Капчици дъждовни, нашепват тихо,
нещо свято...за топлина, и за живот.
И колко е прекрасно, и красиво,
да носиш в себе си любов.
Да я дадеш, на птиците, отлитнали ...
Бъди ми сън, и истина бъди ми!
Със тази мисъл се събуждам,
да мога да те имам винаги,
ала със длани не те стигам...
Бъди във мен и остани завинаги! ...
A може би в погрешно време съм родена.
Навярно съм избързала. Или съм закъсняла.
Пак търся отговори в изгрева и залеза,
и пак в съня си нежно си говоря с вятъра.
Мечтая дом, а покрив не намерила, ...
Прозявам се, кога се е стъмнило,
не съм разбрала, някак съм пропуснала,
небето, хубавото време и залеза
във шетане улисана...Консерви и буркани
пред очите ми, детето, със грижите по него. ...
Вятърът търсил посоки в сърцето,
преминал през суша и гъсти мъгли,
днес се спря в гънките на лицето,
и заплака с най-тъжните свои сълзи.
Този вятър, който е дишал жарава, ...
През лабиринти на видения,
преминали съмнения за вини.
Зад ъгъла от лоши настроения,
отсрочка за неискрените думи...
През горести, откраднах време, ...
Събуждам се... букет от светлини,
и сноп лъчи докосват мойто тяло...
наниз слънчеви усмивки и целувки,
по шията ми утрото е разпиляло.
И устните ми в нежен шепот ...
В тази зима студена, самотна,
като пътник, замръкнал на пътя
без подслон и уют, есента си замина.
Аз сънувам и сещам пролет красива...
Кацат снежинки, ...
Студено е. И времето за нещо си тъжи,
навярно за изгубените птици... отлетели.
Сред сиви, ниско спуснати мъгли,
лицето си от тъжност крие в клони,
оголени и влажни от сълзи ...
Навън се зазорява, ден нахлува,
светълина разпръсква розови лъчи.
В очите ми от болка привалява
и капят в скута ми сълзи...
Тревожна нощ, въртях се,като дива, ...
Като дюля узряла, есента е красива,
в топли лъчи, като вино прелива,
гроздето бисерно се усмихва на изгрева
в ябълки златни оглежда се залеза.
Черни смокини приканват сред клоните, ...
Вече много години вървя, път към дома.
По залез и преди зазоряване се изгубвам,
по пладне в жажда тихо изнемогвам,
нощта е гладна и ме разкъсва,
но жребият е хвърлен и все така, ...
Рисувай художнико, без бои,
не спирай, пред моите сълзи.
И във мислите, мечти разтвори,
за да бъдат... красиви картини.
И рисувай, както ме рисува преди, ...
Пак ще грее слънце и лъчи ще се смеят.
Дъждове ще запеят, изворът ще ручи.
Камбаните утринни в моят град ще звънят,
и животът по старому, все така ще върви.
Пак ще жужнат в липата работливи пчели, ...
Запази ме, дълбоко във себе си,
във недрата на твоята, бяла душа.
Положи ме, с трепет в сърцето си,
на гърдите си...усещай ме с пулса.
Загърни и стопли ме със нежните мисли, ...
Кафето, тази сутрин си направих,
бях тъжна, капнаха сълзи във чашата.
Надве-натри, цигара си запалих
и прекрачих прага на балкона...
Видях как първите лъчи пронизаха ...
Закътвам мисли безпосочни
във ъгъла на скритите желания.
Затискам вик от безнадежност,
на ненамерена надеждност, чертая
пределите на всичките мечтания, ...
Разкажи ме с нежните си длани,
като вятър в мен докосвай
мислите, все още неразгадани,
нека плуват, като облаците бели
Очертавай с обич моето тяло, ...
Разпиляха се птиците, отлетяха.
Няма я птичата песен във утрото.
И щурчетата отдавна замлъкнаха
само звън е останал в сърцето.
Само вятърът, като мен е останал ...
Премръзнаха ръцете ми.
От студ са целите треперещи...
в усмивка устните ми са разцъфнали,
а думите извиращи са тъй горещи.
Със тях да стопля твоите ръце, ...
Все още не преминала през прага
на зимата, която предвещава студ...
опъва бръчките, изглеждам по-млада
и трън във завистливите очи... на пук.
Все още във душата първа пролет е, ...
Надбягват се, препускат лудо
въпросите на делника,а те са в мен,
и в мен са отговоритe, защо ли,
когато съм ранима и в тeхен плен...
Във шепа ги събирам, силно стискам, ...
Събудих се във сълзи цялата,
тотрепвах, като тъжен лист...
На сън съм плакала, че теб те няма,
а той без теб бе тъжен, пуст.
На сън шептях, че те обичам, ...
Болка... пулсираща във слепоочията,
биещият чук по крехка примиримост,
по булото, покриващо с обятията си,
тази ненамереност на истинност.
И все така душата наковалня е ...
Днес ще съм лъч от това слънце,
ще се сгуша във теб, до затопляне.
Във очите ти до усмихване, ще занижа
светли нишки от моята искреност.
Ще докосвам лицето ти с ласки, ...
/посветено на една поетеса/
Сякаш те познавам от някъде,
момиче със тъжни, смеещи се очи...
Тръгваш нанякъде, връщаш се
и пишеш своите чакащи стихове. ...
Потръпваща есен... съблича кожата си
и набожда по тръни дните си...
разголва се и тръпне, във очакване
на ветровете, до снегове да я покрият.
Как горко плаче с дъждовете, стене ...
Песенна обич, тъй чиста и искрена,
от извор намерена, на дъх си изпита.
Бълбукаща нежност, непрестанно извираща
в ласките есенни, в тиха нощ пожелана.
Обич до болка в самотност сънувана, ...
Сега е нощ, във тишината
звездици на небето не блещукат,
но тях ги има, там зад небесата,
искриците им тази нощ се губят.
Но зная, те са там и бдят ...
