Aske
110 results
Не искай от сърце да се усмихна,
не искай да се радвам без сълзи.
Не чакай раните във мен да стихнат.
Не чакай да те питам. Говори!
Не тръгвай към избягала луна. ...
не искай да се радвам без сълзи.
Не чакай раните във мен да стихнат.
Не чакай да те питам. Говори!
Не тръгвай към избягала луна. ...
663
7
Защо със грешния да спорим?
Защо от удара боли ни?
Защо с живота да се борим?
Е, казват, имало причини.
Причината - една основа, ...
Защо от удара боли ни?
Защо с живота да се борим?
Е, казват, имало причини.
Причината - една основа, ...
578
9
Могъщество на древен бог
струи в походката й тиха.
Дъхът си сенки затаиха,
видели погледа й строг.
От страх под лампите се скриха. ...
струи в походката й тиха.
Дъхът си сенки затаиха,
видели погледа й строг.
От страх под лампите се скриха. ...
624
2
Роден под звездата на скитник самотен,
отгледан от гаснещи лунни лъчи,
прокле той съдбата, за път вече стотен,
че бе позволила така да боли.
Говореше силно, разпръскваше думи, ...
отгледан от гаснещи лунни лъчи,
прокле той съдбата, за път вече стотен,
че бе позволила така да боли.
Говореше силно, разпръскваше думи, ...
559
6
Сърцето си раздираш с ръце окървавени.
Времето, когато в мечтите си се вричал,
поднася сух букет от чувства настървени.
В студен ковчег е всичко, което си обичал...
Времето, когато в мечтите си се вричал,
поднася сух букет от чувства настървени.
В студен ковчег е всичко, което си обичал...
561
5
Прахът ми разпръснете сред пустиня,
вижте вятърът как нежно ме отнася.
Постойте тук, след миг ще си замина
и гробна тишина ще ви приглася.
Невидим дъжд сълзите ще изтрие, ...
вижте вятърът как нежно ме отнася.
Постойте тук, след миг ще си замина
и гробна тишина ще ви приглася.
Невидим дъжд сълзите ще изтрие, ...
659
9
Блъскаме нервно с юмруци
в тълпа от животни безчувствени.
Сърцата - бетонени буци,
ни правят безкрайно изкуствени.
Бързаме! Къде пък сме тръгнали? ...
в тълпа от животни безчувствени.
Сърцата - бетонени буци,
ни правят безкрайно изкуствени.
Бързаме! Къде пък сме тръгнали? ...
643
1
11
Пътека... покрита с жълти листа. Дървета, които тъкмо посрещаха самотата си, разтваряха клони, примамвайки влажни мъгли в прегръдката си. Ароматът на паднали клонки и презрели плодове се запечата в съзнанието ми. Птиците... песента им би била прекрасен фон на всичко това, но... Къде са птиците? А ка ...
816
4
Времето се свлече и легна бездиханно,
пронизано в гърдите от яростен куршум.
Дните настоящи разкъсваха го жадно,
поливаха с кръвта му нечестният си щурм.
Със сетни сили махна към миналото давно, ...
пронизано в гърдите от яростен куршум.
Дните настоящи разкъсваха го жадно,
поливаха с кръвта му нечестният си щурм.
Със сетни сили махна към миналото давно, ...
522
2
Минало, удавено в пороя на годините,
взира се в лицето ти и никой не познава.
Спомените литнали са с пушекът в комините,
а леден глас те пита:
"Какъв си бил тогава?" ...
взира се в лицето ти и никой не познава.
Спомените литнали са с пушекът в комините,
а леден глас те пита:
"Какъв си бил тогава?" ...
539
1
5
Отчаяно се взирам в небето посивяло,
очите ми са празни - душевно огледало.
Нещастен дъжд смутено сълзите ми разля,
те капеха печално по хладната земя.
Днес мило ме поглеждате и ставате утеха ...
очите ми са празни - душевно огледало.
Нещастен дъжд смутено сълзите ми разля,
те капеха печално по хладната земя.
Днес мило ме поглеждате и ставате утеха ...
595
3
На смъртта
Смъртта, като животът, защо не бъде сън?
Моментите блаженство привидение са, бягат.
Мимолетни удоволствия, те призрачен са звън.
Хората си мислят, че мъртви най ще страдат. ...
Смъртта, като животът, защо не бъде сън?
Моментите блаженство привидение са, бягат.
Мимолетни удоволствия, те призрачен са звън.
Хората си мислят, че мъртви най ще страдат. ...
3096
1
Не казвай ти "здравей" при срещане случайно.
Не казвай ти "здравей", върви напред нехайно.
Не казвай ти "здравей", не ме поглеждай даже.
Не казвай ти "здравей", това светът ще смаже.
Не казвай ти "здравей" на някой тъй далечен. ...
Не казвай ти "здравей", върви напред нехайно.
Не казвай ти "здравей", не ме поглеждай даже.
Не казвай ти "здравей", това светът ще смаже.
Не казвай ти "здравей" на някой тъй далечен. ...
590
4
Слънцето надникна далеч зад хоризонта,
някога с усмивка, но днес със плач студен.
След толкова борби, сега предаде фронта,
защото му омръзна да се ражда всеки ден.
То галеше с лъчите си копринени реки, ...
някога с усмивка, но днес със плач студен.
След толкова борби, сега предаде фронта,
защото му омръзна да се ражда всеки ден.
То галеше с лъчите си копринени реки, ...
562
7
Спести си мили обещания!
Вземи деня и бягай скришно.
О, стига вече оправдания!
Да гледаш топло е излишно.
Задръж си всички извинения, ...
Вземи деня и бягай скришно.
О, стига вече оправдания!
Да гледаш топло е излишно.
Задръж си всички извинения, ...
2704
7
Ехото безгласно
на гаснещия ден
виате над полята
и тъжните гори.
Послание неясно ...
на гаснещия ден
виате над полята
и тъжните гори.
Послание неясно ...
575
2
Until it sleeps
(Metallica)
Where do I take this pain of mine
I run, but it stays right by my side
So tear me open,pour me out ...
(Metallica)
Where do I take this pain of mine
I run, but it stays right by my side
So tear me open,pour me out ...
2059
2
С ръце на земята аз всичко предавам.
Без близки, без мен и без вас продължавам.
Тихо, Всезнаещи! Аз не искам съвети.
И не искам да слушам. Бъдете проклети!
Махнете се истини! Уморих се от сиво. ...
Без близки, без мен и без вас продължавам.
Тихо, Всезнаещи! Аз не искам съвети.
И не искам да слушам. Бъдете проклети!
Махнете се истини! Уморих се от сиво. ...
753
9
Счупи се в ръцете ми!
Сълзите от кристал,
във поглед заблестял,
на огън са обречени.
Прозрачна красота, ...
Сълзите от кристал,
във поглед заблестял,
на огън са обречени.
Прозрачна красота, ...
548
2
И този ден загина,
потъна в своя мрак.
с увереност премина
през смъртния си праг.
Светкавица проблясня ...
потъна в своя мрак.
с увереност премина
през смъртния си праг.
Светкавица проблясня ...
603
6
Бе приказно и странно,
на мокра пръст лежах.
Събудиха ме рано,
да тръгна не успях.
А исках още малко! ...
на мокра пръст лежах.
Събудиха ме рано,
да тръгна не успях.
А исках още малко! ...
814
10
Ти никога не би узнал съдба така злощастна,
тя в твоя беден разум е бледа и неясна.
Той трябваше да тегли каретата на ада
и бичове над него кънтяха без пощада.
Сърцето му увито бе в увяхнали листа, ...
тя в твоя беден разум е бледа и неясна.
Той трябваше да тегли каретата на ада
и бичове над него кънтяха без пощада.
Сърцето му увито бе в увяхнали листа, ...
618
3
Не винете във мене тъгата,
щом щастие пътят ви следва.
Не винете във мене тъгата,
щом щастие аз не преследвам.
Не винете във никой изстрадал тъгата. ...
щом щастие пътят ви следва.
Не винете във мене тъгата,
щом щастие аз не преследвам.
Не винете във никой изстрадал тъгата. ...
480
4
Всичко е щастливо вън,
но в сърцето ми,дълбоко,
отеква блед камбанен звън,
там времето е тъй жестоко!
Там сняг затрупва всеки плод, ...
но в сърцето ми,дълбоко,
отеква блед камбанен звън,
там времето е тъй жестоко!
Там сняг затрупва всеки плод, ...
563
5
Стотици лица разминават ме някак,
поглеждат, пресмятат, извръщат глава.
Стотици лица се усмихват и бягат,
еднакви, безлични и с обща съдба.
Хиляди думи, изречени някак, ...
поглеждат, пресмятат, извръщат глава.
Стотици лица се усмихват и бягат,
еднакви, безлични и с обща съдба.
Хиляди думи, изречени някак, ...
911
13
От хорските погледи скрита,
тя бърза към гибелен край,
достига го, после отлита
обратно към земния "рай".
Със себе си тя ще повлича ...
тя бърза към гибелен край,
достига го, после отлита
обратно към земния "рай".
Със себе си тя ще повлича ...
550
7
Угасналият пламък
на отнета свобода,
превърнал в леден камък
невинната душа.
Незавършеният полет, ...
на отнета свобода,
превърнал в леден камък
невинната душа.
Незавършеният полет, ...
739
3
Когато слънцето угасне
и луната се стопи,
щом мечтите избледнеят,
изгубен си тогава ти.
Когато песните са глухи, ...
и луната се стопи,
щом мечтите избледнеят,
изгубен си тогава ти.
Когато песните са глухи, ...
982
8
Кой ли би разбрал смъртта на топлината,
сковаващият студ, плачът на тишината?
Треперащата сянка на гаснещи лъчи,
умиращи в агония, потъващи в лъжи?
Тревогата отлита, на вятъра във плен, ...
сковаващият студ, плачът на тишината?
Треперащата сянка на гаснещи лъчи,
умиращи в агония, потъващи в лъжи?
Тревогата отлита, на вятъра във плен, ...
695
11
И преди той беше там,
малцина го съзряха -
незнаен, древен храм,
със който те се сляха.
До крайност съвършен, ...
малцина го съзряха -
незнаен, древен храм,
със който те се сляха.
До крайност съвършен, ...
616
9
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
