beti
421 results
Bulma ("Delilik hakkında açık açık") (превод)
Bak bana!
... anılar gibi beyazım... yerlere dağıldım tüm kelimelerimle, ancak doğru olanları bulamıyorım. Gözlerimi kapatıp onları avuçluyorum, üzerine döküyorum ve o zamanki üzüntüyle güvenine diktiğim yamalardan vücudundan akmaya başlıyorum... çatlakl ...
  1527 
Погледни ме!
... бяла съм до спомен... разпиляла съм се по пода с всичките си думи и не намирам верните. Затварям очи и греба с шепи. После се посипвам върху тялото ти, разливам се в страните ти и изтичам през кръпките горест, с които тогава съших доверието ти... а днес нямам с какво да запълня проб ...
  764  10 
Когато притихнал
денят се провира
през сънени капки
изплакана жажда
и в малки черупки ...
  661  18 
Безумно е
когато непонятен
светът се срива
в мъничка пътека...
и всеки следващ миг ...
  866 
Горчи ли ти
когато те попивам
от залези засъхнали в очите...
... когато няма път
и сипкав вятър ...
  907  20 
*
...
сънят е слабост...
промъква се бавно
разкъсва очертанията ти до липса... ...
  695 
"Не ми махай за сбогом, трябваш ми!"*
С кой друг да загърбя по пладне
светофарът озъбил се жадно
и дъждът и пороят от истини
всяка болка живяна напразно ...
  780  21 
Вдишвам те
на глътки...
по ръждивия перваз
на изтъняла себичност...
... танцуват облаци превъзмогнали вятъра ...
  855  21 
Съблича си дрехите бавно денят
до босо превил изподрани нозе
дълго пришивах към тях кръстопът
с няколко ризи – за всеки по две...
... раздал се до жажда безоблачен дъжд ...
  796  19 
… ще дойде приказна и бяла
и тихо ще покрие мрака с длани
ще стене по прозорците ми вятър
посипвайки с очите ти плътта ми...
ще впива в устните копнежи ...
  794  15 
*
Мрежи съдрани
обвили са утрото
в рошави облаци
зима напира... ...
  777  17 
Този месец е друг...
... той разсича до празно
има думи за „сбогом”*
а ограбва безгласно
всяка ласка попила ...
  730  13 
Тази нощ…
… дъждът ще си тръгне от мен
ще побъбри в стъклата
с немирния вятър
ще измие на прага ми ...
  774  24 
Онзи белег отляво е колкото истина
и горчи като сянка в страните
трупа нощем посоки за никъде
по первази от вятър протрити…
… сгъва нещо в остатък от нежност ...
  737  15 
.
Понякога няма лице...
само кръпки от слънце и злато
отразява се в тях кръстопът
и напомня по малко на лято ...
  832  25 
Няма как да се върна!
… изваляха ме всички дървета…
още малко и сняг ще заситни по двора
ще засрича навън някой бавно деня ми
и ще бърше от струните вятър умора ...
  758  10 
Разкопчавам очите си…
по устните
обезумяла тъга
срича завръщане
а малко по-надолу ...
  845  25 
Почти толкова, колкото тръгване,
а жигосано с надпис – „Прието!”
и е няколко стъпки от себе си…
(сякаш нищо не му е отнето…)
… почти толкова, колкото камък е – ...
  817  24 
Там е тихо...
… толкова колкото утре…
и не стихва сънят
и завива нозете ми нощем…
там е толкова тихо ...
  788  13 
Когато ме обикнеш…
… ще съм залез
и бавно ще изтлея в теменуга
в очите ми ще стене всяко утро –
към следващия ден да отпътува… ...
  800  14 
Провокирано от :
Познавах я… по уморената усмивка
по вперения в облаците поглед
по хилядите ненаписани съзвучия
прелели в празни петолиния след полет… ...
  1138  29 
Денят мълчи…
… засъхнал по паважа
с поредното бездушие прострелян
бродира птици бавно вятър…
а той е сам и непотребен – ...
  656  12 
От тук до там
е само пламък
който изгасям
с обратното на ръцете си…
и всяка постеля е все по-далечна ...
  668 
Има нещо толкова страшно…
… в тези думи изпуснати плахо
непонятно до болка неискрено
а попиват в сърцето ми жадно
и не мога да чуя гласa си ...
  1112  18 
В тези думи…
няма място за утре…
… а всяка нощ покълват в съня ми
и Луната дреме нащърбено
осветила следите за връщане – ...
  751  18 
Тя не дойде…
само вятър довя
в тъмнината съня й
и на пръсти
притихна Луна ...
  1200  28 
… оставих гнева си…
в деня с изтънелите мигове
празните облаци
скрити в зеници
проблеснали някога с изгрева… ...
  915  26 
Понякога рисуваше платнища
по мачтите на кораб без посоки
надипляше си облаци от нищо
и в нищото потъваше дълбоко…
... покриваше нозете си с умора ...
  864  20 
… а цветя са поникнали
като късчета пролетен блян
посред зима
и превиват стеблата си с вятъра
и танцуват с дъжда… ...
  535 
"... душата ми бе вятър в онзи град..."
(Из "Пътят и момичето" Хилми Явуз)
Вятърът
… не е илюзия
ни сенките напъпили по пладне… ...
  659  16 
***
Отиват си от мен всяка есен,
посипали взора ми с шепа пера,
а искам да тръгна с тях към звездите,
но никой не шие вече крила… ...
  747  23 
Понякога
е просто болка…
не се побира в теб
изтича…
рисува бавно ...
  1050  35 
Тя навярно не знае защо се събличат дърветата
и не знае защо всяко утро кънти в калдъръма
ту неволно потича по клоните с вятъра
ту окапва безмълвно в дъжда – да я има…
и навярно не помни от колко пропуснати залези ...
  1071  36 
Едно заб(р)авено утре
в което Слънцето
бавно потича
по стъклата
и рисува… ...
  793  20 
... есенна тъга
нахълтала неканено на двора
попила по изсъхналите кестени
възседнала бездумно всеки полъх…
… онази нежелана блудница ...
  876  22 
Самоизмислям се…
… върху криле
на пеперуда
понякога
когато не вали ...
  824  24 
Някой ден…
… в някой следващ спектакъл
след поредните зими
след всички „дали”…
по затихнали стъпки ...
  769  15 
Закърпено –
на овдовели принципи
с нахапано до кърваво
… по устните…
по прага ми – ...
  764  14 
Ще се събуди Слънцето от изток
и птици ще нашарят небесата
тепетата денят ми ще затрупат
по залези препуснали нататък…
… забързано ще отминават зими ...
  750  18 
***
Там в капчука
две врабчета се карат за нещо
спорят с вятъра вече от час
а е толкова сънен светът ...
  855  15 
Random works
: ??:??