Жабокът
351 results
Мечтая си за чудното море,
за белите вълни и топъл пясък,
кръжащи чайки в синьото небе
и изгревът със златния му блясък.
До мен е утрото със сънени очи. ...
  121 
  394 
Намерих чудната страна на лилипути.
Избили с радост всички великани.
Разказват, че от Бог били не чути,
но цялата Земя навред ги храни.
Били те дребни, но велики, ...
  266 
Петък вечер е. В опушената кръчма на бай Станю пак е навалица. Край една от масите са събрани повечето столове, защото Киро Паламарката се беше върнал от гурбет по морето и трябваше да разказва, туй-онуй.
... И тъкмо да започне, вратата се отвори. Кълбета дим се втурнаха навън, а вътре влезе Гочо Пи ...
  176 
Ти виждал ли си ранната зора?
Лъчите слънчеви протягат се в небето.
Кристални капки в меката трева
и нежен вятър, как танцува над полето.
Не се повтаря тази красота. ...
  162 
Отворих вратата на колата и Йо, като бълха се метна на моята седалка.
- Моментално отивай на другото място!
- Добре де, добре. Просто исках да разбера, каква видимост имаш от тук.
- Не ми говори глупости! Ако бях, колкото теб трябваше да има седалка, като бар столче, за да виждам пътя, а педалите щя ...
  236 
Колко прекрасно е утрото днес.
Улици с много усмихнати хора.
Здрасти ми каза и гладният пес.
Горе са облаци бели в простора.
Туй май е лудост, просто така ...
  143 
Започнаха Игрите на глада.
Избран си, за да оцелееш.
Лотария на сляпата съдба.
Убивайки ще оживееш.
Създадени безброй беди. ...
  133 
Нощ е. Чух, как нещо тупна в храстите. Взех фенера и една лопата. Внимателно повдигах клоните, търсейки престъпника. Наведох се да огледам под жасмина и... Две големи, черни очи блестяха пред мен. Някакво създание стоеше свито с вдигната ръчичка да се пази от светлината.
- Не ме удряй!- каза с трепе ...
  268 
Поле от камъни, реалната картина.
Безплоден свят и вятър самота.
Сърца изтръгнати в пустинната градина.
Безлики маски, бал на суета.
Под тази каменна грамада ...
  166 
Вече пътуваме към Рая. Едно хубаво, асфалтирано шосе с маркировка и пътни знаци. Вярно маркировката малко е странна, защо като я настъпиш и охка. Сигурно са я направили така, за да не кривнеш от правия път. Те и знаците са странни. Например има знак "влизането, забранено и двете посоки", а в средата ...
  152 
Поканих те да бъдем заедно в света,
където времето е пътят сред звездите.
С крила на лебеди да полетим в нощта
над езерното огледало на мечтите.
Поканих те с протегната ръка, ...
  216 
Нямам цигари и ме хвана абстиненцията. Прерових цялата къща и не намерих, дори и фас. Дванайсет през нощта е и реших да се пробвам в квартална кръчма. Тя никога не затваря. Всъщност не е заведение, а някаква тенекиена барака. Влизам и в средата на тавана свети мъждива крушка, оплюта от мухи. Няма ни ...
  174  13 
Защо ме гледаш... Знам, че те боли.
Очите ти са пълни със умора.
Безкрайно дълги изживени дни
след срещи с непознати хора.
Защо ме гледаш... Няма ли сълзи, ...
  116 
Останах след работа да попълвам формуляри. Коридорът беше празен, но някой пак чукаше на вратата. Отворих готов да се развикам. Пред мен стоеше приведена старица. Стана ми жал и я приех.
- Кажи ми имената си и какви оплаквания имаш.
Едва тогава я погледнах в очите. Беше моето мъниче.
- Любов, нима с ...
  270 
Не харесвам големия град. Имам усещането, че е една лъскава тоалетна, криеща под блясъка реалната си същност. Вървя по улицата и минавам край витрини, показващи камари от ненужни, но примамливи стоки. Видях я в един безистен. Мъничка, седнала върху кашон, като котенце изгонено от дома. Стискаше нещо ...
  194 
Изкачвам се по стъпалата и имам усещане, че вървя в обратна посока на ескалатор.Не ми се работи, но трябва. Вече съм на втория етаж и пред мен е пълен коридор с пъстролика тълпа. Понася се:
- Докторът идва.
Чувствам се, като Гай Юлий Цезар, който отива към Сената. Като мексиканска вълна се понася "Д ...
  278 
Танцуваме по езерната повърхност и от всяка наша стъпка се раждат водни пеперуди. Обвити сме, като в искрящ гейзер от тях. Залезът е прекрасен с медно-розовите си отблясъци, а музиката на валса трепти във въздуха. Толкова нежна, ефирна, сякаш пеят небесата и...
Кой идиот спря звука?! Защо, така вони ...
  180 
Любувах се на отблясъците по езерната повърхност и мечтаех. След това преминах в състояние на нирвана.
Всъщност бях дошъл за риба, но както винаги забравих половината неща и най-важното не носих стръв. Поколебах се и извадих десертче "Сникърс" от джоба си, което носих за закуска. Отчупих едно парчен ...
  145 
Стоим си двамата с Никой, мълчим и гледаме в Нищото. По едно време той ми казва:
- Гледам четеш и пишеш в някакъв сайт и ми се иска да те попитам, с кой от хората в него искаш да се срещнеш.
Замислих се дълго и накрая му казах:
- С Никой.
- Ами тогава, защо пишеш и очакваш коментари под написаното? ...
  156 
Нощта е теменужено ухайна.
Неонови реклами пак блестят.
Във баровете има скрита тайна.
Ловци на плът към тях вървят.
Мъже избръснати до голо. ...
  226 
Бог даде Словото за всички, но не всички го чуха.
Това, което казват поезията и душата се губи в превода.
Всички, които повярваха са вече в Рая.
Когато си излязъл да намериш истината, винаги търси да е твоя размер.
Най-добре е да мълчиш, докато си гневен. ...
  172 
Лежа на дивана отворил лаптопа и чета "креватна поезия". Ще попитате, откъде изфабрикувах това понятие?!
Някъде преди повече от стотина години започва производство на легла с пружини, държащи се от метални табли, върху които са нарисувани покъртителни картини с принцеси, целуващи принцове; морски пе ...
  189 
Летящи птици в мъничка сълза.
Едно дете протегнало ръка.
Самотен клоун търси светлина.
Лъчът небесен на една мечта.
Събрани пиксели от любовта ...
  127 
Водата бучеше край мен. Бях се покатерил на най-високия паметник в гробището. Усещах, как потреперва от тласъците на калния потоп, който дойде изневиделица след поройния дъжд.
Всъщност идването ми тук беше пълна глупост, но тъмните облаци ме накараха. Имах нуждата в този мрачен ден да усетя отново б ...
  232 
За мен лъжата е, като паразит. Извънземно, което започва да ни превзема от момента, в който се осъзнаваме, като личност. Обществото приема това за напълно нормално и в реда на нещата. Още, като деца откриваме, че ако излъжем наказание няма да има. Във всеки следващ етап от живота се потвърждава това ...
  309 
Не чуваш ли... Навън вали.
Нощта е тиха с шепот на мечти.
Едно разплакано небе не спи.
Прозорци тъмни с капчици сълзи.
Не чуваш ли... Отново тишина. ...
  123 
Ти дойде прелестна в съня,
когато тихичко вали дъжда.
Покрита с ореол от светлина.
Воал от капки, тяло на жена.
Тъй тайнствена е пак нощта. ...
  126 
Стани, върви, Земята се върти.
Животът е за силните хлапета.
Отчаяните в мрачни дълбини,
далеч са от красивата планета.
За тях остават малките звезди. ...
  143 
- Мамо, някой звъни!
- В банята съм, момчето ми... Пак ще дойдат.
- Аз ще отворя.
- Не, не може!
Като стана събори бялото бастунче, но то не му и трябваше. Знаеше всеки сантиметър от къщата. Всеки шкаф и всеки ъгъл. Всъщност никога не беше виждал и лъч светлина. Роди се сляп. Странното беше, че на о ...
  191 
Мрачни следобеди в тъжните дни.
Вънка е слънчево, вътре вали.
В тихата стая някой ръмжи.
Подът покрит със умрели мечти.
Паяци черни, умът ми мълчи. ...
  145 
Седни до мен. Не говори.
Нощта е толкова прекрасна.
Прегърнати са две души.
Там някъде звезда угасна.
Седни до мен, да постоим. ...
  297 
За съжаление детето създало тази творба е с логопедичен дефект и лека форма на идиотизъм.
Искам да поасна, толкова голям.
Цялата планета аз да я изям.
Всичките дъвета, птички и еки
с дугите хлапета имаме мечти. ...
  194 
Глупости, глупости, глупости!
Чезнещи в мрака слова.
Стих изграден от нелепици.
Малка сълза в захарта.
Истини, истини, истини! ...
  151 
Най-прелестното нещо е да видиш, как мечтае дете. Сякаш се отваря врата между земята и безкрая.
Вече пети ден бягаше от дома и заставаше пред афиша. Стоеше и си представяше чудеса. Магът с искрящи очи я докосваше със своята пръчица и всичките и желания се изпълняваха.
Счупи касичката си и успя да съ ...
  119 
Денят ми беше опропастен с обикаляне по всякакви канцеларийки, пълни с плъхове, които се изживяват за божества. Реших да се разходя по централна улица на столицата. Не е лошо при положение, че клаустрофобията ми бе провокирана от малките кабинетчета преди това. В главата ми продължаваше да се върти ...
  341 
Чуваш ли, мъничка моя,
звуците чисти на тази зора.
Вятърът, полъх в покоя.
Изгрев красив след нощта.
Нежна омара пред зноя. ...
  297 
Бях седнал в едно заведение, за да изпия набързо петото си кафе от сутринта. Не, че ме ободряваше, но просто досаден навик, като цигарите. Винаги съм се чудил, защо слагат маси на тротоара! Имам усещането, че поток от хора препуска през стаята ми или по-скоро, че съм се изтърсил на стол в мравуняк.
...
  146 
Обед е. Жега. Прибирам се от работа и виждам момче на 15-16 години, седнало на бордюра се взира в нещо. Поспрях до него и се загледах. Ами, нямаше нищо. После видях малкото, черно бръмбърче. Прииска ми се да поговоря с този странник.
- Здравей! Как се казваш?
- Не знам.
- Къде живееш?
- Тук. ...
  271 
На заник слънце сенките се сливат.
Денят си тръгва със наведена глава.
Ята от птици и цветя заспиват.
Зад хълма идва призрачна нощта.
Крила разперила покрива небосвода ...
  188 
Random works
: ??:??