Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
1915 резултата
След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...
  594  15  30 
Тя: Павлина Соколова
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства, ...
  799  11  12 
Как е пусто. Щом плъзне тъгата е пусто,
като утринни празни и влажни пплощади,
като думата в най-мълчаливите устни,
като липса от спомен в ръцете ми хладни.
Безпосочно тиктакат стрелки на часовник, ...
  294  10 
Остави тази страшна врата!
Тя е призрак на минали срещи!
Аз заключих и сложих черта,
вече нищо от там не усещам.
Не отваряй пак тази врата, ...
  440  16  28 
  2595  33 
Май така си приличаме с тебе, съдба –
луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме.
И препускаме смело, съвсем по ръба.
И сме стари моми. То и кой да ни вземе?
Нито среща, ни стига, ни топло легло. ...
  346  16  23 
  253 
Сега пчелите ще заспят,
а въздухът е с вкус на касис.
Приклекна зимната мъгла
на пост зад бирените каси.
Нагарча слънчевият смях, ...
  298  11  19 
Тишината е пагубна днес…
Не за мен. А за голите клони.
И последният есенен лист
тази вечер от тях се отрони.
Тишината е пагубна днес… ...
  290  19 
  431  10  15 
Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова
  1261  10  11 
По дяволите – плитките води,
които давят снажни вълноломи.
След тях е нито пепел, нито дим,
но пристанът нелепи жертви помни.
До плиткото когато те снижат, ...
  560  16  24 
Кално е и от небето
стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст
иска от мен да узнае ...
  352  13  23 
Само стих
Аз зная, ти ще си останеш стих,
откраднат от вселенското безумие.
Навярно в тебе себе си открих
и тръгнах по изстраданите друми. ...
  329  14  34 
Мъжете ми са притаени в мрака,
осеян с лампи като гаснещи очи.
Настръхнали в дъжда, незнайни – чакат.
В мъгла по ъглите неверие клечи.
Нощта замята струйки като корди ...
  341  14 
  809  12 
Тази нощ Бог подви морен крак над асмата на двора,
изпод нея неволно дочу звън от тежки бокали.
Мълчаливи наздравици вдигаха сипкави хора –
аз надпивах мъжете, в пиянство живот преболяла,
те надплакваха мене в запоя на сива умора. ...
  459  15  26 
Една бяла сянка среднощ ще премине
под твоя отворен прозорец.
Вървя след светулките в лунни градини
и с вятъра сам си говоря.
В самотна разходка с отломки от спомен ...
  210 
  301 
  833  11 
Натежал е денят като хляб. Като длан,
под която е паднало хлебното жито.
Тротоарите свиват бетонен далян
и затварят прозрачния танц на лъчите.
С теб вървим. А един Пианист-виртуоз ...
  222 
В градчето издигнали паметник нов –
,,Човекът на времето днешно".
Бил с кирка в ръката и с поглед суров,
фиксиращ врага безпогрешно.
А скулптура скоро с цветя и венци ...
  838  17  40 
  326  13 
  341  12 
музика и текст -Соня Станчева
аранжимент и китари-Кирил Гунчев
тук можете и да гледате клипчето на баладата :https://www.youtube.com/watch?v=oFa-IvrW-t8
  623 
Perpetuum mobile
Тази есенна наша
обич късна сега –
с ветровете донася:
малка, нежна тъга... ...
  227 
  1365  12 
Прегръщах фъртуни, проправях пъртина,
разпалвах огньове с огниво сърце,
приятел да сгрея, през преспи да мине,
изграждах мостове с две слаби ръце.
И брулеха бури челото високо, ...
  373  21  18 
  876  29 
  1126  20 
Едно сърце. А в него нося всичко.
Възторг и мъка. Радост и печал.
Понякога оставям го самичко,
надеждите му тихи премълчал.
А то безмълвно вече претуптява ...
  381  14  26 
Известна истина е знам,
че ние, хората, сме грешни,
грехът ни става по-голям,
когато някой грешник срещнем.
Вървя по грешната Земя, ...
  326  26 
Тя не е като вас, разноцветни гердани си сплита
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга.
А градът е за нея на птици и хора богат.
Не е гладна, закусва от дащната слънчева пита.
И ви стряска наметката пъстри пришити парцали. ...
  297  14 
  328 
Прекършва се август, на длан си разстила душата.
Заплели са гривите бели небесни коне.
Ездачът е лятото - ласо невидимо мята
и скоро ще тръгне, без сбогом да каже поне.
Морето потръпва самотно с изстинала пазва, ...
  813  12 
  377  13 
Не е той Ерос в миг на страст безумна,
но стихвам щом го зърна – сладък блян...
От топли длани в звездна вечер сгрян,
как буди в мен една тъга бездумна...
И как дивѝ ме тази кроткост лунна... ...
  557  12  60 
  370  16 
Напълно осъзнавам, че съм в дълг,
по линия наследствена от Ева.
И ето – за реброто си дошъл,
щом няма опрощаване по древност.
Не зная как не се преумори ...
  298  11 
  591  10  16 
Предложения
: ??:??