beti
421 results
Вдъхновено от едноименната поредица на shumkd (Кадир Демир) : Пролетно - 1, 2, 3, 4, 5...
***
Дремещо себеотричане разгулва състрадателните импулси на пролетта. Волята за живот твори себе си в обрзите на природата. Властно налага гените си в жадните недра на Земята, за да се завърне претворено наесе ...
***
Дремещо себеотричане разгулва състрадателните импулси на пролетта. Волята за живот твори себе си в обрзите на природата. Властно налага гените си в жадните недра на Земята, за да се завърне претворено наесе ...
2375
2
669
9
Тишина обгръща вечерния здрач. Като сламено було, нашепващо за лятото. Вятърът разпилява последните нотки на решителност и самоуважение. Избрулва ги от закоравелите ми представи за чест и достойнство. Краде ги от петната на все така търсещо - чакащите идеи и ги излага на показ. Петната са люлякови, ...
718
3
717
7
1122
13
704
4
559
5
508
7
554
7
Съзерцавам тихото на природата. От време на време вик прорязва спокойната летаргия на случващото се. Толкова е привикнала с естествените си нужди, че раждането на един човек не разклаща по никакъв начин естествения й ход към еволюцията. Ние, обаче, в желанието си да се обезсмъртим, тръбим в тишината ...
976
4
Вдъхновено от:
***
Сбраха облаците тягостен рефрен
и наперено се взряха в тишината,
от която - болен и сломен, ...
***
Сбраха облаците тягостен рефрен
и наперено се взряха в тишината,
от която - болен и сломен, ...
575
9
Като в пясъчен каданс се топят пошли мигове - не мога да ги преброя! Нищо не остава след тях. Не виждам диря, по която да се завърна. Някой е обърнал знаците - въртя се в кръг, омагьосан от обещанията, които ми прошепна преди да те открия...
Търся те и не преставам да се удивлявам на спокойната неум ...
Търся те и не преставам да се удивлявам на спокойната неум ...
1065
4
Сластни пориви
неведомо парират
волните стремежи.
С тиха тайнственост
ръцете ни възпират ...
неведомо парират
волните стремежи.
С тиха тайнственост
ръцете ни възпират ...
499
5
666
5
571
6
***
Тази нощ остани!
За да борим тъгата,
нямам сили дори
да потърся отплата... ...
Тази нощ остани!
За да борим тъгата,
нямам сили дори
да потърся отплата... ...
664
9
Вдъхновено от:
***
Сънува пясъкът морето
в предсмъртно-вихрен танц
и песенно се взира във небето ...
***
Сънува пясъкът морето
в предсмъртно-вихрен танц
и песенно се взира във небето ...
687
7
По паважа се стичат умопомрачен проклятия. Спи дъждът, а светлината безумно препуска в мъгла. Тревожни вопли вплитат отминаващите мигове и ги захвърлят в тиха безпросветност, за да запазят част от и без това изчезващата човешка духовност. Началото на едно падение, предначертано от собствените му сла ...
925
2
Горе, високо, далече,
там, където птици не политат,
там, където споменът е вечен
и звезди душите ни опиват,
и се реят облаци безбрежни, ...
там, където птици не политат,
там, където споменът е вечен
и звезди душите ни опиват,
и се реят облаци безбрежни, ...
730
10
***
Колекционирам желания. Искрени, жални, отчаяно-жадувани...
Най-много са ми от детството. Съхранявам ги в пъстри кутии, пълни с пух и цветен прашец от ненапъпили розови цветове. Редя ги педантично по дати и по години, по сила и по степен на реализация. Най-много са несбъднатите, затова са ми и по ...
Колекционирам желания. Искрени, жални, отчаяно-жадувани...
Най-много са ми от детството. Съхранявам ги в пъстри кутии, пълни с пух и цветен прашец от ненапъпили розови цветове. Редя ги педантично по дати и по години, по сила и по степен на реализация. Най-много са несбъднатите, затова са ми и по ...
819
9
***
Като в безименна симфония
проблясва вечер залата,
цигулки се надбягват с гласовете
... търсещи отплата. ...
Като в безименна симфония
проблясва вечер залата,
цигулки се надбягват с гласовете
... търсещи отплата. ...
1121
9
***
Колко прегради рушим ежеминутно, докато стигнем до същината на въпросите?! Овдовелите ни усещания скрибуцат под напора на отминали постулати. Превързваме пропукани устни, които кървят от неизречени слабости и закриваме очите си - за да не ослепеят.
Тъмно, по-тъмно, забрава...
Броим изгладнелите ...
Колко прегради рушим ежеминутно, докато стигнем до същината на въпросите?! Овдовелите ни усещания скрибуцат под напора на отминали постулати. Превързваме пропукани устни, които кървят от неизречени слабости и закриваме очите си - за да не ослепеят.
Тъмно, по-тъмно, забрава...
Броим изгладнелите ...
846
3
***
Като досаден рефрен в главата ми се набиват проклятия от дълбините на греховното. Имам желание да ги прокудя с жадуваната слабост към тялото ти. Посягам екстремално към фантазираното недопустимо и налагам бездиханно доверчивото в теб. Още ли ми вярваш?!
Прекрачвам нетипичните граници, за да усет ...
Като досаден рефрен в главата ми се набиват проклятия от дълбините на греховното. Имам желание да ги прокудя с жадуваната слабост към тялото ти. Посягам екстремално към фантазираното недопустимо и налагам бездиханно доверчивото в теб. Още ли ми вярваш?!
Прекрачвам нетипичните граници, за да усет ...
866
6
640
10
634
5
Подритвам оръфана арфа. Закърпени струни примлясват, преяли от чувственост и задрямват в безпаметния сън на блажнството. Церя духове с бездуховна принизеност. Тълпите се увеличават при мисълта за запоя с топящата се виталност на съвестта ми. После ще преброя листата на обрулените смоковници и ще ги ...
739
2
592
3
664
10
Светът е разтеглив - като майчина утроба, като пристан неочакван, като непреодоляна злоба. Има място за всеки, загубил се и за всеки, намерил се.
И аз така, разтягам се до пръсване, за да побера в съзнанието на моя свят всички образи, съдби, тълпи от емоции, които оставят диря в душата ми.
Колко сме ...
И аз така, разтягам се до пръсване, за да побера в съзнанието на моя свят всички образи, съдби, тълпи от емоции, които оставят диря в душата ми.
Колко сме ...
1019
2
***
Класът кален сред кал гази.
Кален клас мравка полази.
Боса в калта калинки търся,
в кални пръски нозе кърша. ...
Класът кален сред кал гази.
Кален клас мравка полази.
Боса в калта калинки търся,
в кални пръски нозе кърша. ...
564
6
543
8
687
14
***
Дъх в дъха - като древен ритуал за съпричастност. Очите ти не молят. Те налагат себе си в пространството, губещо все повече допустимите очертания на отминала сетивност.
Тази вечер искам да ти опиша залеза...
Казваше ми, че когато си нависоко, можеш да му се наслаждаваш по-дълго. Послушах те и се ...
Дъх в дъха - като древен ритуал за съпричастност. Очите ти не молят. Те налагат себе си в пространството, губещо все повече допустимите очертания на отминала сетивност.
Тази вечер искам да ти опиша залеза...
Казваше ми, че когато си нависоко, можеш да му се наслаждаваш по-дълго. Послушах те и се ...
848
4
Пия смеха ти. На глътки преглъщам безкръвните сондажи в сърцето си. Отдавна разгадах живота, но няма кой да ме чуе. Качулати въжделения прикриват истинската същност на всемира. Като тайнствено братство на горгони.
Прикрий лицето си, за да не вкаменят нетленното в теб! И ръцете, които даряват живот.. ...
Прикрий лицето си, за да не вкаменят нетленното в теб! И ръцете, които даряват живот.. ...
1028
7
***
Дъждовни капки по цветята
целуна в утрото росата,
усмихна парещия ден,
в нощта от болка уморен. ...
Дъждовни капки по цветята
целуна в утрото росата,
усмихна парещия ден,
в нощта от болка уморен. ...
595
8
Днес ще те обичам
безпаметно обречена,
безплътна, бездиханна,
безсвянно - неизречена!
Ще стопля страховете ...
безпаметно обречена,
безплътна, бездиханна,
безсвянно - неизречена!
Ще стопля страховете ...
567
13
Кога, къде
приспал си безконечното
редуване на помисли -
безименно - тъждествени
са те на нищетата, ...
приспал си безконечното
редуване на помисли -
безименно - тъждествени
са те на нищетата, ...
516
9
***
Разпилявам пръски сняг -
топят се в дъх от праскови
и в нежния им бяг
тъгувам по снежинките. ...
Разпилявам пръски сняг -
топят се в дъх от праскови
и в нежния им бяг
тъгувам по снежинките. ...
802
18
771
10
***
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забеляз ...
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забеляз ...
1098
13
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
