Ще се заключа в клетка сива,
като мъглите нежелана, тъжна.
Ще плачат струните, ще бъда жива,
но няма никога за теб да съм красива.
Загубваш ме във пепелта на дните. ...
Завързани усмивки днес развързвам,
отключвам мислите стаени в ъгъла.
От светлото се раждам и обичам...
което във съня си тайно съм измолила.
Наливам във очите скритите надежди, ...
Забързана съм днес и малко шумна.
Страхът е победен и ще се сбъдна
в тоналността с гласа на вятъра...
ще бъда аз самата гамата минорна,
а той мажорно мене ще възпява. ...
Толкова е влюбено небето ми,
а морето ми е само малка локва.
Във очите сбирам, като птичката,
полета над цялата вселана.
Толкова е синьо във душата ми, ...
Усмихва ми се утрото с лъчите златни.
Потъвам в ласките му и се раждам.
Дихание на обич във душата ми
запява с пролетният нежен вятър.
Превръща ме във цвете разцъфтяло ...
Намерих те, любов, очаквана в очите ми.
От недопятата си песен те изваях нежно.
В стрелките спря се времето с дъха ти,
в очите ти, в трептение за мен копнежно.
Почувствах те със цялата си женска същност, ...
Като тъжният залез на дните...
уморени, пресечните точки мълчат
и затихващо стенат в очите вълните.
Не вихруват, не тътнат и не бучат.
Като котка със девет живота, ...
Отново пролетен блести асфалта,
окъпан в дъжд от светлини.
Във погледа на нарциси, лалета,
усещам дишането на земята.
Във бухнали корони на дърветата ...
Нощта е недоспала във очите ми,
преглъща утрото, потекло във сълза.
Накипяла от мечтание в длантта ми,
нощта си тръгва... с поредната следа.
С клепачи влажни зората днес посреща ...
От всичко в теб, очите ти обичам!
Потъвам в тях сред пух от нежност.
Без думи, с поглед в теб се вричам,
като пред разпятие... обляна в светлост.
Най-истинските думи са неказаните, ...
Бушувам в гънките на времето,
замъглено от желание в очите.
С изгревите розови се сливам,
и сънувам... от обич се прераждам.
В залеза с душа на вятър, ...
Днес няма да съм кроткият следобед,
но пак ще бъда клончето от нежност.
Стихия съм, необуздана, като вечност,
и синя съм, небето в своята безбрежност.
Не питай мен защо съм закъсняла!? ...
Много дълго разпъвах душата си,
скрила лицето си в шепи, ридах.
Питах ветровете, гонещи посоките,
накъде да търся и аз своят бряг?
Отнесоха ветровете моите сънища, ...
За мен не се променяй... никога!
Така ще те обичам винаги!
Разбила тежките окови на илюзиите,
с намерената вяра в капките дъждовни.
Със трепкащата си любов, която звездна ...
Вали бял пролетен цвят, и ме посипва.
Лалета цъфтят ненаситно червени.
В душата пролет неслучена рисува
тъга, но от любов и тя е красива.
Вървя по алеите на моите спомени, ...
Аз съм свободна и волна,
птица съм, открила небето си.
И река съм, напред устремена,
не загубила в завоите посоката си.
Само лъч и извайвам си слънце, ...
Изпълваш ме... вълшебна нежна песен,
изпята от обичане в красива нощ.
Звездите сипят своите благословения,
луната щедро ме дарява със любов.
Изпълваш ме, а аз те пея със очите, ...
Потърсих те в алеята от клони.
Забравих, че те няма във живота ми.
Тогава те създадох от мечтите си,
от извора на бликащата си любов.
Изваях образа ти на сърцето си. ...
Понякога е вярно, че съм влюбена
във утрото, в лъчите, и в звездите.
Веднъж се случих на разсъмване.
Ала удавих се в пороя на сълзите...
Но пак се радвам със очи от злато ...
Под клоните разцъфнали мечтая...
а вятърът ме гали с аромат на ябълки.
Очите си притварям, дишам и копнея,
със вятъра под ябълката да се слея.
От топлината на очите си да му даря, ...
Като златна корона усмихва се слънцето,
над дръвчето облечено в бяла премяна
и разпръсва лъчите си сънено...
издигайки се над хребета царствено.
То целуна и мен, позлати ме... ...
Премръзнали са ми ръцете, вкочанени.
Не мога пръстите да свия, да ги стопля.
До мене кацат птици и не приютени
отлитат, а аз не мога дори да ги погаля.
С очите си ги викам... те се завръщат. ...
Неадекватни, мълчаливи, непонятни...
в безмислие от думи с теб живеем,
а мислите ни лутат се... изгубени,
да изкрещиме искаме, ала немеем.
Не си във центъра на моето възприятие, ...
Дълбоко се взирам в простора мъглив,
като спуснато сиво и тежко перде е,
даже лъч не прониква и тъй мълчалив
денят студенее, потръпва и си отива.
Лютив е студът, когато от север ветрее ...
Накипяла в очите от чакане,
не намерила дом и подслон...
Обич моя, свита в душата ми,
гаснеш в залеза с тихият огън.
Дните чезнат безмълвни, стаени, ...
Завържи ме, море, за вълните си,
да отплувам далеч от брега.
Заведи ме далеч, там, в сърцето си,
където чайките бели не перят крила.
Там, където стихиите раждат ...
