Прости ми, че така обичах!
Бледнее, даже звездното небе,
пред моите очи от обич заблестели!
Пред порива на моето сърце
и птици свиват своите криле! ...
Сега са излишни въпросите, и няма да питам,
Господи, колко пред мене са дните и нощите,
и колко все още така ще боли, сама разбирам,
не помагат сълзите, и крясъците на птиците.
Потичат сълзи, като сезон се изнизват очите. ...
Сезоните събличат свойте дрехи, мълком.
Като актьори във театър, играят драми,
усмихват се, обичат, после плачат тихо.
Сезоните без време си отиват винаги.
Съблече се и есента, изплака сълзите, ...
От болката ми, си се хранил.
От сълзите ми, пил си в жажда.
Сърцето ми, разбито днес мълчи,
не търсещо за себе си пощада.
Какво ти сторих, нима те нараних, ...
Във недоспалите очи, проблясна ден.
Сърцето уморено е. Мълчи, във две очи
безсънни, нощите се будят. И търсят.
Няма да говорят, онемели са звездите,
не търсят пътища, не чакат изгревите . ...
Във утро ранно,преди да зазори,
във тънката усмивка на луната..
Изплаках ги... Последните сълзи
и изгорих на сянката крилата.
В небето много дълго търсих- ...
Ти дойде, като пролетен цвят,
и посипа душата ми с радост.
С дъх на упойваща бяла липа,
ме целуна със тихата благост...
... По устните, аз те познах, ...
Толкова много любов във сърцето ми!
Сълзи от радост в очите, в душата
ми - пролет красива, разцъфнала, бяла...
Сили ми дай, Господи, да изтрая
на тази обич, толкова чиста, и тъй голяма! ...
Покани ме на този танц, танго за влюбени!
Прегърни ме, както вятър прегръща трева,
понеси ме, ще следвам стъпките ти нежни,
като птиче прислонила на рамото ти глава.
Цигулката страстно да шепне в очите ни, ...
Надбягвам се все още с вятъра,
по стари, тихи улици бoлеещи,
в оставените дири на сърцето,
и стъпки oт вълшебството светлеещи.
И пламъкът на жарещото лято, ...
Дано да завали, и да натрупа пресен сняг.
В такава нощ красива... със тебе да остана.
Под уличната лампа с мътни светлини,
да спрем макар за кратко, за да се целунем.
Снежинки вместо було, косите ми да ръсят. ...
Замълчи мое сърце, не умувай!
Времето в тебе прелита с крила,
По залез слънцето си отива,
ала се връща във светлина.
Не можеш да мислиш, не трябва. ...
В онази нощ, когато влюбена,
на капките прошепнах, че те има,
а те ми казаха, че съм красива,
повтаряйки във ехо... твоето име.
Подпряла пламнало чело в стъклото, ...
Като лятно небе, със звезди,
са по твоето тяло бемките.
Аз броя със устни,
поотделно всяка една...със целувки.
Преброявам, обърквам се, и отново... ...
Денят ми е свеж, и е светъл и топъл,
във очите припява нежна усмивка.
Стъпвам с токчета ситно и влюбено
по тротоара просълзял от въздишка.
Открито и щедро флиртувам със вятъра, ...
През годините трудни, като стара врата
се заключих отвътре, от себе си.
И ръждяса ключалката в сълзи,
от мъгли в натежалите скърби.
От вина се притегна по-здраво, ...
Там във пропастта зад гъстата мъгла,
на мислите пресипнали във угарта.
Видях на призрачни крила усмивките,
от белите слънца откраднати са сенките.
В нелепост сторено очакване в незнание. ...
Преди да ме срещнеш била съм...
в друг живот или някоя друга любов,
все едно днес съм във теб, истинска съм,
защото ме сънуваш със дъх на живот.
Аз съм тук, във капките есенни, тъжни, ...
Стъмни се вън, в душата се смрачи.
В мъглата гъста се изгубвам от сълзи,
а рана стара се отваря...и боли.
Не съм готова, да си тръгнеш,
и никога не ще съм. Пред старата икона ...
В очите ти, очите ми горят,
в дланта ти, дланите ми шепнат.
Когато съм със теб звездите стигам,
и капките дъждовни ми говорят.
Единствено тогава само, разбирам, ...
До пръсване очите все се взират,
от чакане, понякога се сбръчкват дните.
издялкана кора на борове... сълзи,
изплаквайки се в студове, застиват.
А зимата съблича, като хала ...
На две прегънатото утро се намръщи,
изплезено в мъглите влажни, като астма
се задави, после се изкашля...
Поръсено небето, сякаш се открадна...
от себе си се скри, във сивото на зимни дни. ...
На твоите клепачи, ще притихна.
Превърната в сълза на твоите очи,
и стичайки се по теб, ще целуна
лицето ти... със твоите сълзи...
На твоите устни, усмивката ще бъда! ...
Вземи ме със себе си... където да тръгнеш,
не оставяй душата ми, да страда самотна.
Без теб, ще са болни дните и нощите,
не знаеш ли, колко сърцето ще страда.
Вземи ме, със всичката обич красива, ...
Душата птица е, лети!
За нея няма ни прегради, ни стени.
Законите човешки са измислени,
а тя витае във обятия небесни.
Познава времето, пространството, ...
Небето ми е чисто, розово
със утринните влюбени, щастливи,
със залези във огнено обагрено,
а нощите от сънища, така красиви.
От мен не си отивай, никога! ...
