hristam (Христина Мачикян) - Works

Извън него 🇧🇬

Тя го обсеби от първия миг, в който я зърна.
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия ...

hristam

Prose » Short stories

2011-10-23T11:10:55+03:00 865

Есенно 🇧🇬

Тесни ù бяха пътеките,
ледени - бледите изгреви.
Шареното съблече полека -
беше ù мокра ризата,
с нежни дантели обточена, ...

hristam

Poetry » Landscape

2011-10-19T15:18:59+03:00 958 7

Каквото и да става 🇧🇬

"И много красивото написано ще има кой да отрече. Но ти пиши, каквото и да става." ivanna4ev
И много да изпишеш - няма смисъл.
Човек се е научил да забравя,
каквото го е спряло върху листа.
Но ти пиши. Каквото и да става. ...

hristam

Poetry » Other

2011-10-16T12:12:28+03:00 1.2K 8

Ако щеш вярвай 🇧🇬

Чичо ми определено е един от най-странните екземпляри, които познавам. Носи рядко срещаното име Фердинанд, но всички познати го наричат Ферди. Ние, неговите най-близки хора, които сме запознати съвсем отблизо с колоритната му личност, помежду си с мило чувство за хумор го наричаме Луци, от Луцифер. ...

hristam

Prose » Short stories

2011-10-12T22:35:32+03:00 1.1K 2

Кърджали 🇧🇬

Познавам този град с родопски изгреви,
които шепота на Арда кътат,
със аромат на билки и треви,
сред който днес към утре ще пристъпя.
През времето запазил своя пулс, ...

hristam

Poetry » Civic

2011-10-06T14:08:47+03:00 934 5

Неговият свят 🇧🇬

- Господи, ще ми се пръсне главата! - тя се гмурна под завивката и разкошните ù тициановочервени къдри изписаха странно оплетени йероглифи по възглавницата - Защо ми позволи да пия толкова, знаеш колко зле ми става...
Тя продължи да мърмори, докато не усети неговата неподвижност.
- Хей! Защо така си ...

hristam

Prose » Short stories

2011-10-05T20:42:48+03:00 890 1

Да се научиш да виждаш 🇧🇬

За първи път се случи, когато се видяхме. Аз и друг път я бях мярвал, явно работеше някъде наблизо, но винаги беше или забързана, или замислена, или пък разговаряше с някого. Сигурно затова изобщо не ме беше забелязала, а аз трудно мога да мина за незабележим с моя ръст.
Вероятно и сега щеше да ме п ...

hristam

Prose » Short stories

2011-10-05T13:37:36+03:00 1.1K 2

И казват, че станало чудо 🇧🇬

Тъй дълго търси любовта,
че по някое време
забрави каква му беше целта
и какво бе искал да вземе,
забрави, че тя е изкуство, ...

hristam

Poetry » Love

2011-09-28T23:03:40+03:00 899 4

Писма без подател 🇧🇬

На плика беше написан само адресът и малкото име на получателя, тоест моето. Подателят беше неизвестен, нямаше и марка. Явно някой лично го беше пуснал в кутията.
Беше ми странно да получа писмо – не се беше случвало от години, сега си кореспондираме предимно по електронен път. Единствено с майка ми ...

hristam

Prose » Short stories

2011-09-23T00:41:28+03:00 2.7K 7

Отговорът е - любов 🇧🇬

Едва ли има човек, който да се харесва по-малко от мен. От дете бях подложена на неспирни подмятания и подигравки, като ученичка нещата съвсем не се промениха - напротив. През повечето време ми се искаше да съм незабележима, но това нямаше как да стане при външност като моята. Бях твърде едра, напра ...

hristam

Prose » Short stories

2011-09-21T14:04:35+03:00 1.3K 3

Там, където... 🇧🇬

Насред бързеи диви се стичам
по первази от хорско безличие.
Щом се включа на фаза "статичност",
всички облаци хукват да тичат.
По дърветата никне надежда ...

hristam

Poetry » Other

2011-09-16T10:35:25+03:00 845 8

прозрачно 🇧🇬

Чувам как маршируват секундите,
чувам всяка стаена подвижност,
утаена на времето в блатото,
чувам днешни раздели до виждане,
чувам бъдещи утрешни бягства, ...

hristam

Poetry » Other

2011-09-15T10:35:28+03:00 835 6

Самият живот 🇧🇬

Да, виждам ги, без да мога да си обясня как и защо се случва. Зная, че и те ме виждат, но това е единственият контакт помежду ни. Не се опитват да ми кажат нещо, поне до този момент. Обикновено се случва, когато край мен има техни близки, усещам го. Но не съм го споделяла с никого, дори и когато се ...

hristam

Prose » Short stories

2011-09-13T22:14:27+03:00 1.1K 3

Натюрморт с лалета

hristam

Pictures » Still life, Watercolor

2011-09-11T20:17:52+03:00 3.2K 8

Отдалече 🇧🇬

На дъното на нечие очакване,
когато лятото узрява в есен
и се прелива бистро като ручей в стомна
изгубена сред хълмовете песен,
когато хоризонтът се изгърбва ...

hristam

Poetry » Other

2011-09-10T23:46:20+03:00 882 2

Когато бях мъж 🇧🇬

Когато бях мъж, виждах с други очи -
не различавах бархет от коприна,
размеквах се - рядко - от женски сълзи,
от стара любов и от греяно вино.
Наливах си в халбата глътка живот, ...

hristam

Poetry » Other

2011-09-06T21:58:26+03:00 1.1K 17

И ще се случвам 🇧🇬

Не се опитвай, няма да успееш -
ти сам си ме заровил във мълчания,
за да се съхраниш и за да оцелееш.
Но аз съм в теб до кости. Непоканена.
А пръстите ти грубо ме дълбаят - ...

hristam

Poetry » Love

2011-09-04T16:04:36+03:00 1.1K 14

Три начина да убиеш любов 🇧🇬

Онемей. И не искай дори да я чуеш.
Ако ти се усмихне - в хралупа се скрий.
И докато на влюбен глупак се преструваш,
изтръгни я от дъно, а после - убий.
Подари я на някой, когото да мразиш, ...

hristam

Poetry » Love

2011-09-01T21:18:54+03:00 1.2K 5

Старецът и надеждата 🇧🇬

Не спря да я мечтаеш. Не миряса.
Ръцете ти са станали на корени,
снагата ти е суха, като пясък,
а мислите ти още крият спомена
за нея - като зрънце бисер в мида, ...

hristam

Poetry » Other

2011-08-28T13:53:30+03:00 1.1K 17

Не бъдете разсеян, професоре 🇧🇬

Младежът безспорно беше красавец. Точно от типа, който жени като съпругата му обожаваха, а мъжете на неговата възраст инстинктивно ненавиждаха. Самоувереността му се базираше на мускулестия релеф на фигурата му и по всяка вероятност - на липсата на мозъчен такъв. Иначе едва ли би дошъл при него с бе ...

hristam

Prose » Short stories

2011-08-27T09:07:13+03:00 1.1K 5

Не съм луд 🇧🇬

Не съм луд, аз съм само твой предан читател
и пристъпвам в света ти на пръсти, досущ като в храм.
Аз, реалният, чак до безбожност противомечтател
тук, при тебе, отглеждам мечти. И се чувствам голям.
Тук до късно отпивам на глътки магията нежност ...

hristam

Poetry » Other

2011-08-24T16:31:01+03:00 942 7

Безмълвно по женски 🇧🇬

Не стой отвън на прага ми. Ела.
Събуй си трънените стъпки пред вратата ми.
Изчистих. До последната вина,
заплела паяжина по стената ми.
Изтупах мислите си - колко много прах! ...

hristam

Poetry » Love

2011-08-23T21:04:02+03:00 995 5

Преди есен 🇧🇬

Преди есен времето спира за кратко,
оцветява деня ми в пастелно.
Изтънява. Със вкус на смокиново сладко
във безкрая на лятна неделя.
Преди есен е тихо. Небето е глухо ...

hristam

Poetry » Landscape

2011-08-12T11:45:40+03:00 1K 9

Вън от Рая 🇧🇬

Изобщо не усетих как стана. Това, дето го разправят - за тунела и светлината в края, може и да е истина, но при мен нямаше нищо такова. Нямаше и кой знае какво особено физическо усещане. Дори не беше болезнено, изненадата надделя над всички други усещания.
Светлината избухна, после се превърна в мал ...

hristam

Prose » Short stories

2011-08-11T19:57:33+03:00 1.1K 4

Накратко 🇧🇬

Закъсня да почука на вратата й есенна.
Още с лято в косите, а в очите му - песен.
Вместо дума за поздрав дари я със вяра.
Вместо цвете й даде сърцето си. Цялото.
Не поиска за себе си нищо да скрие. ...

hristam

Poetry » Love

2011-08-09T18:24:32+03:00 974 4

За теб 🇧🇬

Ако сбера всички дни,
всички двайсет и четири часа раздяла,
всички минути безкрайност,
когато си в другия край на света ми,
и когато те нямам, ...

hristam

Poetry » Love

2011-08-04T14:51:03+03:00 1K 4

Виртуална магия 🇧🇬

Убеден съм, че всичко стана заради очилата.
Не че съм компютърен маниак, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито сред ...

hristam

Prose » Short stories

2011-08-03T10:18:29+03:00 1.2K 4

Аромат на любов 🇧🇬

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...

hristam

Prose » Short stories

2011-07-27T13:20:18+03:00 1.3K 1 7

Ако съм ти орисана 🇧🇬

Знам - тежа ти в ръката,
уж съм крехка и лека,
уж разперих крилата.
Заболях ли те? Нека!
Стига си ме наричал ...

hristam

Poetry » Love

2011-07-23T11:23:39+03:00 1.1K 10

Пряко от Рая 🇧🇬

Ева:
Във рая ти не стават чудеса.
Не се сърди, но малко ми е сиво -
ти си мъжът, аз - твоята жена,
и все се мъча да съм... сполучлива. ...

hristam

Poetry » Humorous

2011-07-17T13:59:41+03:00 1.2K 17

Жена ти ме напусна 🇧🇬

Да, може да се каже, че той е най-добрият ми приятел. От години. Човек, комуто мога да позвъня и посред нощ, ако имам нужда от помощта му. Или пък просто от компанията му, за да се напием, например.
Тя просто не трябваше да се жени точно за него. Беше моето момиче, откак изобщо започнах да забелязва ...

hristam

Prose » Short stories

2011-07-14T21:57:27+03:00 1.4K 1

Поет от отчаяние 🇧🇬

Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество и тъй като това бе първата му сценична изява, искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли ...

hristam

Prose » Short stories

2011-07-13T00:31:15+03:00 1.4K 9

Закъсняла любов 🇧🇬

Тя не идва полека,
срамежлива и кротка,
носи в себе си екоти,
има нокти на котка.
Тя е много суетна - ...

hristam

Poetry » Love

2011-07-10T17:10:29+03:00 1.4K 13

ДиаЛогично 🇧🇬

Слушай, сестро, жени сме. Присъда е
след съдбата си женска да крачим.
А мъжът - той е вечният съдник
и причината скришом да плачем.
Знае как да прикрива зад шепот ...

hristam

Poetry » Love

2011-07-08T21:47:52+03:00 1K 4

И съм толкова, колкото виждаш 🇧🇬

Аз не мога така като тебе,
мен от друго тесто са ме месили.
Явно имам различни потребности -
да преправям най-трудното в лесно.
Нямам нужда да бъда превземана, ...

hristam

Poetry » Love

2011-07-06T23:43:56+03:00 1.4K 19

ДиаЛогично 🇧🇬

Слушай, сестро, жени сме. Присъда е
след съдбата си женска да крачим.
А мъжът - той е вечният съдник
и причината скришом да плачем.
Знае как да прикрива зад шепот ...

hristam

Poetry » Love

2011-06-28T22:00:28+03:00 1.1K 9

Няма начин 🇧🇬

Присяда на перваза ми деня,
ужасно уморен след пет и нещо.
След пет и нещо просто съм жена,
забравила, че в мен живее вещица.
След пет и нещо времето поспира ...

hristam

Poetry » Love

2010-09-14T11:34:03+03:00 1.6K 1 18

Пряко от Рая 🇧🇬

Ева:
Във рая ти не стават чудеса.
Не се сърди, но малко ми е сиво -
ти си мъжът, аз - твоята жена,
и все се мъча да съм... сполучлива. ...

hristam

Poetry » Humorous

2010-09-03T21:22:35+03:00 1.1K 5

Твърде е скъпа за стока 🇧🇬

Днес няма да говоря за любов.
Дори поетите вече не пишат за нея.
Светът е във криза. Животът - суров.
И няма никакво място за рози. И феи.
Преди времената били са различни. ...

hristam

Poetry » Other

2010-09-01T22:19:05+03:00 891

Прочети ме, поете 🇧🇬

Като толкова много ме искаш - вземи ме.
Няма начин самичка да падна в ръцете ти.
Стига си дъвкал ласкателни рими,
слез на земята при мене, поете.
Твоята нощ наизуст я научих - ...

hristam

Poetry » Humorous

2010-08-29T13:40:13+03:00 1.1K 13