Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 161 резултата
Пак нежно те прегръщам с мисли чисти -
среднощен блян под лятното небе.
Една звезда сърцето си разлисти.
Прелюдия в тъгата ли ми бе?
В сапфирните коси на небосвода ...
  563  20 
Днес си име. На град, на площади.
И върхът най-висок на Балкана.
И небето. И стих. И балада.
Векове подир мен ще останеш!
Облечи си пак простите дрешки. ...
  983 
В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство
единствено с музика всеки въпрос, досадно бръмчащ, да пропуснеш.
А вдясно се хили тапир под мустак - не пита защо ще отивам, ...
  492 
  549 
Това си бе проклятие за дъжд.
Вали, откакто секнах да се моля.
И вместо дъжд, миришеше на мъж.
На онзи мъж, до кокала оголен.
Дарина Дечева ...
  3791  27  42 
По сухия път се движеха един след друг два автомобила. Първият беше сив опел, на около двайсет години, запазен, бавен и прашен. Прахът и димът, които произвеждаше, полепваха върху предното стъкло на форда след него; и той беше запазен и грижовно мумифициран, ала годините му май бяха повечко, за да б ...
  861  16 
  627  10 
  583 
***
Ти си, спираща пулса, любов,
ти си, спиращо времето,
бедствие.
Ти си свят – по-вълнуващ и нов,
аз без теб съм най-бедна ...
  505  11  20 
Два облака в небето се прегръщат,
това е тяхната последна среща,
стихийната им обич е могъща,
сълзите им с дъжда ще се омешат.
Ще пият любовта им дървесата, ...
  668  14  28 
  636 
Музика и аранжимент - Иван Неделчев Текст - Графит
Получи се хубаво българско тийн парче.
  1915 
Няма "нас", няма нищо такова,
щом по изгрев си тръгваш на пръсти.
Самотата досущ, като нова
се сгодява за мене без пръстен.
Няма "нас", няма даже причина ...
  490 
  581  12 
Ще се върна след хиляди зими,
в непозната обвивка навярно,
но душата със себе си взимам -
светла сянка в окото на гарван.
От сребристия диск на луната ...
  1078  14  18 
  523 
Не крадох и не лъгах, не убих,
любови и другари нямах верни
каква ли кал до днес не ме очерни,
какъв порой не влачи моя стих?
Гнездо за кукувици с обич вих. ...
  341 
  1149  12 
Когато вместо да спиш, размишляваш по Айнщайн, Ницше, Пратчет и Дъглас Адамс :)
Надничам през синя пролука в ефира с копнеж по съседни вселени.
Но странно, Безкраят обратно се взира и страшно прилича на мене!
Е, вярно очите му мигат в тревисто - чудат светофар? За чешити?
Дали е сигнал? Или просто и ...
  491  19 
  1251 
  1076 
  1081 
  819  20 
  962  10 
На дядо Илия.
Поклон!
Навред се носи задушлив дим. Пушек, наситен с черен прах се стели ниско. И не виждаш добре къде стъпваш. А трябва да виждаш, за да разбереш къде е фронта и къде тила! Трябва да преминеш! Иначе смърт и то не само за теб. Всички други са отзад. И се молиш само за още миг живот, к ...
  1052 
Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
под вежди гледа, края ни предрича.
С безплътни, неусетни пипала ...
  570 
Седни, животе, дай бутилки три,
отрова само пия в малки чаши.
Орисници си имам за сестри,
но онемяха и това ме плаши.
Каквото даде – даде, но и взе, ...
  374  11 
  832  10 
Виж – вятърът заспа… Като момиче,
очакващо ме в своя майски сън.
И само под стрехата - нейде, птиче
напомня ми, че има будни вън…
А аз – одрипавял от мисли празни, ...
  992  10 
Тази пролет валя, та животът се скъса.
Сред калта се промъкна ликът на смъртта.
А светът стана друг – натежал и навъсен,
и със траурен звън над деня проехтя.
Тази пролет валя. Заваляха душите. ...
  705  11 
Денят догаря, стапя се нечуто,
отмират бавно светлите лъчи.
Поляга на нощта луната в скута,
ветрецът притаен сега мълчи.
Обагрят златни нишки тишината, ...
  352  15 
  1096  22 
  919 
До мен вървиш и раните кървящи
лекуваш. Тихо, тихо е навън,
когато по душата остър дращи
венец невидим с болка – трън, до трън.
Не съм дорасла още, Боже, благи, ...
  642  12 
Вече не чини – не струва ни ресто от прошка.
Няма сърце – не остана, а суха горчилка.
Тъй се е свило – почти е изчезнало, Божке!
Сякаш в гърдите ми трака безплодна костилка.
Сякаш стрелката на стар, неподдържан часовник, ...
  601  11  10 
  1291  14  18 
И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...
  686  12  28 
  1471  21 
  1282 
  1115  16 
Предложения
: ??:??