Жабокът (Гедеон) - Works

Истината 🇧🇬

Водата бучеше край мен. Бях се покатерил на най-високия паметник в гробището. Усещах, как потреперва от тласъците на калния потоп, който дойде изневиделица след поройния дъжд.
Всъщност идването ми тук беше пълна глупост, но тъмните облаци ме накараха. Имах нуждата в този мрачен ден да усетя отново б ...

Жабокът

Prose

2023-10-20T12:08:30+03:00 677 3 2

Лъжата 🇧🇬

За мен лъжата е, като паразит. Извънземно, което започва да ни превзема от момента, в който се осъзнаваме, като личност. Обществото приема това за напълно нормално и в реда на нещата. Още, като деца откриваме, че ако излъжем наказание няма да има. Във всеки следващ етап от живота се потвърждава това ...

Жабокът

Essays

2023-10-19T15:09:02+03:00 1K 2 6

Дъждът вали... 🇧🇬

Не чуваш ли... Навън вали.
Нощта е тиха с шепот на мечти.
Едно разплакано небе не спи.
Прозорци тъмни с капчици сълзи.
Не чуваш ли... Отново тишина. ...

Жабокът

Poetry

2023-10-18T14:35:02+03:00 382 6

Сънят 🇧🇬

Ти дойде прелестна в съня,
когато тихичко вали дъжда.
Покрита с ореол от светлина.
Воал от капки, тяло на жена.
Тъй тайнствена е пак нощта. ...

Жабокът

Poetry

2023-10-14T15:35:32+03:00 330 3

Стани, върви и полети... 🇧🇬

Стани, върви, Земята се върти.
Животът е за силните хлапета.
Отчаяните в мрачни дълбини,
далеч са от красивата планета.
За тях остават малките звезди. ...

Жабокът

Poetry

2023-10-13T11:36:56+03:00 391 4 2

Калейдоскопът 🇧🇬

- Мамо, някой звъни!
- В банята съм, момчето ми... Пак ще дойдат.
- Аз ще отворя.
- Не, не може!
Като стана събори бялото бастунче, но то не му и трябваше. Знаеше всеки сантиметър от къщата. Всеки шкаф и всеки ъгъл. Всъщност никога не беше виждал и лъч светлина. Роди се сляп. Странното беше, че на о ...

Жабокът

Prose

2023-10-11T17:49:29+03:00 458 6 8

Часовник с прозрачни стрелки 🇧🇬

Мрачни следобеди в тъжните дни.
Вънка е слънчево, вътре вали.
В тихата стая някой ръмжи.
Подът покрит със умрели мечти.
Паяци черни, умът ми мълчи. ...

Жабокът

Poetry

2023-10-07T20:12:18+03:00 350 3 2

Бъди до мен 🇧🇬

Седни до мен. Не говори.
Нощта е толкова прекрасна.
Прегърнати са две души.
Там някъде звезда угасна.
Седни до мен, да постоим. ...

Жабокът

Poetry

2023-10-06T16:38:29+03:00 920 7 6

Мечта 🇧🇬

За съжаление детето създало тази творба е с логопедичен дефект и лека форма на идиотизъм.
Искам да поасна, толкова голям.
Цялата планета аз да я изям.
Всичките дъвета, птички и еки
с дугите хлапета имаме мечти. ...

Жабокът

Poetry

2023-10-05T09:39:47+03:00 979 2 2

Новини 🇧🇬

Глупости, глупости, глупости!
Чезнещи в мрака слова.
Стих изграден от нелепици.
Малка сълза в захарта.
Истини, истини, истини! ...

Жабокът

Poetry

2023-09-29T12:50:13+03:00 369 3 2

Магьосникът 🇧🇬

Най-прелестното нещо е да видиш, как мечтае дете. Сякаш се отваря врата между земята и безкрая.
Вече пети ден бягаше от дома и заставаше пред афиша. Стоеше и си представяше чудеса. Магът с искрящи очи я докосваше със своята пръчица и всичките и желания се изпълняваха.
Счупи касичката си и успя да съ ...

Жабокът

Prose

2023-09-26T16:16:12+03:00 377 3 1

Той е... Неговото име е... 🇧🇬

Денят ми беше опропастен с обикаляне по всякакви канцеларийки, пълни с плъхове, които се изживяват за божества. Реших да се разходя по централна улица на столицата. Не е лошо при положение, че клаустрофобията ми бе провокирана от малките кабинетчета преди това. В главата ми продължаваше да се върти ...

Жабокът

Prose

2023-09-23T20:10:37+03:00 981 3 1

Утринна песен 🇧🇬

Чуваш ли, мъничка моя,
звуците чисти на тази зора.
Вятърът, полъх в покоя.
Изгрев красив след нощта.
Нежна омара пред зноя. ...

Жабокът

Poetry

2023-09-22T16:50:29+03:00 514 4 3

Кой съм...? 🇧🇬

Бях седнал в едно заведение, за да изпия набързо петото си кафе от сутринта. Не, че ме ободряваше, но просто досаден навик, като цигарите. Винаги съм се чудил, защо слагат маси на тротоара! Имам усещането, че поток от хора препуска през стаята ми или по-скоро, че съм се изтърсил на стол в мравуняк.
...

Жабокът

Prose

2023-09-21T14:43:24+03:00 441 4 1

Идиот 🇧🇬

Обед е. Жега. Прибирам се от работа и виждам момче на 15-16 години, седнало на бордюра се взира в нещо. Поспрях до него и се загледах. Ами, нямаше нищо. После видях малкото, черно бръмбърче. Прииска ми се да поговоря с този странник.
- Здравей! Как се казваш?
- Не знам.
- Къде живееш?
- Тук. ...

Жабокът

Prose

2023-09-20T12:21:26+03:00 1K 9 9

Малка нощна музика 🇧🇬

На заник слънце сенките се сливат.
Денят си тръгва със наведена глава.
Ята от птици и цветя заспиват.
Зад хълма идва призрачна нощта.
Крила разперила покрива небосвода ...

Жабокът

Poetry

2023-09-19T21:06:27+03:00 411 5 5

Пъзелът 🇧🇬

Трите варианта на разказа са начало на една поредица.
Написаното не дава насоки, как се подрежда пъзел.
Едно
Прекрасен ден за разходка в началото на лятото. Вървя край рекичката и чувам звуците на водата, песента на птиците. Виждам, как върбите галят с клоните си брега. Пред мен е безкрайното поле с ...

Жабокът

Prose

2023-09-17T21:18:52+03:00 405 2 3

Всичко е нищо и нищо е Всичко 🇧🇬

Екранът на телефона, беше единствената светлина, а написаното последното, което искаше да каже. Вятърът заби песъчинка в окото му и го заболя. Зачете се в стиха:
Аз пея...
Аз пея, но остава тишина.
Мъглите на забравата са в бяло.
Танцува призрачна жена. ...

Жабокът

Prose

2023-09-09T13:47:57+03:00 452 2

И Той сътвори глупака 🇧🇬

На шестия ден Бог реши да сътвори човека и направи Адам по свой образ и подобие. След това размисли и от реброто му създаде Ева, но те решиха да се подадат на съблазънта на говорещата Наги и изядоха плода на познанието. Това разгневи Господ и Той от Рая ги спусна на Земята...
Обаче след няколко дни ...

Жабокът

Prose

2023-09-06T20:32:19+03:00 453 1 1

Обичаш ли... ? 🇧🇬

Десети ден лежа в стая, която прилича на къс и тесен коридор. Две легла с един метър между тях. На другото легло е някакъв темерут, който за цялото време само на визитация, каза два пъти „Да“ и един път „Не“ през останалите дни гледаше тавана с празен поглед. Не, че много се оплаквам, но докато му с ...

Жабокът

Prose

2023-08-30T09:59:55+03:00 446 3 1

Прощално писмо 🇧🇬

Поредното нощно дежурство. Трудно е да свикна, да живея в болницата. Мразя миризмата на дезинфектанти и премигващите лампи. Коридорите са пусти с много врати, зад които са съдбите на хора очакващи помощ, но от кого. Гледах номерата на стаите и пред мен изплуваха лица, болка, сълзи, очакването да вид ...

Жабокът

Prose

2023-08-26T20:18:10+03:00 567 6 8

Вярвам, че я има Обичта 🇧🇬

Малки хора с земни идеали.
Винаги забързани в калта.
Смятат на кого, какво са дали,
търсейки отплата затова.
Тях животът ги притиска. ...

Жабокът

Poetry

2023-08-24T12:03:18+03:00 409 4 7

Влюбено сърце 🇧🇬

Навън е лято, но усещам есента.
Денят е кратък, дълга е нощта.
Като въздишки падат първите листа.
Зелената си дреха сменя обичта.
Ще се завърне огнено червена. ...

Жабокът

Poetry

2023-08-18T13:42:31+03:00 383 4 2

Гравитация 🇧🇬

Годината е 3023. Цели 1000 години съм в хибернация. Бях избраният за този полет, чиято цел бе да се открие мястото, откъдето е започнало сътворението на света. Затова и космичният кораб го нарекоха „Истината“.
Отвсякъде пищяха сигнали, мигаха лампи и целият кораб се тресеше. Капакът на хибернационна ...

Жабокът

Prose

2023-08-18T09:41:01+03:00 432 2 1

"Живототворящата Месомелачка" 🇧🇬

О-О-О, Леки!!!
Не сънувам. От денонощия не съм спал. Но, защо всички хора на улицата са с еднакви лица и всички се движат в една посока.
Опитах се да тръгна встрани, обаче тълпата ме носеше напред. Виждам, че доближаваме една дупка, където изчезват всички, един след друг. С последни сили, на ръба ус ...

Жабокът

Prose

2023-08-13T21:42:52+03:00 464 5

Кръчма в пустинята 🇧🇬

Проклети песъчинки, забиват се, като иглички по кожата и в очите. Не съм уморен, просто нищо не чувствам. Едва сега разбирам камилите, защо с празен поглед бавно и целенасочено престъпват по дюните. Всъщност единствено усещам жажда. В главата ми стои чаша бистра вода...
Искам да пия и пия!!!
Господи ...

Жабокът

Prose

2023-08-11T20:32:10+03:00 556 4 1

Щастието 🇧🇬

Улиците бяха пусти. Гледах разкривените плочки и броях крачките до всяка следваща дупка. Гласът му ме стресна.
- Искаш ли да ти покажа щастието?
Пред мен стоеше някакво странно създание. Нито мъж, нито жена, нито дете, нито старец. Главата му бе с рошава коса, половината бяла, половината черна.
- За ...

Жабокът

Prose

2023-08-08T17:43:39+03:00 459 4 8

Тишина и топлина… 🇧🇬

Ще усетиш моята ръка
и дъха ми, полъха в косите.
Устни, нежна топлина.
Нощ, създадена в мечтите.
Сякаш в тази тишина ...

Жабокът

Poetry

2023-08-03T11:51:36+03:00 468 5 10

ЗаПек 🇧🇬

И тъй, животът продължи. ЗаЯкът след нанесената корекция от Господ не спря да пише и пали свещи. Не за друго, а защото стана примамлив КурБан за всички, особено за поетите в гората. Всъщност всички в гората се смятаха за поети. Много се учуди, когато няколко овце му предложиха да го изядат, за да не ...

Жабокът

Prose » Humorous

2023-08-03T08:39:38+03:00 612 6

Как облак сребърна луна покри 🇧🇬

Предварително се извинявам, че не успях да постигна акварелно, делирната, поетична чистота, но причината е в никнейма ми, който носи кал.
Нощта е тайнствено омайна.
Небето – теменужено в звезди.
Но мракът шепне своя тайна,
как облак сребърна луна покри. ...

Жабокът

Poetry » Love, Erotic, Humorous, Landscape, Parody

2023-08-01T19:53:39+03:00 665 3 6

Храмът 🇧🇬

Гората... Като си сам усещаш, че дърветата край теб си говорят. Вървя, докосвам стволовете им и съм един от тях.
Горе на хълма е порутен храм обвит в бръшлян и туфи папрат. Сякаш зеленината го е приютила в лоното си.
Прекрачих прага. Под краката ми припукваше изпадалата мазилка, а в дъното бе Той. Р ...

Жабокът

Prose

2023-07-28T15:47:13+03:00 482 4 7

За хората и хорицата 🇧🇬

Трудно е да си човек, щом идеал на човечеството е прасето. Всъщност не знам, защо написах прасето, тъй като 10 години гледах виетнамско прасенце /после стана твърде голяма свиня/ и трябва да ви кажа, че беше много интелигентно и одухотворено, за разлика от някои хора. Единственият му недостатък бе л ...

Жабокът

Essays

2023-07-26T14:51:34+03:00 792 4 9

Мечта 🇧🇬

Мъничка моя, неземна мечта,
толкова чиста и бяла.
Ти в самотата роди се звезда
обич красива изгряла.
Полъхът нежен сред тиха гора ...

Жабокът

Poetry

2023-07-21T21:02:47+03:00 414 4 3

Магичното огледало 🇧🇬

Събужда се зората с корона от лъчи.
Денят започва весел сред облаци мечти.
Рисуваш си усмивка и мъничка сълза.
Под дрехите на клоун отново си в игра.
В главата пак препускат красивите коне. ...

Жабокът

Poetry

2023-07-20T11:53:21+03:00 1.1K 7 16

Мъжът, който всички обичаха 🇧🇬

Написа на Вайбър: Довечера ще ти донеса подаръче.
Машината му отговори: Обичам те! Емотикон целувка.
Затвори лаптопа и тръгна на работа. В службата го посрещна секретарката с подкупваща усмивка и разголени бедра.
- Днес сякаш сияете! Колко щастлива ще съм, ако причината бях аз, нооо…
- Хайде денят н ...

Жабокът

Prose

2023-07-08T16:59:17+03:00 481 1 1

Морето 🇧🇬

Вълните шепнат в пясъка лъжи
за чистата любов в нощта родена.
Как сбъдват се красивите мечти.
Сълзата щастие изгаряща, солена.
И гали бризът голите тела. ...

Жабокът

Poetry

2023-07-04T17:21:31+03:00 365 3 2

Не питай !!! 🇧🇬

Летят в небето ято от безкрили патки.
Крака размахали усещат свободата.
Сред тучните поля под тях препуска
табун коне със граматични пранги.
Във тихите води на езерото плуват ...

Жабокът

Poetry

2023-07-02T12:09:53+03:00 879 2 3

Ферма за гадости 🇧🇬

Ранно лято е. Ливадите ухаят на треви и билки. Там горе на възвишението виждам дълга, телена ограда, но отнякъде се понесе адска смрад. Тръгнах към ограждението и застанах пред увиснала врата, на която имаше надпис:
ВНИМАНИЕ, ЛИГАВО КУЧЕ! ПАЗЕТЕ СЕ!!!
Избутах вратата и в далечината се чу хистерично ...

Жабокът

Prose

2023-06-29T12:05:06+03:00 658 4

Войната на пешките 🇧🇬

Нощта дойде твърде бързо. В тъмнината на стаята, единствено въгленчето на цигарата ми показваше, че има някой.
- Да изиграем партия шах?
Не се учудих или стреснах. Знаех, кой е.
- Толкова отдавна те нямаше, че бих играл и на покер с теб.
- Тогава да започваме. ...

Жабокът

Prose

2023-06-16T14:32:47+03:00 648 2 1

Играта продължава 🇧🇬

Афиша вятърът разкъса.
„Усмивка на един живот”
Пиеса изиграна вчера.
Безкрайно дълъг монолог.
Аплаузите, тях ги няма, ...

Жабокът

Poetry

2023-05-31T10:08:26+03:00 349 3