Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 232 резултата
1142
2
1164
1
2
В очите й пътуват дъждове
и съхне сол по кожите им вехти.
Поронени листенца две по две
под крехкото мушкато сторват цвете.
Насипан сняг в косите й навек, ...
и съхне сол по кожите им вехти.
Поронени листенца две по две
под крехкото мушкато сторват цвете.
Насипан сняг в косите й навек, ...
1166
14
19
Тази нощ заваля. Есента се стиши за последно
и край моя прозорец помаха с омокрена длан.
Утре рано премръзнал дъждът уморен ще полегне
и ще белнат косите му в жълтия тревен саван.
И когато снегът понатрупа в алеите в парка, ...
и край моя прозорец помаха с омокрена длан.
Утре рано премръзнал дъждът уморен ще полегне
и ще белнат косите му в жълтия тревен саван.
И когато снегът понатрупа в алеите в парка, ...
356
9
18
Ти помниш ли Вапцаровите стихове
и неговия светъл идеал,
и Вярата му, че ще дойдат мигове,
когато – като първа пролет бял –
ще грейне след терора и погромите ...
и неговия светъл идеал,
и Вярата му, че ще дойдат мигове,
когато – като първа пролет бял –
ще грейне след терора и погромите ...
732
8
12
Не зная дали ти разказах, когато
погалих гласа на морето,
гнездеше в душата ми бисерно лято
от няколко мокри куплета.
И как нарисувах по ситния пясък ...
погалих гласа на морето,
гнездеше в душата ми бисерно лято
от няколко мокри куплета.
И как нарисувах по ситния пясък ...
1086
17
30
1566
1
13
671
3
5
... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...
962
2
3
1124
9
13
1035
11
17
1636
8
19
Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...
762
7
13
"Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана..."
Никола Вапцаров
Пролетта не дойде. ...
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана..."
Никола Вапцаров
Пролетта не дойде. ...
2221
9
39
(или... когато слушам Вагнер)
Виж. Погледни я. Скандалът е тя.
Даже мълвата по тъмно е също
извор-проклятие с жива вода –
дави огнище, а после прегръща. ...
Виж. Погледни я. Скандалът е тя.
Даже мълвата по тъмно е също
извор-проклятие с жива вода –
дави огнище, а после прегръща. ...
609
8
22
1693
20
32
1572
19
19
1108
7
21
1071
11
31
674
4
6
1526
2
7
Понеже от последната си риза
направих на небето летни кръпки,
ще трябва много тайно да излизам
по тъмно.
Като котка – с тихи стъпки – ...
направих на небето летни кръпки,
ще трябва много тайно да излизам
по тъмно.
Като котка – с тихи стъпки – ...
1208
11
22
И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...
688
8
12
... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! – ...
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! – ...
746
6
8
Заседна в шията ми буца страх
с болезнено преглътната обида.
Изплаках най-щастливия си смях
и вече съм готова да си ида.
Денят ми посивява. ...
с болезнено преглътната обида.
Изплаках най-щастливия си смях
и вече съм готова да си ида.
Денят ми посивява. ...
880
9
31
Къде съм аз? Душата ми – вселена,
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси ...
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси ...
678
6
15
2612
3
6
1934
16
23
1162
6
6
Наскита ли се, блуднице Любов?!
Я, виж се - свита, гола, боса...
Премръзнала висиш пред моя дом -
от Камък... топлина, подслон да просиш.
Е, влизай... Нощ е. Иде дъжд... ...
Я, виж се - свита, гола, боса...
Премръзнала висиш пред моя дом -
от Камък... топлина, подслон да просиш.
Е, влизай... Нощ е. Иде дъжд... ...
4690
15
100
Всеки ден по мъничко се губим.
Ден по ден. След мене идеш ти.
Не мисли за мен като за друго,
сещай се за мен като за стих.
Онова, което те тревожи. ...
Ден по ден. След мене идеш ти.
Не мисли за мен като за друго,
сещай се за мен като за стих.
Онова, което те тревожи. ...
4445
14
43
Ти си моята мъничка тайна,
дето пазя от всички ревниво.
Спряла в мене прашинка случайна,
в топла обич порасла, красива.
В най-най-тихото ъгълче скрих те ...
дето пазя от всички ревниво.
Спряла в мене прашинка случайна,
в топла обич порасла, красива.
В най-най-тихото ъгълче скрих те ...
3877
25
46
Скъпи, Дядо Коледа, прости ми!
Някак си, пораснах много бързо.
Ако можеш, детството върни ми,
за да мога тяло с ум да вържа.
Че сега е много трудно, дядо. ...
Някак си, пораснах много бързо.
Ако можеш, детството върни ми,
за да мога тяло с ум да вържа.
Че сега е много трудно, дядо. ...
2587
19
24
Първо обедняваме духовно. После материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...
1112
8
16
1293
8
5
Тъй драскам си от памтивека,
със стихове изписах и небето.
Съдбата ми ни тежка е, ни лека,
и кръста нося с лекота, додето
описвам с думи прости, непревзето, ...
със стихове изписах и небето.
Съдбата ми ни тежка е, ни лека,
и кръста нося с лекота, додето
описвам с думи прости, непревзето, ...
959
6
11
1997
5
10
Разплискан като майски дъжд –
внезапно тръгнал пристани да дири
в полетата с бъбрива ръж
и в дворчето с ръждиви ориентири,
тъй мракът вън се разпиля – ...
внезапно тръгнал пристани да дири
в полетата с бъбрива ръж
и в дворчето с ръждиви ориентири,
тъй мракът вън се разпиля – ...
1152
6
11
Диментори са босите мъгли и пулят се в стъклата като призраци.
В очите отчаяние вали, изпиват радостта ми и изнизват се.
Събирани през многото лета, изчезват спомените съкровени
засмукани от гладните уста, а болката навлиза със свистене.
Диментор е и вятърът бръснач, дочувам как се киска като смахнат, ...
В очите отчаяние вали, изпиват радостта ми и изнизват се.
Събирани през многото лета, изчезват спомените съкровени
засмукани от гладните уста, а болката навлиза със свистене.
Диментор е и вятърът бръснач, дочувам как се киска като смахнат, ...
894
8
18
РИТОРИЧНО
„Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!...” ...
„Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!...” ...
917
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
