Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 272 резултата
1052
7
16
В съседна приказка попаднах, значи,
а звярът, бесен и безкрайно тих,
захапал пура "Монтекристо", крачи...
намерих се в готически триптих!
Вибрира тътен и пулсират вени... ...
а звярът, бесен и безкрайно тих,
захапал пура "Монтекристо", крачи...
намерих се в готически триптих!
Вибрира тътен и пулсират вени... ...
2375
21
34
Краят на май е. И първото ято
диви, крайпътни, мечтателни макове
вече ми шепне за идващо лято.
Тъй ми се тръгва нанякъде… всякъде.
Облаци плетени с гръм, гласовити ...
диви, крайпътни, мечтателни макове
вече ми шепне за идващо лято.
Тъй ми се тръгва нанякъде… всякъде.
Облаци плетени с гръм, гласовити ...
898
8
12
Ти първата ми пролет си. Наистина.
Покълнала изпод леда на зимата.
С душа от необичане,
изстинала,
бях свикнал всичко да ми ...
Покълнала изпод леда на зимата.
С душа от необичане,
изстинала,
бях свикнал всичко да ми ...
787
4
4
1461
2
3
Не чакам нищо. Просто сътворявам
реалността си. С двете си ръце.
Небрежна към провали и към слава,
вървя (и път избирам със сърце).
Не слушам нищо. Вечните злобари ...
реалността си. С двете си ръце.
Небрежна към провали и към слава,
вървя (и път избирам със сърце).
Не слушам нищо. Вечните злобари ...
660
13
12
Три дъвки за балони "Идеал"
до пръсване издуват двете бузи
и сладолед "Ескимо" бих изял –
през дупчицата в джоба се изхлузи,
последната паричка. Не разбрах, ...
до пръсване издуват двете бузи
и сладолед "Ескимо" бих изял –
през дупчицата в джоба се изхлузи,
последната паричка. Не разбрах, ...
545
6
14
През юни мойто детство си личи –
изщракало тирантите накриво,
обуло левия сандал търчи
на вятъра да върже кукуригу!
Прозорецът е с форма на сърце, ...
изщракало тирантите накриво,
обуло левия сандал търчи
на вятъра да върже кукуригу!
Прозорецът е с форма на сърце, ...
754
21
28
Къде изчезна онзи Питър Пан?
Без сянка ли остана, че го няма?
Не пише писъмца и Патилан
с какво ядосва баба Цоцолана.
Порасна ли Емил от Льонеберя, ...
Без сянка ли остана, че го няма?
Не пише писъмца и Патилан
с какво ядосва баба Цоцолана.
Порасна ли Емил от Льонеберя, ...
2033
21
32
1423
7
12
1041
4
6
Аз съм застанала в залеза - точно
горе на сивия скален гръбнак,
който снага над морето проточва
и живописвам със четката как
слънцето свива лъчи като вежди ...
горе на сивия скален гръбнак,
който снага над морето проточва
и живописвам със четката как
слънцето свива лъчи като вежди ...
998
9
23
Напиши ми писмо от което да блика
чрез мастилени знаци, обичта ти към мен.
Да ухае на пролет и горска иглика,
да превърне тъгата в безоблачен ден.
Започни със "Здравей" и човече с усмивка. ...
чрез мастилени знаци, обичта ти към мен.
Да ухае на пролет и горска иглика,
да превърне тъгата в безоблачен ден.
Започни със "Здравей" и човече с усмивка. ...
2112
15
14
Пролетта не пресече тъгата.
Само люляков цвят наваля
и изчезна. Самотният вятър
дълго гони го, сякаш е блян.
Подир него раздавах въздишки, ...
Само люляков цвят наваля
и изчезна. Самотният вятър
дълго гони го, сякаш е блян.
Подир него раздавах въздишки, ...
1593
12
15
1121
1
7
Мина толкова време, прекарано без свобода,
че прозорецът в кухнята почна да става икона.
А прозорците в хола,
които събират дъжда,
в баптистерий кръщават от няколко дни камионите… ...
че прозорецът в кухнята почна да става икона.
А прозорците в хола,
които събират дъжда,
в баптистерий кръщават от няколко дни камионите… ...
1706
9
14
Своя дъх перуников лилаво небе е надвесило.
Тези облачни ириси мама изпраща за мен.
Аз я виждам в съня да разсажда цветята пак с песен
сред небесни градини на Рая, от Бог сътворен.
И защото е пролет, разцъфнаха първо игликите ...
Тези облачни ириси мама изпраща за мен.
Аз я виждам в съня да разсажда цветята пак с песен
сред небесни градини на Рая, от Бог сътворен.
И защото е пролет, разцъфнаха първо игликите ...
1771
12
33
Ще свири вятърът на крехката си лира,
в косите песента му ще поръси скреж.
Ще бъде време просто тихо да поспреш,
о, Музо моя. Как ли лудостта се спира?
Тя ври в кръвта, дори насън не дава мира. ...
в косите песента му ще поръси скреж.
Ще бъде време просто тихо да поспреш,
о, Музо моя. Как ли лудостта се спира?
Тя ври в кръвта, дори насън не дава мира. ...
661
12
14
Какво животът е – луд взрив на клетка,
кодирана да се дели безброй,
да се множи в утробата човешка
и сетне да изригне с плачещ вой.
Какво животът е – следи от болки, ...
кодирана да се дели безброй,
да се множи в утробата човешка
и сетне да изригне с плачещ вой.
Какво животът е – следи от болки, ...
886
8
20
Така и не казах: “Прости ми”.
Сърцето ми в мен се е свило.
Тя, моята болка, е стигма
и хвърлени два карамфила.
Но ето, прегърна земята - ...
Сърцето ми в мен се е свило.
Тя, моята болка, е стигма
и хвърлени два карамфила.
Но ето, прегърна земята - ...
1340
12
22
"Hora, dies et vita fugiunt; manet unica virtus"
("Часовете, дните и животът избледняват, остава само смелостта")
Октомври дойде в Ахтопол и върна надеждата. Беше по-буен и пъстроцветен от други години. Зелениката, цъфнала още напролет, пазеше своята свежест. Младите клонки на върбите не губеха ухан ...
("Часовете, дните и животът избледняват, остава само смелостта")
Октомври дойде в Ахтопол и върна надеждата. Беше по-буен и пъстроцветен от други години. Зелениката, цъфнала още напролет, пазеше своята свежест. Младите клонки на върбите не губеха ухан ...
2230
8
24
Той така я рисува, че тя се роди отначало –
беше бяло момиче с коси като зрял ечемик.
И звънеше в полето, от късния дъжд натежало,
на една чучулига далечният есенен вик.
Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше ...
беше бяло момиче с коси като зрял ечемик.
И звънеше в полето, от късния дъжд натежало,
на една чучулига далечният есенен вик.
Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше ...
1268
14
20
1177
4
15
1972
5
1480
2
7
1607
6
8
Днес е ден без слънце. Мътното море
сънено се люшка в залива под моста.
Толкова е тихо. Чувствам се добре
и да съм щастлива струва ми се просто.
Да усещам само, че стоиш до мен. ...
сънено се люшка в залива под моста.
Толкова е тихо. Чувствам се добре
и да съм щастлива струва ми се просто.
Да усещам само, че стоиш до мен. ...
878
7
8
1572
6
9
1408
5
7
1193
2
10
Там някъде, зад хълма пак гори
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак, ...
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак, ...
779
7
8
Той стоеше подпрян на стената в студа -
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс, ...
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс, ...
1588
5
22
Като роза разпуква се в нас
любовта и полека ухае,
в споделения слънчев екстаз
търси тихо мига да познае.
Устремена в небесната вис, ...
любовта и полека ухае,
в споделения слънчев екстаз
търси тихо мига да познае.
Устремена в небесната вис, ...
1436
2
17
Остави ме да бъда сама.
Самотата нали ми отива –
на сандалите с ток, на шумá?
На вечерното парти?
На сивото? ...
Самотата нали ми отива –
на сандалите с ток, на шумá?
На вечерното парти?
На сивото? ...
945
8
24
Сред мократа тревица пак се щура
калинка – седем точки, за късмет.
Изгрява ден и всичко е наред,
тук, в ниското замира всяка буря.
И вятърът превива стара мура, ...
калинка – седем точки, за късмет.
Изгрява ден и всичко е наред,
тук, в ниското замира всяка буря.
И вятърът превива стара мура, ...
1183
6
12
Пак пристигаш на пръсти, любов,
и разлистваш зелените утрини.
В светлината на изгрева нов,
в още росните, сънни минути,
на синигери звънкият глас, ...
и разлистваш зелените утрини.
В светлината на изгрева нов,
в още росните, сънни минути,
на синигери звънкият глас, ...
1581
22
22
1482
10
9
1151
5
10
1506
3
5
1528
7
27
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
