В косите й плуват бели лилии,
бреговете й - отворени длани...
преплетени със корени, жилави
спомени, шепнат тайни неразгадани...
По бели камъчета топли, ...
Затъжих се за теб, моя обич добра.
Поставих ликът ти в сърцето си,
подбрах най-красивите бели цветя,
нарисувах ги там... на челото ти.
Тъй са топли, добри, твоите очи, ...
Прошепни ме, на разсъмване, във зори...
... заспи тази нощ, гледайки в очите ми,
за да бъда отново в съня ти красива,
нежна, и тиха, добра... Безкрайно небе,
добра синева... искам утрото да е щастливо! ...
Студено е, загъни ме с очите си топли.
Със усмивката твоя деня ми стопли.
Уморих се от безсънните, дългите нощи
и сънят все ми убягва... уви...
Докосни тишината ми със трепетни пръсти. ...
Не говори! Не казвай нищо!
Нека, прегърнати да помълчим!
Очаквах те, от дълго чакане боли,
в прегръдката ти, нека се лекувам.
Очите ме боляха, нека да ликуват, ...
Косите ми закичи със светулки,
по мен посипа розите червени,
и води ме по белите пътеки,
целувайки, дори нозете ми.
За мене бяха, и са, твоите песни! ...
Дантелените пелерини на мъглите,
загърнали дърветата... те спят.
Оголените спомени сълзят по клоните...
...по гнилите листа, безшумно капят.
Привечер, когато сняг заръси над гората, ...
Като птици, накацали къщите,
сякаш къпят се във водите,
тънки пушеци извиват комините,
и се сливат в небето с мъглите.
Стеле си тиха и добра синева, ...
на моята приятелка Катя
Пред теб, не бива да заплача,
не сега.Ще дойде време за сълзи.
Ще бъда силна. После ще тъжа.
От радост сетне с теб, ще се напиеме, ...
Когато се събудиш сред лъчи,
или когато сняг навън заръси,
когато есенният дъжд вали,
а погледът ти, още мене търси...
Ще знам - за мене се усмихваш ти! ...
Полунощ е отдавна, и детето ми спи.
Тъмно е вън, и е тъжно в душата ми.
Като ручеи, среднощите тихи сълзи,
се изтичат във моята пазва...
До сърцете ми стигат...и боли. ...
Аз съм тази, която съм и която ме виждаш наяве.
Не съм се измислила. И теб, не съм. Има те.
Както има ги птиците, нищо, че сега отлятяха.
С лятото си заминаха.Онова лято...нашето.
Есента също е наша, наша ще бъде и зимата, ...
Научих се да те обичам истински!
Без нищичко да искам във замяна.
Да ме боли от всяка твоя рана,
а радостта ти, и мене да ме радва.
Научих се, до тебе да достигам, ...
Най-чистата любов!
За нея неотворени са още думите,
очите слаби, не могат да я видят.
И чуването не долавя звън от истините,
а дланите от грешност, не я стигат. ...
Taзи нощ в небето, звездици не блестят.
А исках, да зърна с поглед, поне една.
Видях я как проблесна в светлина,
протегнах си ръката... а тя като стрела,
заби се във гръдтта ми. И заболя... ...
Огледай се във мен, в очите ми.
И нека да ти бъда огледалото.
Болката си изсипи в душата ми,
съмненията в шепите ми остави.
Огледай се, в очите ми и виж сълзите си. ...
Събирам в шепите си светлина,
с очите си я галя...зазоряване,
пропукано е тъмното небе, блести
и пръска светлина, запяло утрото.
Красиво е, да искаш и за другите ...
Като шепот подтискан, като струна,
по която плъзват лъчи среблолики,
на любовта най-чудната нишка,
залюля се, запя във очите ти.
И припламна във тях като клада, ...
На върха на перота са мисли,
изтичащи през него чувства.
Огледалото отразило е времето,
неумолимо изтекло с мастилото.
Захвърлям перото, изписвам със пръсти, ...
Не мога дните да броя,
спъвам се във нетърпеливостта си.
Един, два, три... ще чуя стъпки.
Надбягват се стрелките, спират часовете.
Аз се оглеждам, развълнувано море ...
Опълчвам ти се, сядам пред екрана.
Не искаш стихове да пиша. Аз ги живея,
сега и вчера, та даже да ме няма...
вятърът след мен ще диша, аз ще пея,
в най-тихото на ласката му ще ме има. ...
Допълвай с цвят дъгата на живота,
рисувай светлината на мечтите,
през призмата на твоята душа
разтваряй с обич цветовете.
От утрото във нежно розово, ...
Дърво не засадих...да има нещо след мен.
Започната книга, която писах... не дописах.
Любов в радост и мъка,
такава в каквато се врекох, не срещнах.
И мисля си какво ще остане след мен. ...
Oткъсвам на розата листата,
оставеното по тях от пръстите,
ще повяхне, ще бъдат забравени
думите, ще изсъхнат сълзите.
Нито лято, нито зима ще чака ...
