Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 275 резултата
Завесата на тишината
се спуска бавно между нас,
а любовта ни е остатък
от болка - в профил и анфас.
Обичал ли си ме изобщо? ...
  1571 
"Тя не е като вас, разноцветни гердани си сплита
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга."
Меги Миткова
Тя върви сред града и след нея усмивка остава.
Парцалива наметка край слабото тяло виси. ...
  1011  12  19 
Дъга ли бях?
И дъжд ли ти ми бе?
Зеленото под миглите безсънно е.
Очите ми намекват за небе,
но всъщност отразяват земно дъно. ...
  1078  11 
  1581  26 
Създадох я от своята сълза -
солено-сладка, гòрко-необятна.
В началото се виеше - лоза,
разлистила ластари наобратно.
И после сам за себе си разбрах, ...
  566  12 
Един живот не стига
… не е толкова просто да станеш човек.
Понякога цял един живот не стига.
Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*
Май никога един живот не стига ...
  1741  12 
  2320  13  23 
  1126  10 
  1762  16 
  1002 
  1359  10  14 
  1715  10 
  1817 
Завръщането винаги боли
по някаква неведома причина.
На прага сядаш, чакаш, но дали
пристягането в ляво ще премине?
И с вързани очи ти е познат – ...
  580  11  11 
Завръщането винаги боли
особено когато си виновен.
В сърцето ти, забити сто игли
превръщат топлината в ясен спомен.
А иначе не плачеш. Няма как. ...
  649  17 
В офиса си взех заплата,
към дома се устремих,
но на паркинга с колата
силно аз се изумих.
Някой гумите бе срязал ...
  2245  38 
Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...
  548  10  18 
  1335  11 
Според сезона те обичам,
според сезона те ценя.
През зимата аз те отричам,
дори те мразя през деня.
През пролетта се влюбвам лудо ...
  1226  10 
Беше топъл есенен ден, когато автобусът спря в центъра на селцето. Дърветата бяха в златни одежди. Слънцето хвърляше топли лъчи от небесния лазур. Хората се изнизаха от автобуса и Елена се придвижи към вратата. Смъкна двата си куфара сама. Никой не й помогна, но тя не очакваше, че помаците ще се вту ...
  2698  66 
  2313  11  10 
На път ли тръгвам
или път ти нося
по бродните усои
на сърцето…?!
Похърква утрото, ...
  724  12  25 
Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше ...
  1402  21 
  2027  13 
Сицилия. Море лазурно. Етна.
Разнася вятър вулканичен прах
На дон Боргезе вилата кокетна
e в стил барок, достойна за монарх.
Но бе умислен донът напоследък – ...
  1037  10  25 
Хубаво ми рече мама:
–Пена е беда голяма!
Дръпната е и чепата,
ще ти тегли, май, главата.
Ала сам се аз натресах, ...
  862  26 
На Т.
Сега цъфтят липи и цвят се рони
под облаци от нежност бяла,
и восъчните пити ще напомнят,
че нашата любов е цяла. ...
  1678 
На всяка от дъщерите ми
Поредната горчива чаша, рожбо!
Не казвай нищо. Зная, че горчи.
Светът навън е толкова безбожен,
че често ни се иска да мълчим… ...
  1342  11  17 
  1119  13 
Младежът Бончо цепел през гората,
провирал са през шипки, дрян и глог,
в преследване на птичка непозната,
защото бил заклет орнитолог.
Към клоните насочил сетивата, ...
  1010  27 
  1371  11 
СУБТИТРИ ЗА НЯМ ФИЛМ
Обичам всички тишини,
в които пролетта узрява –
замръзналия снегорин
и притаената дъбрава, ...
  628  13  14 
Обич моя, ти ли бавно слизаш
към дома ми – стъкленица лунна?
Имаш ли за Рая втора виза
или идваш, за да те целуна?
Можеш ли да бъдеш силно рамо, ...
  655  13  33 
  1741  14 
По Рая Видинска
Обичам те, любими мой, подобно врабчова сълзица.
Защо ли, питаш, толкоз малко? И сигурно ще бъдеш прав.
Но знаеш ли, любими мой, заплаче ли подобна птица,
че разтопява се светът, престава да е тъй корав. ...
  2271 
Винаги наградата я има –
нос от морков, въглени очи,
хрупкав сняг и белоснежна зима,
край комина болката мълчи,
сплела е хамак, от ветровете ...
  1282  10  12 
На всеки миг Целта
Онзи, Който е Всевечен –
без начало и без край,
на човека грешен рече:
„Щом сгрешиш, се в миг покай!“ ...
  880  17 
  1765 
Прекрасна вечер. Замъкът д`Анжу.
Графинята отпива от виното.
– Арлет, ти най-прекрасното бижу... –
барон Дюпон я гали по бедрото.
По тръпнещата млада, свежа плът ...
  1519  14 
  2137  11  11 
Предложения
: ??:??