Бисерче
159 results
"Чети ме! Още ще ти пиша..."
Яна Кременска
Прощавай ми прибързаните думи
и закъснелите със векове послания.
Детинското доверие във чудо, ...
  1918  16 
Повярвай ми - не помня страховете си,
потънаха в дълбокото на думите.
Но помня ореола на ръцете ти
и как ме убеждават, че съм хубава.
Докосваха лицето ми усмихнати. ...
  1231  23 
Светът във шепата на син гигант
е обобщен до краткост на представи.
Море, небе и късчета земя,
осеяни с пристанища. И тайни.
Все някой бряг остава неразбран. ...
  976  19 
Ще те изгубя в този стих,
ще те оставя,
като въпрос
на някой ръб на времето.
Ако усетиш, че ти липсвам, ...
  1444  21 
Тъкачката на сънища е мит.
Времето самО разприда нишки.
Приижда нощ, в която се мълчи.
В такава тишина се раждат притчи.
В такава нощ колибрите се смеят. ...
  1027  22 
... звънчета от ручея на парнар
Ако намериш подходящо време
или пролука във вселената,
където съумяваш да си себе си.
В сърцевината на ...
  703  17 
Обичай ме,
когато съм ти жаждата -
безгрижна, нежна, неправдоподобна,
разпалена, наивна, разпиляна
и неприлично влюбена в простора. ...
  1698  27 
Отричам се от сетната заблуда.
Кой иска пръв да хвърли камък!?
Да, зная, светлината скъпо струва.
Вселената не дава нищо в заем.
Продажен е светът. В пазарен ден ...
  1144  29 
На мен не ми пробутвай оправдания
за думите, изпаднали в немилост.
В нощта, когато ангелите падаха,
в душата ми с криле си се изписал.
Парченца синьо пазеше в ръце, ...
  814  17 
Където няма нужда да мълчим
и всъщност не е нужно да говорим.
Оттам си тръгвам все по-ничия
и въпреки това до болка твоя.
Където е неистов всеки миг ...
  807  11 
Точно този мъж не съм го виждала
да се чуди накъде да тръгне.
Все напряко ми пресича зимите,
за да може лятото да върне.
Точно този мъж не ме е имал. ...
  1041  22 
Не знам, приятелю, дали ще мога
да скрия от очите ти каквото искам.
Изгубвам всички признаци на воля,
докоснеш ли ми същността.
Неистово ...
  2178  24 
Ако дойдеш, ще ти налея вино,
на дълги глътки ще се призная.
Има много избрани с мисия,
но не всички споделят тайната.
Как по ръста на болка да се достигаш, ...
  1204  28 
Какво да ти разкажа!?
Не дораснахме
дотам да се споделяме със себе си.
Играхме на любов и на приятелство,
запълвахме самотните недели. ...
  1324  22 
Море си!
И от хоризонт до бряг,
от дълбините същността ти иде,
сълза, в която се побира свят,
обречена на вечна ненасита. ...
  873  16 
Усещаш ли онази луда жажда
да пиеш необят от непознатото!?
Безкраят е усещане. И състояние,
а стъпките са края на началото.
Морето е уют за капитаните, ...
  875  18 
Неведоми са пътищата божи.
Неведоми, а все към тебе водят.
Не ми пиши. Привикнах да говоря
по телепатия с голямата си обич.
Неведомо, невидимо, невинно ...
  837  20 
След думите ти - шепот в раковина
на въжен мост брегът ми се люлее.
Като дете, във длан страха си свивам,
когато трябва да изглеждам смела.
Отдолу плиска не море - пустиня, ...
  874  17 
Обич моя, ненадейна моя обич.
Мое дълго търсено крило.
Мое обещание за полет.
Песен моя, порив за живот.
Моя нежност, звънка тишина. ...
  1195  22 
Не вдигай дума срещу тишина.
Не се мери със неговата сянка.
Отдавна съм разлистена жена,
която само във сърцатост вярва.
А той е силен мъж във слабостта. ...
  1752  31 
Не се сдобрих със себе си...
Заради теб.
Нима живея, за да те преодолявам!?
Оглеждам се във бялото на скреж.
И то от мисълта ми се запалва. ...
  868  21 
Животът ми!
Животът ми - в разгара си.
Отвсякъде морета за преплуване!
Развято знаме острани на сала ми.
И хоризонти жадни за щурмуване. ...
  1145  31 
Здравей, любими!
Пиша ти, защото
разсъмна Видов ден. И ме събуди.
Мъглите слизат. Вика от високото
доверието, което си заслужих. ...
  1206  31 
Попитай тишината. Ще ти каже.
Водата беше жива и преди.
Въпросът на живот и...
значи важен!
Върви на юг по птичите следи. ...
  784  19 
Кълвач надпя неделната камбана.
Момичето звънеше като струна.
Цигулката мълчи до цигуларя.
Къпините са жадни да ги вкусят.
Октомври къса златните си ябълки, ...
  834  21 
Избраният заспа на кръстопът.
И чуваше дърветата в съня си -
Когато тишини се пресекат,
изтичат като пясък между пръсти.
И някъде започва да вали. ...
  831  15 
Островът на чаплите е като стих.
Звукът на тишината му обсебва.
На скалния му бряг русалки гиздят
нощите. И във луната се оглеждат.
Нехаят уж. С очи обгръщат кораба ...
  761  21 
"... Нека духа вятърът
и нека ни завява във живота ни
със други някои, които са ни чужди.
А тази вечер дай ръка във джоба ми
и да вървим, защото имам да те любя. " ...
  804  20 
Моите нежни тревоги в твойте силни ръце -
топлината, която ни прави сърдечни.
Крехкостта ми на твойте добри рамене
уморено обляга безкрайният делник.
Твойте доста чупливи, тъмни коси ...
  1080  27 
Вода гази. Жаден ходи.
И душата му жадна.
Много глухи коловози
се преструват на гари.
Има край. ...
  672  14 
Добре съм, скъпи!
Всичко е простено,
а белезите всъщност са пощада.
Звукът от тишината е целебен.
Дъгата бавно слиза в листопада ...
  1076  28 
В градината
на любовта
до цъфналите рози
плуват сенки.
Във езерото ...
  863  23 
Разказах му, че нощите са свят,
над който свети звездното му име.
А денем ни разделя тишина.
Но няма как да спра да го обичам.
Не мога и не искам да виня ...
  1012  18 
Очаква ме на ъгъла. Във" Матине".
Едно кафе и няколко прегръдки.
Поглежда си часовника.
Един без две.
Кажете му, че няма да се върна. ...
  1048  21 
на един мечтател...
Колко пъти обръщах Земята
по оста на стремежа към теб.
Край соленото езеро "Няма те",
по вселенски самотен адепт, ...
  948  13 
В гората нощ.
Луната се надвеси
над тънкото в прегърбените клони.
Самотен варварин открадна нежност
от сянка на сърна. И се помоли. ...
  708  18 
Сънувам морски птици.
И делфините,
съцветия дълбинни от звезди,
движения сребристи на амфибии,
облечени в дантела от вълни. ...
  811  19 
Във вените ми пари дива кръв.
А конят няма ни юзда, ни стреме.
Издига се пред погледа ми връх.
Издигат се каньоните на Емен.
Дочувам звук от крясък на вода ...
  722  22 
По фибрите ми тръпнат ноти. Песен,
която се разлива по кръвта ми.
По тъничките й извивки иде есен,
но всъщност тя е циганското лято.
Прилича във самия край на август ...
  1440  23 
Луната броди. Тънка амазонка
пресича в тръс гората през нощта.
Опънатата тетива - гърбът на коня,
а матовата й снага- като стрела.
Косите й са остри върхове, ...
  784  16 
Random works
: ??:??