеки странно къси, ...
и все недостижимо е небето.
Напук на теб се мръщи и вали,
и питаш се: Ще литна ли? Дали
са лунните пътеки странно къси, ...
237
3
2
Напред вървя и съм изправен.
Където лазил съм, не се завръщам.
По мене още хвърлят камъни,
а аз събирам ги за нова къща.
И в мойто ясно по начало бъдеще, ...
Където лазил съм, не се завръщам.
По мене още хвърлят камъни,
а аз събирам ги за нова къща.
И в мойто ясно по начало бъдеще, ...
156
4
5
Не съм щастлив, не съм щастлив!
Сърцето ми е раздвоено
и залъкът ми е горчив,
в душата ми е пресолено.
В дълбокото ли да се хвърля ...
Сърцето ми е раздвоено
и залъкът ми е горчив,
в душата ми е пресолено.
В дълбокото ли да се хвърля ...
286
5
14
Къде ли съм, търся се тук и сега,
в минало, в бъдеще, във вечността.
Търся и питам се, и пак мечтая
да срещна себе си нейде в безкрая.
Да се намеря, да се обичам, ...
в минало, в бъдеще, във вечността.
Търся и питам се, и пак мечтая
да срещна себе си нейде в безкрая.
Да се намеря, да се обичам, ...
125
8
11
По икиндия
На А.
В темна доба и във ранен час
Не идвай либе, морна и унила.
Полеж’ си и спомни си нас ...
На А.
В темна доба и във ранен час
Не идвай либе, морна и унила.
Полеж’ си и спомни си нас ...
246
3
9
ЗЕМЯТА – НАЙ-КРАСИВАТА ЕНИГМА
Светът понякога е тъй враждебен,
но аз не му се сърдя и придирям.
И знам, че има смисъл да прогледна,
щом дишам дъхове на мак и риган. ...
Светът понякога е тъй враждебен,
но аз не му се сърдя и придирям.
И знам, че има смисъл да прогледна,
щом дишам дъхове на мак и риган. ...
235
5
9
Виждах само светлата страна
и поемах светлата посока.
Светех ти в среднощната тъма,
гонех мрачината най-дълбока.
На фенерчето ми се присмя ...
и поемах светлата посока.
Светех ти в среднощната тъма,
гонех мрачината най-дълбока.
На фенерчето ми се присмя ...
280
4
18
След мене ще остане само спомен,
когато си отида от света
И че съм обичал безусловно..
Тъй бягал съм от свойта самота
С това да ме запомнят мен ми стига.. ...
когато си отида от света
И че съм обичал безусловно..
Тъй бягал съм от свойта самота
С това да ме запомнят мен ми стига.. ...
101
1
1
Душите нам покварени, ще смие
пороят, както счупената керемида -
омразата, що няма да надвие,
ни злото, ни горчивата обида...
На вид, ако мълчим благоразумно, ...
пороят, както счупената керемида -
омразата, що няма да надвие,
ни злото, ни горчивата обида...
На вид, ако мълчим благоразумно, ...
147
3
1
BG Граматическо-В/спрягане!?
АЗ.. не те понасям.
ТИ.. също не ме понасяш.
Той..не знае, защо не понася..... /Себе си, дори не понася/!?
НИЕ.. не се понасяме. ...
АЗ.. не те понасям.
ТИ.. също не ме понасяш.
Той..не знае, защо не понася..... /Себе си, дори не понася/!?
НИЕ.. не се понасяме. ...
189
7
Днес отново съм на мода
във очите на народа.
Да изпаднеш във екстаз...
А дали това съм аз?
Зная, хвърлям много труд ...
във очите на народа.
Да изпаднеш във екстаз...
А дали това съм аз?
Зная, хвърлям много труд ...
132
2
Молитвата не се крещи.
Изрича се безмълвно, тихо.
Божественото се шепти.
Превръща се в красиви стихове.
За себе си не се моли. ...
Изрича се безмълвно, тихо.
Божественото се шепти.
Превръща се в красиви стихове.
За себе си не се моли. ...
351
5
7
Стъблото на живота се калява
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите ...
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите ...
258
9
11
Измислен свят
На А.
В измислен свят душата ми живее,
Защото в истинския просто ден след ден линее.
Умира бавно… в самота, ...
На А.
В измислен свят душата ми живее,
Защото в истинския просто ден след ден линее.
Умира бавно… в самота, ...
127
1
4
ЗАЛЕЗЪТ КРАЙ ХЪЛМА
Не исках много. Повече получих.
Похарчих всичко, нищичко не взех.
Живях край стрък трева и сладък ручей,
и даже мисля, че не бе ми зле. ...
Не исках много. Повече получих.
Похарчих всичко, нищичко не взех.
Живях край стрък трева и сладък ручей,
и даже мисля, че не бе ми зле. ...
136
3
5
В секундата се сбират толкоз мигове,
за колкото живота да издъхне.
По-лесно е да вярваме на митове.
Легендите по стълбовете съхнат.
Но аз се изморих от неведение, ...
за колкото живота да издъхне.
По-лесно е да вярваме на митове.
Легендите по стълбовете съхнат.
Но аз се изморих от неведение, ...
142
1
4
Какви са вашите норми?
Какъв е този морал?
Имат най-гнусните форми.
Разберете, вий сте провал!
Хайде тръгвайте вече, ...
Какъв е този морал?
Имат най-гнусните форми.
Разберете, вий сте провал!
Хайде тръгвайте вече, ...
83
Събудих се на петдесе(т)…
налива щедро Господ време
и сметката ще донесе.
Какво очаква се от мене?
Дали се чувствам помъдрял? ...
налива щедро Господ време
и сметката ще донесе.
Какво очаква се от мене?
Дали се чувствам помъдрял? ...
180
4
8
Няма ден, в който да ме забравиш,
и да не ми напомняш, че съм ти длъжен...
Душата даже да ми извадиш,
не ще узнаеш дали съм тъжен...
Аз теглото си сам го тегля. ...
и да не ми напомняш, че съм ти длъжен...
Душата даже да ми извадиш,
не ще узнаеш дали съм тъжен...
Аз теглото си сам го тегля. ...
124
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
