elmaz93
92 results
И сякаш за последно се сбогувам с Март...
и моята магия си отива с него.
И сякаш целия облян от пролет свят,
остава в тъмната страна на своето его.
И мисля си, че ей сега ще завали, ...
и моята магия си отива с него.
И сякаш целия облян от пролет свят,
остава в тъмната страна на своето его.
И мисля си, че ей сега ще завали, ...
363
2
4
Мой трепет благ
мой нежен, летен пристан
С вълни от лунен дъжд
постлал в нозете обич
Ела при мен, величествено бляскав ...
мой нежен, летен пристан
С вълни от лунен дъжд
постлал в нозете обич
Ела при мен, величествено бляскав ...
417
2
3
Родена в окото на изтока,
проплакала в черния пясък,
повита от вълни избушували,
под птичия полет и крясък.
Босонога вървяща по вятъра, ...
проплакала в черния пясък,
повита от вълни избушували,
под птичия полет и крясък.
Босонога вървяща по вятъра, ...
1078
2
5
/О, ти не идвай, вече.
И без това не си пристигал,
а тъй ми се прииска да те има.
Застанал тъжен, в тъмното, навън -
треперещ лист във януарска зима. ...
И без това не си пристигал,
а тъй ми се прииска да те има.
Застанал тъжен, в тъмното, навън -
треперещ лист във януарска зима. ...
424
2
3
Като малка капчица от дъжд,
стопила се под слънчевите ласки,
така изгарям аз за онзи мъж,
и по дяволите всичките ми маски.
Оставам гола, нямам нито свян, ...
стопила се под слънчевите ласки,
така изгарям аз за онзи мъж,
и по дяволите всичките ми маски.
Оставам гола, нямам нито свян, ...
461
3
8
Вървя по улица позната
Посоката е ясна, цяла вечност
Загубила съм своята надежда
И малкото останала човечност
Забравих там и детската си същност ...
Посоката е ясна, цяла вечност
Загубила съм своята надежда
И малкото останала човечност
Забравих там и детската си същност ...
417
4
Само тогава ми липсваш, когато
слънцето свети по-ярко от злато.
Само тогава, тогава, когато
пролетно идва и първото ято.
Само ми липсваш тогава, когато ...
слънцето свети по-ярко от злато.
Само тогава, тогава, когато
пролетно идва и първото ято.
Само ми липсваш тогава, когато ...
493
1
5
Дървото, пълно със листенца.
Ти - гъсеница, гладна, озверяла.
Избираш си най-нежното, от всички.
И хапеш, здраво, сякаш не си яла.
Дървото, пълно е със орехи, ...
Ти - гъсеница, гладна, озверяла.
Избираш си най-нежното, от всички.
И хапеш, здраво, сякаш не си яла.
Дървото, пълно е със орехи, ...
431
Ти виждал ли си как раздира с лъч, небето,
светкавица, откъсната от своя гръм?
Ти чувал ли си как бучи, със глас, морето,
и как крещи дете, уболо се на трън?
Ти виждал ли си как дъждът се блъска ...
светкавица, откъсната от своя гръм?
Ти чувал ли си как бучи, със глас, морето,
и как крещи дете, уболо се на трън?
Ти виждал ли си как дъждът се блъска ...
435
1
3
Не ще заплаче повече за мъж.
Не ще хаби душата си, излишно.
Че тъй се мре болезнено, веднъж.
(Но не мисли, че е веднъж, годишно.)
Сърцето й, ударено от гръм, ...
Не ще хаби душата си, излишно.
Че тъй се мре болезнено, веднъж.
(Но не мисли, че е веднъж, годишно.)
Сърцето й, ударено от гръм, ...
400
1
3
Припознах те в полет на птица.
Беше пъстричка, малка и волна.
Не личеше в небето ѝ, синьо,
колко тъжна е, жална и болна.
Не личеше в крилете ѝ, бели, ...
Беше пъстричка, малка и волна.
Не личеше в небето ѝ, синьо,
колко тъжна е, жална и болна.
Не личеше в крилете ѝ, бели, ...
315
1
2
Срещнах, случайно,
по пътя си, мъж.
Висок бе,
наперен и снажен.
Очите му - бури, ...
по пътя си, мъж.
Висок бе,
наперен и снажен.
Очите му - бури, ...
300
1
Навън, дъждът снежинките отмива.
Това сме, най навярно, ти и аз.
Щом любовта ни,
като плитка локва се размива,
какъв е смисълът ...
Това сме, най навярно, ти и аз.
Щом любовта ни,
като плитка локва се размива,
какъв е смисълът ...
1028
1
5
Дълбая в теб,
Рисувам с нежни пръсти.
Натискам силно
И те боли до лудост,
Знам. ...
Рисувам с нежни пръсти.
Натискам силно
И те боли до лудост,
Знам. ...
515
2
1
Преди да те обичам тебе,
аз пак обичах, лудо.
Мълнии, дъждове и бури -
такава беше любовта ми.
Прегръдките ми топли, като януарско слънце. ...
аз пак обичах, лудо.
Мълнии, дъждове и бури -
такава беше любовта ми.
Прегръдките ми топли, като януарско слънце. ...
1078
1
3
Да, може би си много наранен
и влачил си душичката си,
дълго време,
и толкова си срастнал ,
ден след ден, ...
и влачил си душичката си,
дълго време,
и толкова си срастнал ,
ден след ден, ...
314
3
....
Тя побърза да грабне химикала и нетърпеливо го насочи към своя дневник.
"20.11.2020г." - и спря.
По стените на крехкото й тяло, се блъскаха хиляди чувства. В тях се удряха, безмилостно, думите, които опитваха да пропълзят по вените й, докато стигнат пръстите на дясната й ръка, която държеше пис ...
Тя побърза да грабне химикала и нетърпеливо го насочи към своя дневник.
"20.11.2020г." - и спря.
По стените на крехкото й тяло, се блъскаха хиляди чувства. В тях се удряха, безмилостно, думите, които опитваха да пропълзят по вените й, докато стигнат пръстите на дясната й ръка, която държеше пис ...
373
1
1
"Търпението не бе силната й страна.
Никак, дори. Но търпеше. Чакаше и чакаше.
Минаваха часове, дни, месеци.
Ноември бе към своя край.
Отговор нямаше. ...
Никак, дори. Но търпеше. Чакаше и чакаше.
Минаваха часове, дни, месеци.
Ноември бе към своя край.
Отговор нямаше. ...
396
1
Тя вървеше с бързи, отмерени стъпки .
Денят бе дълъг и уморителен.
Вървеше и мислеше за нещо.
След миг, нещото, вече не бе в ума й.
Нещото, бе пред очите й. ...
Денят бе дълъг и уморителен.
Вървеше и мислеше за нещо.
След миг, нещото, вече не бе в ума й.
Нещото, бе пред очите й. ...
575
1
4
Там, в сърцето ми,
щом стане студено,
обличам своята топла,
свидна, рачешка черупка.
Вярно. Тъмно е. И страшно. ...
щом стане студено,
обличам своята топла,
свидна, рачешка черупка.
Вярно. Тъмно е. И страшно. ...
328
1
Колко е тъжна,
колко е пуста,
тая "душевна хармония".
Няма да трепне,
ни да подскочи, ...
колко е пуста,
тая "душевна хармония".
Няма да трепне,
ни да подскочи, ...
354
5
Откривам се във всяка твоя дума
Нима за мен си писал този стих,
погромен?
По думите, изглежда, че тежи,
Откъснат блян, ранен с куршум, ...
Нима за мен си писал този стих,
погромен?
По думите, изглежда, че тежи,
Откъснат блян, ранен с куршум, ...
429
1
1
Добро утро, прекрасна, моя обич.
Отвори ли очи, във тоя слънчев ден?
А зад прозореца, попил мъглите, нощни,
Намери ли във твоя, първи полъх, мен?
Измръзна ли лицето ти, красиво? ...
Отвори ли очи, във тоя слънчев ден?
А зад прозореца, попил мъглите, нощни,
Намери ли във твоя, първи полъх, мен?
Измръзна ли лицето ти, красиво? ...
567
1
5
И ето, минаха години, много.
И дали не бяха, малко повече от десет?
Прецъфтяха и съседските смокини,
притиснати от есента, като с корсет.
Видяхме сняг, през отминалите зими. ...
И дали не бяха, малко повече от десет?
Прецъфтяха и съседските смокини,
притиснати от есента, като с корсет.
Видяхме сняг, през отминалите зими. ...
286
2
Щом слънце грейвало,
след всяка буря,
Щом няма на света
вековен дъжд,
Щом обич, с друга обич ...
след всяка буря,
Щом няма на света
вековен дъжд,
Щом обич, с друга обич ...
430
1
Октомври е
и най-накрая - есен.
Очаквам вече
хладни дъждове.
Но слънцето блести ...
и най-накрая - есен.
Очаквам вече
хладни дъждове.
Но слънцето блести ...
597
1
5
По принцип, се връщам към тебе,
на думи,
на чувства, на погледи,
- мислени друми.
Навярно, е свършено, ...
на думи,
на чувства, на погледи,
- мислени друми.
Навярно, е свършено, ...
396
4
Късно е. Шумят листата, вече.
В цвят кафе са, с примес от канела.
Аромат на нежност, с нотки неприлични
Женско тяло, с вплетена дантела.
Колкото да скрие, само, ...
В цвят кафе са, с примес от канела.
Аромат на нежност, с нотки неприлични
Женско тяло, с вплетена дантела.
Колкото да скрие, само, ...
772
3
3
Тичам нагоре, слънцето връщам.
С попарени, жарки ръце те прегръщам.
Изгаряш от пламъка, но пак се усмихваш.
Бягаш от мене, но знам че ме искаш.
В сърцето ти аз, в юмрука ти гордост. ...
С попарени, жарки ръце те прегръщам.
Изгаряш от пламъка, но пак се усмихваш.
Бягаш от мене, но знам че ме искаш.
В сърцето ти аз, в юмрука ти гордост. ...
454
2
3
Кажи, изгубих ли те, този път?
А как ще дишам, от сега насетне?
Не ми достига, вече, въздухът.
Задушно ми е, и ми е ледено,
и двете. ...
А как ще дишам, от сега насетне?
Не ми достига, вече, въздухът.
Задушно ми е, и ми е ледено,
и двете. ...
552
1
5
Ставам по тъмно.
Търся земята, с крака.
Очи не отварям,
нарочно.
Рисувам, с картини ,света. ...
Търся земята, с крака.
Очи не отварям,
нарочно.
Рисувам, с картини ,света. ...
642
1
9
Аз чаках, мисля,
твърде дълго време,
да се сети принца,
с кон да дойде,
да ме вземе. ...
твърде дълго време,
да се сети принца,
с кон да дойде,
да ме вземе. ...
735
1
1
Търся теб,
Във хилядите сенки.
В ръце те търся -
мъжки и узрели.
Крада прегръдки, ...
Във хилядите сенки.
В ръце те търся -
мъжки и узрели.
Крада прегръдки, ...
700
1
1
...
И търся те,
по навик.
Да те питам.
Добре ли си, щастлив ли си? ...
И търся те,
по навик.
Да те питам.
Добре ли си, щастлив ли си? ...
980
3
2
Последен ден е.
Чакам да се стъмни.
По навик, пак, отварям си бутилка.
Отпивам глътка,
но едвам преглъщам. ...
Чакам да се стъмни.
По навик, пак, отварям си бутилка.
Отпивам глътка,
но едвам преглъщам. ...
643
1
Желязното момиче се предаде,
огънало ръце от тънка ламарина .
Горещо капе огнената лава
на лятната му рокля от коприна.
Горещо капе, всичко запламтява ...
огънало ръце от тънка ламарина .
Горещо капе огнената лава
на лятната му рокля от коприна.
Горещо капе, всичко запламтява ...
586
1
1
Моята книга, за живота, не си струва.
Все се каня да й нарисувам птица.
Измежду страници накъсана хартия,
поне да има лъскава корица.
Паун, накичен с багри дъгоцветни, ...
Все се каня да й нарисувам птица.
Измежду страници накъсана хартия,
поне да има лъскава корица.
Паун, накичен с багри дъгоцветни, ...
1275
Дали пък се чудиш,
Седящ в полумрака,
Дали тя си мисли,
Дали тя те чака?
Дали си скубе косите, ...
Седящ в полумрака,
Дали тя си мисли,
Дали тя те чака?
Дали си скубе косите, ...
1348
6
8
Хората идват,
После си тръгват
Ограбват душата ти
Като градина
С цветя ...
После си тръгват
Ограбват душата ти
Като градина
С цветя ...
1409
4
3
Аз съм майка и ще си имам бебе!
Място под небето, за него, специално, требе!
Животните у нас, аз бързам да изхвърля,
болести пренасят, те, и стаята му се измърля!
Уличните кучета, няма аз да храня, ...
Място под небето, за него, специално, требе!
Животните у нас, аз бързам да изхвърля,
болести пренасят, те, и стаята му се измърля!
Уличните кучета, няма аз да храня, ...
493
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
