icohim (Христо Стоянов) - Works

Хайку за вълци 🇧🇬

Вълчи поглед срещам в тишината.
Тъмни, жълтеникави очи...
Призрачно...

icohim

Poetry » Eastern forms

2009-01-06T01:01:50+02:00 2.7K 13

Песен за ловеца 🇧🇬

Студ и мраз - сковаващи душата,
студ и мраз - и ледени ръце,
но днес е празник за ловците във гората
и пей във ритъм охотнишко сърце.
Крачат смело през тежките пъртини, ...

icohim

Poetry » Other

2008-12-31T18:39:16+02:00 5.2K 7

Обсебени от коледния дух 🇧🇬

Стара ябълка на двора,
протегнала широко свойте клони,
и без да чувства тя умора,
безпирно снежните кристали гони.
И чувства вихъра на топлината, ...

icohim

Poetry

2008-12-26T19:37:42+02:00 629 5

Ice Box 🇧🇬

Бюро студентско в ъгъла на стаята,
затрупано с тетрадки и със листи.
И снимка паднала може би от рая -
спомен от изминалите дни лъчисти.
И моето съзнание унесено без думи, ...

icohim

Poetry » Other

2008-12-24T17:11:26+02:00 750 11

Тя... 🇧🇬

Тя...
Свещта догаря леко, бавно,
в сянката на свойта светлина.
И огънят прелива тихо, плавно,
в контраста на сивата стена. ...

icohim

Poetry » Other

2008-11-17T08:28:05+02:00 798 11

Изкуствени цветя 🇧🇬

Изкуствени цветя
Календар самотен, на стената закачен,
гледащ празно към масата с трохи,
останали след обяда от разговор лишен.
Без думи от лицата във сълзи. ...

icohim

Poetry » Other

2008-11-06T12:02:52+02:00 1.5K 14

Леден повей 🇧🇬

Леден повей
В лоното на пълната луна,
с метален кабър за небето закачена,
се ражда образа на ярка тишина,
с вечерен лед по лицето заскрежена. ...

icohim

Poetry

2008-10-07T06:21:33+03:00 2.1K 8

Разпятие 🇧🇬

Във малка бяла стая, с олющена мазилка,
витаеше едничко чувство на молба.
Като нагар от восъчна стопилка,
отиваше си един живот сега.
На прашния килим с навехнати колене, ...

icohim

Poetry » Other

2008-09-15T00:31:35+03:00 934 19

In vino veritas 🇧🇬

На двора стар аз портата отварям
и влизам в него сякаш беше вчера.
А бе златна есен и капеха листата.
Дошло бе време да започва гроздобера.
И с тая моя първа крачка ...

icohim

Poetry » Philosophical

2008-09-11T23:14:41+03:00 1.4K 11

Приказката на един горски дух 🇧🇬

- Защо седиш тука, синко? - попита старата жена и седна до момчето на стария дънер, обрасъл с мъх!
- Тъжен съм! - думите излизаха сякаш от забравена пещера на хиляди километри от тук и се повториха в своеобразно ехо, резониращо от кухия боров ствол.
Старата жена погледна надолу към земята. Тя не зна ...

icohim

Prose » Short stories

2008-09-07T20:16:52+03:00 1.9K 8

Гробница 🇧🇬

Есента бавно и полека се сбогува с цветовете
и ни донася тъга, погребваща под листата усмивките ни!
Тихи стъпки по каменните тежки стъпала.
Тихи стъпки, прекрачващи желязната ограда.
Прекрачва ги старица с прошарена коса, ...

icohim

Poetry » Landscape

2008-09-05T18:52:28+03:00 865 10

Писъкът на Дивата 🇧🇬

Писъкът на Дивата
Никога човек не би бил толкова истински, ако не се е докосвал до природата с целия неин антураж от нюанси, форми и образи. Може би не е трудно човек да го направи, но когато изведнъж усети, че нещо го тласка към нея с неудържима сила е по-добре да се откаже, защото когато природата ...

icohim

Prose » Short stories

2008-09-04T07:39:53+03:00 1.1K 6

Залез 🇧🇬

Залязва слънцето във своя ход!
Движи се по пътя си небесен, утопичен!
Огрява океана в простор широк,
който днес е толкова различен.
Край брега самотен, оцветен във жълто, ...

icohim

Poetry » Love

2008-08-31T18:34:36+03:00 954 20

Амброзия 🇧🇬

Бе тиха нощ и опалени звезди трептяха,
в грамадния океан на нощното небе,
където Зевс и Хера над Земята бдяха,
а Хелиос препущаше със своите коне.
Но бледа сянка сега бе той оставил ...

icohim

Poetry » Love

2008-08-28T19:42:27+03:00 831 9

Сън 🇧🇬

За кой ли път аз идвам в твоя сън?
За кой ли път отварям прозореца свенливо?
И някак угасва тъмнината от отвън,
светва погледът ти тихо и игриво.
И сядам аз на леглото тихичко до тебе, ...

icohim

Poetry » Love

2008-08-27T21:36:36+03:00 703 9

Класа 🇧🇬

Какво ли ще стане, ако ей така неочаквано в живота ти нахлуе някой? Но не просто някой, а човек, който познаваш отдавна. Ще попитате тогава как той ще нахлува? Ами малко е трудно за обяснение наистина, но всъщност, ако е стоял достатъчно далеч от теб и в един момент навлезе в твоето съзнание и душа ...

icohim

Essays » Philosophical

2008-08-26T07:40:13+03:00 2K 1 3

Ритъмът на прашните стрелки 🇧🇬

Във черно прозорците се бяха спотаили.
Във черен цвят вратата бе и тя.
И всичко в тишина и страх увеличили,
болката в събралата се у дома тълпа.
Във стаята все глъхне тишината, ...

icohim

Poetry » Other

2008-08-23T19:25:40+03:00 854 11

Спомен 🇧🇬

Спомен
Случайна среща на две души -
един за друг те просто бяха!
Но как така, какво ги тях опустоши -
силата на любовта или ръждива стряха? ...

icohim

Poetry

2008-08-20T07:19:33+03:00 652 1

Време 🇧🇬

Време
А беше рано! Беше много рано!
И излязоха птиците навън!
но полетът не беше нещо пожелано,
А сладък дъх на утрешния ден. ...

icohim

Poetry

2008-08-16T11:58:42+03:00 593

Роса 🇧🇬

Роса
Плаче земята, плаче студена,
плаче със сълзи - роса.
Какво толкова ние сторихме,
че надига пак вятър гласа? ...

icohim

Poetry » Philosophical

2008-08-02T18:31:13+03:00 815 3

За Гео Милев 🇧🇬

Ехти последният сигнал
и всичко се разпада.
Дали защото един човек загина,
всичко пропада.
В пушека сив и лютив ...

icohim

Poetry » Odes and poems

2008-05-26T10:06:54+03:00 1.3K 3

Съвремие 🇧🇬

Пред отворен прозорец, с решетки,
с стъкла, окован във желязо,
аз гледам света - изостанал и беден,
позорен и черен,
без капка надежда една! ...

icohim

Poetry » Civic

2008-05-17T21:57:31+03:00 1K 1 5