Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 176 резултата
  871  16 
Май не донизах дните на гердани
и не накичих тънката си шия,
не ги избелих на платна тъкани,
не ги изнесох като сред чаршия.
Не проснах нищо вънка на чардака ...
  2154  37 
Рисуват те, Дево, от мрамор те ваят, от думи…
На помощ те викат в борбата със сили нечисти.
Пристъпват в покоя ти с трепет и моите мисли,
щом чуят в сърцето камбани, тревожни и шумни.
Полагам глава на гърдите ти, нежно ме галиш… ...
  1614  12  45 
На върха на света сме и нямаме дъх
от катерене до изнемога.
Но не стигаме никъде... Връх като връх,
малко трънче в окото на Бога.
С теб очаквахме истини, поглед надлъж ...
  492  14  17 
Дори не знам защо тогава ме поиска
и сякаш в ступор пред капана се сковах.
Жената в мен усети в теб душата близка,
вълчицата за първи път се сви от страх.
Дори не знаех кой си и какво ще стане, ...
  510  15  23 
  1181 
  1053  12 
Клавишите потъваха, въздъхвайки под пръстите ми скръбно...
Чукчèтата дробяха на кристалчета от звуци тишината...
Шопен ги чу в отвъдното, ефира прекоси за миг обратно.
Тъгата ми целуна. С теготата ми на рамото си тръгна…
И детството мажорно се завърна със сонатата на Моцарт. ...
  608  18 
Кучешки живот. Седем милиона.
Доживотен вот. С клоуни на клона.
Куфари с пари. Пътища в разруха.
Приказки, лъжи. Всички в пета глуха.
Маски, фереджета. Сиромашко лято. ...
  2333  31  39 
Изпращаме в небето – полудели,
последните забързани ята!
Надвиснали са облаците бели,
пристига в златна дреха есента!
Приканваме с боички да нашари ...
  1334  20  37 
Кървят от скръб прехапаните ноти.
Човешкото у мен боли до смърт.
Отеква песента, оголва нокти
в сакрален звук. И вълчи е часът.
Издишвам буря. Вдишвам урагани ...
  459  15  19 
  946 
  733  11 
Ще поканиш ли в себе си нова любов,
ако старата мълком те гледа?
Ако всеки момент, всеки горестен зов
си се молил да ѝ е последен?
Ще си кажеш ли пак: "Този път ще е Тя"? ...
  520 
Морето е огромна синя тайна.
Оставям се на ласкавия бриз,
на гледката от изгрева омаен
и чайките във въздуха сребрист.
То още спи и кораби сънува, ...
  322  14 
С две куки сребърни наплита
тя поопърпания ден
и не, че някой я попита,
но той за нея е рожден.
Години къта търпелѝво ...
  402  15  24 
Преклонила глава, уморено стои на балкона
над безброй минувачи, поели по своя си път.
На последен етаж. Нависоко. Почти е до Бога.
И мълчи неизбежно. И гасне край нея светът.
Плуват сенки по някога белия покрив на блока. ...
  860  11  11 
Не знам защо на мен това се случи –
умора или болест надделя?
Навярно диагнозата е скучна –
на тази възраст никнат ми крила.
Да бяха зъби, мигли или нокти, ...
  550  14 
- Къде отиваш, дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...
  2440  20  42 
  863  14 
  1218  10 
Жилав по жътва, прашен и потен,
с прана кошуля вечер на двора –
зная си още селския корен,
пръст плодородна с плуга да поря.
Думите зная – прелетно ято – ...
  915  11 
Сметки. Далавери. ЧЕЗ.
Митинг. Лозунги. Протест.
Мутри. Банки. Монопол.
Такси. Лихви. Произвол.
Маски. Камъни. Побой. ...
  2296  24  38 
Обичам дъжд, но този е студен
и с капките си лятото прониза,
а после се прицели точно в мен,
но нося слънце, не изпаднах в криза.
Вали за малък здравословен хлад, ...
  609  12 
Шекерчо Спиртов е от наше село.
Той гордост ни е! И голям поет!...
Е, има странност, пусто-опустело,
и зиме, лете – все с един каскет!...
Морят ни жеги или урагани ...
  988  13  20 
Годините не са ме променили. Все същата съм — Дороти от Оз.
Е, вярно мъничко са се протрили подметките, но същият въпрос
и днес ме мъчи: "Божичко, къде съм? На север ли да тръгна? Не, на юг..."
Отдавна знам, не вярваме в принцеси, но вещиците има ги, напук.
Самата аз на вещица напомням, когато съм о ...
  407  10 
Там се роди - сред бардака, на мръсната дрипа,
майка му беше пияна, почти до несвяст.
— "Копеле! – някаква курва протяжно изхлипа,
гладна уста. Пък и как ще живее сред нас?"
Мъничък, слабичък сграбчил бе в сбръчкани шепи, ...
  576  11  20 
  866  13 
  1163  14 
На гроба ми не слагайте цветя,
които, късайки ги, сте убили!
Душата ми – събрала сетни сили –
от дяволското царство отлетя…
Дано не се завърна вече тук, ...
  551  19 
  996  21 
  1184  11 
  1193  10  14 
Някъде там, между капките дъжд,
в звънкия марш по перваза,
нагло пробужда се мисъл за мъж,
който с живот ме наказа.
Помня очите му — две езера, ...
  661  13  17 
От синия лазур се спусна слънцето
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина, ...
  807  11  28 
Моя книжке любима, как съм горд, че те имам!
Мога с теб до безкрай да пътувам.
Ти си стълбица малка, а дъгата – пързалка.
Виж ме горе как Слънчо целувам!
Имаш странички тънки – като ролкови кънки ...
  853  14 
ЗАЕДНО
Николай стои на брега и се взира в хоризонта. После бавно отмества поглед от точката, в която морето среща небето и поглежда към момичето, което е влязло във водата. Със русата си коса, която се спуска почти до кръста прилича на русалка. Иска да запомни този момент, когато времето е спряло и ...
  2259  12  50 
  1064  22 
  763  13 
...и където всички други те гледаха, аз те видях...
Съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с бяла захар, евтините атрибути и едри рози за бърза консумация.
Време е да науча шаха. За да боравя с водата, като дъжддъжддъжд след качулка.
  3539  16  35 
Предложения
: ??:??