Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 275 резултата
Политаме и пътьом ги кроим
крилата – неукрепнали, несмели,
и бягаме от тъжните недели,
че младостта без маска е и грим.
Не се свени и гола да е даже, ...
  545  10 
Когато началото и края се срещнат.
  2827  12 
  1152 
  1730  10  10 
И когато животът озъбен над мен се намръщи,
и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма,
аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи
с девет цветни лехи и усмивката топла на мама.
Мама прави юфка. И разстила корите на двора ...
  3749  18  37 
  1088  11  25 
Не вярвам на усмихнати лица –
и вълци могат зъби да оголват.
Човекът над природното е цар,
предвождан от присъщата подмолност.
Надграждаме си чувствата до ползи ...
  688  11  11 
Уж всичко скритом премълчах –
държах езика си завързан.
Не ми е повече до смях.
И кал се трупа – много бързо.
Пленен сред сивата печал, ...
  1000  16 
Политам уж – а все съм карта бита
озъбва се загърбеният страх.
Край мен тълпа – за шута вярна свита.
Кралица на сърцата май не бях.
От думите – пелин горчива пита. ...
  631  12  17 
И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка.
Аз не тръгвам да търся по пътища свят ...
  2009  22  22 
  1719  18 
Луната ниско до речицата пак слиза
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.
Чия ли обич то изплаква в ракитака? ...
  604  13  24 
"Този свят е сълза на самотно сираче..."
Димитър Драганов
Този свят е дете. И самичък не може.
Има нужда от мир и от нежна ръка.
Като гъба расте. Ала как да го сложиш ...
  758  15 
Прости ми тишината между нас,
по устните мълчанието стене.
Заглъхна любовта ни, като глас
не стигнал нито тебе, нито мене,
за да ни каже просто да се спрем ...
  923  13  14 
Когато премалялата стреха
дъждовните си приказки разкаже
и тръгне ненаситната река
да пие сянката ми от паважа
и вятърът се втурне – разпилял ...
  911  11  28 
След мен животът ще е дълъг
и по-вълнуващ, може би…
Ще гука гарван, като гълъб,
в пейзаж със плачещи върби.
Протегнал мисъл към всемира, ...
  2313  30  76 
  1485  11 
И в утрото с душата огледална
поет ти ставаш, даже да не си,
че влюбен изгрев ласкаво е палнал,
пак облачните ангелски коси.
Свенливо небесата руменеят, ...
  444  11 
Безоблачното време е утопия.
Навън вали... Вали и вътре в мен.
И мокри птици кацат по прозореца -
ще бъде студ. Бодлив. И предрешен.
Дете съм. И рисувам слънчогледи. ...
  1167  15  19 
  1306  15 
Свирка си нехайно песен птича,
загорял до златно, полугол.
Не една жена ще го обича,
заради целувки с вкус на сол.
Той ги гали с маковата нежност ...
  1163  12  10 
  1789  17 
  1300 
Тя ме смени, ти едва ли разбра. Ето я, взира се в мене.
Нито е лошата, нито добра. Нито подгъва колене.
Сготвила, сгънала делника пран, с празни очи те поглежда.
Нито те пъди от нейната бран, нито те чака с надежда.
Бърза да скрие умората в шкаф. Сръчно замита трохите. ...
  1432  11  20 
  1687 
Като цъфнал жасмин се събуждам в прегръдката твоя,
а когато заспим, чувам нежния шум на прибоя
от брега каменлив, дето двамата с теб се открихме.
Две стихийни вълни, всички грешни следи заличихме.
Дишам заедно с теб, на талази страстта ни залива, ...
  879  12 
От тази тишина ще оглушея.
Такава тишина е подлудяваща.
Прилича на жена ( привидно фея)
а всъщност е отгледана от дявола.
От музика и филми не заглъхва ...
  1341  17  19 
Оставял ли си лампата да свети късно вечер?
Но не защото чакаш на вратата да се звънне...
А просто ей така, да я прогониш надалече
тъмата непрогледна, дето вътре в теб и вън е?
Оставял ли си лампата да свети без да искаш, ...
  1510  11  18 
  1455 
Тя е моята дива череша.
И какво, че косите белеят,
аз боята размазвам и реша,
а ръцете ѝ мене копнеят.
Тя е същото светло момиче, ...
  3702  14 
  1104 
  1710 
Поглеждаш ме... Щом погледа ти срещам,
усмихваш се!... И в този миг усещам
как стаята искри от светлина!
Светът в една усмивка се побира
чрез чувството, което не умира, ...
  737 
  1835  13 
Отиваш си на пръсти... тихо
тъй както и дойде... по мрак,
с душа, препълнена от стихове,
се спъваш в утринния праг.
Усмихваш се, ала едва ли ...
  1667  22 
  894 
Навярно майка ми – войната, е много хубава жена.
"Най-прелестната беше моя" – любовниците ѝ тръбят.
А аз съм грозен, боледувам. Но знам да пазя тишина:
получовешка, но безсмъртна. Там болките не ме болят.
Там името ми е красиво. Като целувка в утринта. ...
  765 
Свиркай си! Болни и криви са зъбите на битието.
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка. ...
  636 
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпрос. Цялото ѝ същество беше окуцяло през годините – от десния крак, та чак до вярата и надеждите. Автомобилна катастрофа я беше оставила без семейство, но със затруднение, което винаги да ѝ напомня за ...
  1757  13  16 
Ти как си, дъще? Аз правя консерви от боба,
днес си набрах магданозец и пресни домати.
Ходих на татко ти, да му прелея на гроба,
цвете занесох и сладки, от леля ти Кати.
Мене, от него дели ме дълбока въздишка. ...
  1005  19  42 
Предложения
: ??:??