Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
1913 резултата
Новата песен, която направихме с M-Lane. Надявам се да ви хареса!
  802 
Старото ми “Аз” ми е порядъчно широко.
Пълна бях с мечти. А виж ме колко съм вталена!
Хвърлям любовта – отдавна ѝ изтече срокът
в чакане да стана точно твой размер вселена.
Нищо, че и здравият разсъдък ми е хлабав, ...
  809  10  14 
Отвори си прозореца, Господи!
Само миг се поспри и послушай...
Изгорихме последните мостове.
А в душите ни бие градушка.
Изоставихме, Господи, себе си ...
  1660  10  14 
Съблечи ме, Море
Както вчера и днес, не посмях да отида
там, на нашето място, където
на килим с водорасли и пръснати миди,
всеки ден ме очаква морето. ...
  714  14  17 
  426 
Този дъжд реже топки от клисава пръст и ги меси.
Сам светецът Илия за път си поправя колата.
Пее дворът и виждам каскета на дядо провесен
как накланя на юг хоризонта и идва дъгата.
Баба с наръч от букови клони на пейката сяда ...
  380  12  14 
  350  10 
  554  10  20 
  679 
Когато си в беда, когато страдаш,
аз винаги заставах зад гърба ти.
Дочаках я - голямата награда -
да чуя тихото: "Благодаря ти!"
И бях щастлива, че за теб ме има! ...
  1303  24 
  310 
Единствена остана случайната им среща.
Но като трънче остро в сърцата се заби.
Говореха нехайно. Поспориха за нещо.
Докоснаха се плахо две сбъркани съдби.
Докоснаха се кратко. Разминаха се дълго. ...
  1210  16 
Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока.
Пътуването - гратис, без билет, ...
  572  21  18 
В полунощ си отиде дъжда,
сви се в облака пухкав уютно.
Той побърза, дори не видя,
че след него промъква се утро.
Не заспа, не сънува капчук, ...
  559  20  24 
Светът е странно разлюлян –
циклоп на глинени нозе.
Седи си Бог в прашинка взрян,
дали ѝ даде, или взе?
С пореден мощен земетръс, ...
  471  25  33 
  434 
***
***
Край мен щом минат всички автобуси
и видя, че те няма ни в един,
да скрия искам цялата покруса
в разцъфналите храсти със жасмин, ...
  317  10  13 
  918  10 
ххх
На Емо
Знам, не живееш в моя свят.
Ала си толкова наблизо.
И нощите ми нямат цвят. ...
  246 
  621  16  15 
Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...
  582  21  21 
  861  15 
На брега на великата вечна река
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
До нозете му камък с красиво сърце ...
  340  10  15 
  431 
текст: Диман Мавров
  788 
Животът ни – една плетачка стара,
с изкусни и нетрепващи ръце,
плете ни плащеници, все по мяра,
наопаки, или пък налице.
И в тези плащеници – от коприва, ...
  687  26  36 
Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години - а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...
  727  25  30 
  601  10  11 
Няма го. Няма го вече сърцето ми.
Бомба разкъса го зверски.
С болка отломки-гротески
пръсна във въздуха вятърът, клетият.
Няма я. Няма я вече душата ми. ...
  491  20  25 
Като вятъра — с дяволи в пръстите — рошещ
всички плитки на морските вихри солени.
Мятам лунен прашец в звездни ириси нощем,
астматично издишам небесни полени...
Аз съм вятър, драпиращ стърнищата тайно ...
  925  12 
Като хлебарка съм. Неизтребима.
Спасение от мене не търси.
Светът да се превърне в Хирошима,
аз пак ще клатя гръб от антрацит.
Дали ме дишаш- хич не ме е еня. ...
  1174  31 
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от болницата. За няма и два дена животът му се обърна наопаки.
Всичко започна така…
По време на обедната почивка въпросният колега го привика в кабинета си и му каза:
– Марине, обадиха ми се с предложение ...
  708  18 
  712  22 
  1213 
Бяла, спретната къщурка,*
моя милост тук живурка –
три етажа, три гаража,
щото аз за трима важа,
а крада поне за триста, ...
  629  10  16 
  875 
Сърцето на камъка плаче,
прикрива сълзите на мрака.
Нощта – мълчаливо сираче,
бленува звездите! И чака...
От утрото – благи целувки, ...
  730  20  40 
Книгите са лодки бели
и ни носят надалеко -
в световете без предели,
невидяни от човека.
Книгите са мост нагоре. ...
  200 
Разплакана си тръгваш, накъде ли?
Дъга в косите сплиташ, за из път
и мокър славей сипе звънки трели,
по клоните сълзите ти блестят.
Тревата се превива, натежала, ...
  353  15  16 
  900 
Предложения
: ??:??