icohim (Христо Стоянов) - Works

Доган - глава четиринадесета - Лазаровден 🇧🇬

Пролетта бе онзи опияняващ сезон, който предизвикваше всеки един от природните елементи да се раздвижи с цялата си мощ и да върне живота там, където зимата така безпощадно се опитваше да го погребе. Точно Папаз дере бе мястото, което не само изпитваше мощта на всяка една стихия, но се прераждаше тол ...

icohim

Prose

2011-12-13T12:45:29+02:00 860 1

Доган - глава тринадесета - Женският пазар 🇧🇬

Петъчните дни бяха от онези дни в Папаз дере, в които интригите не си отиваха заедно с края на работната седмица, но сега се зараждаха. Това се случваше поради простата причина, че тогава отваряше петъчния женски пазар. Това беше единственото място във високопланинското село, където можеше да открие ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-12-05T01:08:09+02:00 702 2

Доган - глава дванадесета - Никола 🇧🇬

Трудно бе да се угоди на хората в Папаз дере. И не защото бяха алчни и пресметливи, а защото търсеха своите права като по закон. Със сигурност не обичаха да бъдат лъгани, особено що става въпрос по отношение на земята. Тогава дори старците от селото биха излезли със зъби и нокти да защитават това, к ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-12-01T18:20:50+02:00 776 4

Доган - глава единадесета - Пак в манастира 🇧🇬

Дядо Пимен беше седнал в голямото удобно кресло в игуменската стаичка и размишляваше. Старецът се бе облегнал на лакътя си върху бюрото, а погледът му се беше втренчил в старата икона на Богородица и Младенеца. Така той стоеше вече половин час. За какво толкова мислеше възрастният игумен? Дали за но ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-09-24T10:59:56+03:00 975 3

Поглед към Юг

icohim

Photography » Nature, Landscape

2011-09-20T08:58:50+03:00 938 6

Морска есен 🇧🇬

Безброй светлини запалват небето –
звезди като захар кристална искрят.
Отразяват във синьо тихо морето,
там, дето слънцето прави си път.
То отдавна го няма, в съня си потъна, ...

icohim

Poetry » Landscape

2011-09-16T10:12:36+03:00 1.1K 8

Доган - дескрипция втора - Християните 🇧🇬

Планината бе място, където всички свободни по душа хора намираха своя пристан. И не защото така бе записано в дебелите книги, а защото природата там предразполагаше със своята хармония. Унифицираше изконните норми на човещината и онази дребнавост и презрителност рядко успяваше да премине през дълбок ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-09-06T10:51:45+03:00 854 2

Доган - ретроспекция първа - Разораният карабичим 🇧🇬

Действието се развива две седмици преди началото на повествованието.
Карабичимът, който растеше в малките парцели до гората на Папаз дере, едвам бе започнал да изкласява. Неговите фини и тънки класчета, носени от жилавото стъбло на още по-мощното коренище, създаваха илюзия, че това растение е като п ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-08-28T08:37:29+03:00 822 6

Доган - глава десета - Капка кръв 🇧🇬

Каменните къщи на Картал махала ù придаваха онова древно очарование, което някак си се губеше сред модерните и реставрираните къщи в останалата част на Папаз дере. Високите и бели постройки стояха от векове като монументи, точно на входа на гората. По тях нямаше нито едно тухличка, нито една керемид ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-08-26T08:29:39+03:00 809 4

Писмо до костенурката 🇧🇬

До: Някоя от хилядите морски костенурки
От: Момчето със забита в гърдите раковина
Адрес: някъдето по опустелите плажове на душата
Здравей,
Ти морска костенурке, която и да си след хилядите, които се носите така безбрежно през вълните на синия океан. Пише ти онова момче. Да, спомняш ли си. Преди годи ...

icohim

Prose » Letters

2011-08-24T11:30:39+03:00 1.6K 7

Доган - глава девета - Евреинът 🇧🇬

Точно преди гората на Папаз дере се намираше една изоставена дъскорезница. Постройката едва се крепеше на изгнилите дървени трупи и със заповед на кмета бе оградена с телена ограда и поставен надпис „Преминаването забранено”. Тъй като от години никой не се доближаваше до нея, селският управник върше ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-08-23T17:13:36+03:00 953 3

Доган - глава осма - В кръчмата 🇧🇬

Папаз дере беше едно от местата високо в планината, където трудно можеше да се намери забавление под всичките му форми, но въпреки това хората не намираха свободно време да скучаят. Всеки имаше своята работа и задължения винаги и трудно можеше да се види къща, където някой да е полегнал и облегнат н ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-08-21T09:56:43+03:00 875 4

Другарят плъх 🇧🇬

Какви красиви бяха улиците на Добрич през далечната хиляда деветстотин четиридесет и трета година. Без досадния автомобилен шум, без всичкия този прахоляк и пушек, който хората гълтаха в сегашните големи градове. И изглеждаше някак приветливо, чисто, подканящо за живот и радост. Дърветата бяха толко ...

icohim

Prose » Short stories

2011-08-14T11:00:42+03:00 1.1K 9

Доган - глава седма - Сюлейман ефенди 🇧🇬

Папаз дере имаше хубава и плодородна земя. Това, разбира се, бе и една от причините арендаторите да спорят и да се карат за всяко едно ъгълче от обработваемите площи на селото. Хората също често изпадаха в противоречия за наследствени и невърнати след „режима” земи. А и често се дразнеха на арендато ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-08-11T22:37:36+03:00 1.2K 6

Доган - глава шеста - Неделната литургия 🇧🇬

Неделята бе един от най-важните и тачените дни в Папаз дере за християните. И не само защото в неделя се почиваше от работа, а защото всяка неделя всички християни се доближаваха малко или много до Господ. Голяма част от тях присъстваше на неделната литургия и поне малка частиця от вярата отнасяха у ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-08-09T00:59:35+03:00 1.1K 6

Доган - дескрипция първа - Папаз дере 🇧🇬

Трудно можеше да се види от металната мантинела отбивката за Папаз дере по магистралата. И не само защото нямаше знак, ами и защото от сивия асфалт се преминаваше директно върху чакълен калдъръм, валиран няколко пъти за подравняване. Но така или иначе годините го бяха заравнили посредством житните т ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-08-06T22:59:54+03:00 1K 3

Доган - глава пета - Кметът, даскалът и попът 🇧🇬

Георги Карагеоргиев беше кмет най-малко от десет години. И това не дразнеше никого, още повече, защото на никой друг не му се занимаваше с проблемите и ежедневните конфликти, които изникваха в Папаз дере. И така, къде от незаинтересованост, къде от калпазанлък, никой не виждаше другата страна на мон ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-08-05T05:15:17+03:00 855 2

Доган - глава четвърта - Боил 🇧🇬

Точно осемте къщи и светилището придаваха този необичаен колорит на най-малката от външните махала на Папаз дере – Болгар махала. И както името показваше, тук наистина живееха българи. Но не българи по националност, а онези, истинските българи, потомците на Аспарух, Крум и Расате. Историците нелепо ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-08-04T12:02:22+03:00 821 3

Доган - глава трета - Господарят на Картал махала 🇧🇬

Картал махала беше най-отдалечената част от селото. Състоеше се от двадесетина къщи, чиито обитатели бяха най-потайните жители на Папаз дере. Наричаха ги севери. Често с тях плашеха малките деца със страшни истории как идват яздейки вълкодав и вземат дечицата навътре в гората. Естествено, това бяха ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-08-03T00:57:20+03:00 835 3

Доган - глава втора - Сестра Ана 🇧🇬

Манастирът се намираше на около три километра от селото. До него се стигаше по една стръмна пътека, която заобикаляше гората от север. Макар и твърде неудобна, всички други пътища минаваха през Картал махала. Особено нощно време, хората ги бе страх да минават оттам. А стръмната пътека се виеше през ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-08-02T00:22:38+03:00 949 9

Доган - глава първа - Сънят на Хаджи Исмаил 🇧🇬

Хубав дъжд валеше из селото. Сушата, която мореше околността от няколко месеца, най-накрая си отиваше. Земята попиваше жадно водата на сякаш продънилото се небе. И бе предоволна. Хаджи Исмаил не бе успял да се прибере, когато заваля и сега стоеше под шопрона на двора и слушаше шумоленето на капките ...

icohim

Prose » Novellas and novels

2011-07-31T14:04:47+03:00 820 2

Десет зелени джанки 🇧🇬

Митко бавно затвори тежката дървена порта на двора и излезе безшумно с колелото. В неговото детско съзнание единственото, което го вълнуваше, беше да играе от сутрин до вечер с приятели и да кара колело по прашните улици на селото. Баба му и дядо му му подариха „бегач”, когато навърши десет години. ...

icohim

Prose » Short stories

2011-07-29T22:51:13+03:00 1K 7

С цвят на кюрасо 🇧🇬

Омайно си отива ден от Юли
и жарта изстива по жежката земя.
И ето бриза тих, ти чу ли го,
подканящ да настъпи вечерта?
Една след друга звездите светват. ...

icohim

Poetry » Love

2011-07-18T14:31:36+03:00 1K 10

Арета 🇧🇬

Арета чакаше на гарата. Тежките куфари, които носеше, се впиваха с тежките си дръжки в нежните ù женски ръце. Не смееше да ги пусне. Наоколо винаги дебнеха хайдути, които чакаха някой да се загледа на различно място. Затова и момичето бе така предпазливо. Тя бе височка, руса. Тялото ù бе стройно, кр ...

icohim

Prose » Short stories

2011-07-14T22:16:27+03:00 1.1K 3

Фантазия с рицар 🇧🇬

И видиш ли сред лятото ще срещнеш
рицар свой със белия му кон.
И в разпиляващ косите твои вятър
ще откриеш своя нов приятел,
прегърнати под бетонния подслон... ...

icohim

Poetry » Love

2011-07-13T23:21:28+03:00 639 3

Под сърпа пламнал на Селена 🇧🇬

Красива топла вечер е отново
и кротък белег той оставя -
искрящия по хоризонта залез.
И блестят звездите, сякаш че олово
по небесният олтар се дави, ...

icohim

Poetry » Love

2011-07-11T09:23:27+03:00 711 7

За теб, Ясмин 🇧🇬

Там, сред пясъка бял на пустинна земя,
се простираше топлата нощ.
С дъх на вятъра вял и арабска луна,
сякаш жегата губеше мощ.
А твоите черни безкрайни очи ...

icohim

Poetry » Love

2011-07-03T23:21:22+03:00 1.1K 14

Градушка от сълзи 🇧🇬

Под сивото небе, от болка изподрано,
облаци се носят, търсещи земя,
уморени от морето, отдавна разпиляно,
загубило блясъка на своята вода.
И под тъмни сенки аз се скитам. ...

icohim

Poetry » Love

2011-06-17T21:35:28+03:00 948 8

Любов от глухарчета 🇧🇬

Когато духнеш малкото глухарче,
откъснато от на Тракия златната земя,
спомни си моето подвързано тефтерче
със стихове, които ти редя...
И виж как семенцата крехки, нежни, ...

icohim

Poetry » Love

2011-06-11T00:12:20+03:00 835 6

Тя/Нея/И 🇧🇬

Свирете, бурни урагани от омраза!
Елате, бури от изпепеляващ гняв!
Донесете със себе си отровната зараза
на възкръстналия в мене свят!
И покажете ярко бурните стихии ...

icohim

Poetry » Love

2011-03-23T20:01:35+02:00 752 2

Протестирай, земеделецо, сега му е времето 🇧🇬

Протестирай, земеделецо, сега му е времето
Трактор трака, трактор чака,
„Бръм” по градското шосе!
Щом днес и земеделецът заплака
и вдигна към София ръце... ...

icohim

Poetry » Parody

2011-03-22T09:38:52+02:00 853 1

Витис Винифера (от лат. лоза) 🇧🇬

История древна колкото Земята.
История от лоното на вечността.
Може би излязла от на виното душата,
или зачената в леглото на страстта.
Ти слушай, моя малка сеньорита, ...

icohim

Poetry » Odes and poems

2011-02-14T09:06:41+02:00 1.3K 2

Нежносиня умора 🇧🇬

Във яркосиньо е пак обагрена
и свети призрачно нощната луна.
И чудя се дали сега неканена
ще дойдеш до мене ти сама?
Да приседнеш кротко, тук, невинно ...

icohim

Poetry » Love

2011-02-12T13:49:03+02:00 952 4

Нова "Дорожная история" 🇧🇬

Нова „Дорожная история”
„Глуши мотор, - он говорит,
- пусть этот МАЗ огнем горит!”
В. Висоцки
Сърце желязно във скоростна кутия ...

icohim

Poetry

2010-12-07T09:28:55+02:00 868 3

Философия на кризата 🇧🇬

Безличен ден по счупените селски улици,
отражение на един въздъхващ свят.
И пътен знак ръждив със нож и вилица,
напомнят за суровия мизерен глад.
И кални плочки, богато украсени, ...

icohim

Poetry » Philosophical

2010-09-17T19:14:52+03:00 625 2

Изповед в четири стихии 🇧🇬

Изповед в четири стихии
Пролог:
(Лирическият герой е разкъсван от
душевни терзания и чувства, които
са родени в неговото минало. Вървейки ...

icohim

Poetry » Odes and poems

2010-09-12T21:14:11+03:00 1.1K 4

800 дни 🇧🇬

Розите май нещо са бодливи
и хлябът труден за предъвкване.
И кучетата също са въшливи,
със сплъстена козина от дръгнене.
И грозна, грозна е картината, ...

icohim

Poetry » Civic

2010-09-04T23:20:23+03:00 756 1

Стихия желана, стихия неискана 🇧🇬

Септември, изваян от топлия вятър
и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър
на красивата жълто-пепелна есен.
И локвици малки плискат в нозете, ...

icohim

Poetry » Landscape

2010-09-03T06:53:10+03:00 876 8

Затворено (icohim and ruschoOo) 🇧🇬

Closed
(icohim & ruschoOo)
Със поглед тих, като че удавен,
споделяш в мъка спомен уморен,
в светлината на сянката изправена, ...

icohim

Poetry » Love

2010-07-10T23:18:33+03:00 719 4

Горещо? 🇧🇬

Горещо?
(katkatkat & icohim)
Топло ли е? Не, навън е горещо.
Падат искри златисти от слънцето.
Огън ли? Дим се вече силен усеща ...

icohim

Poetry » Love

2010-07-07T22:57:22+03:00 771 1