Жабокът
351 results
Еленът препускаше, като луд с изплезен език по стръмния склон на планината. На зиг-заг след него тичаха зайците. Воят на вълците и ловджийските рогове се чуваха все по- близо.
Огромен вълк с трол на гърба си се появи на няколко метра зад тях.
Вече бяха пред входа на пещерата. Отвътре се понесе страх ...
Огромен вълк с трол на гърба си се появи на няколко метра зад тях.
Вече бяха пред входа на пещерата. Отвътре се понесе страх ...
284
2
3
Улиците блестяха с празничната си украса. Мина край един магазин. Върху витрината му пишеше
На видно място бе сложено снежно преспапие, което светеше със странна светлина.
Спомни си детството. На Коледа му бяха подарили същото. Бели елхи, а зад тях огромен, бял замък с много островръхи кули. Пред за ...
На видно място бе сложено снежно преспапие, което светеше със странна светлина.
Спомни си детството. На Коледа му бяха подарили същото. Бели елхи, а зад тях огромен, бял замък с много островръхи кули. Пред за ...
409
2
5
Охлювите са много самотни животни. Той не беше по-различен.
Остави сребристата си диря, пълзейки цяла сутрин по репеевия лист. Сега с внимание гледаше кестена мислейки си, че му трябва почти месец да се качи до върха.
На едно от клончетата кацна малка синя птичка. Беше толкова синя, като небето.
На ...
Остави сребристата си диря, пълзейки цяла сутрин по репеевия лист. Сега с внимание гледаше кестена мислейки си, че му трябва почти месец да се качи до върха.
На едно от клончетата кацна малка синя птичка. Беше толкова синя, като небето.
На ...
373
3
5
Искри изгасват в нощното небе,
а вятърът раздухва пепелта.
В огнището догаря нечие сърце.
Туптяло с пламъка на обичта.
Една любов родена в самота. ...
а вятърът раздухва пепелта.
В огнището догаря нечие сърце.
Туптяло с пламъка на обичта.
Една любов родена в самота. ...
835
2
3
С всеки изминал ден, все по-лошо виждаше. Първо трудно различаваше малки детайли и букви, после все по-големи и накрая бяха само силуети.
Реши да отиде на очен лекар, но пред кабинета имаше голяма опашка и се отказа. По пътя спря до един магазин за очила и влезе вътре.
- Кажете, какъв проблем имате? ...
Реши да отиде на очен лекар, но пред кабинета имаше голяма опашка и се отказа. По пътя спря до един магазин за очила и влезе вътре.
- Кажете, какъв проблем имате? ...
461
5
11
Много ми е самотно и пусто. Излязох да се разходя по калните улици на големия град. Край мен купчинки непочистен сняг и по шосетата колони от коли без шофьори, постоянно бибиткащи и присветващи с фаровете.
Гледам голям лъскав магазин и влизам вътре. Пълна суматоха от хора с маски на очите. Блъскат с ...
Гледам голям лъскав магазин и влизам вътре. Пълна суматоха от хора с маски на очите. Блъскат с ...
606
4
15
Едвам влачеше парализирания си от инсулта крак. Трябваше да нахрани птиченцата и котките на двора.
Отвори вратата и се учуди, че мяукащата банда я нямаше.
Бавно тътрейки се в снега ги видя. Събрани в кръг с вирнати опашки около розовия храст.
Наближи и под него бе странно създание. Малко момиченце, ...
Отвори вратата и се учуди, че мяукащата банда я нямаше.
Бавно тътрейки се в снега ги видя. Събрани в кръг с вирнати опашки около розовия храст.
Наближи и под него бе странно създание. Малко момиченце, ...
560
3
7
Ти някога ми подари крила,
с които да летя в небето.
Да видя Божията красота
и Истината със сърцето.
Минаваха се ден след ден, ...
с които да летя в небето.
Да видя Божията красота
и Истината със сърцето.
Минаваха се ден след ден, ...
304
1
11
Самотникът, той няма име.
Животът го нарича то.
На Бог повтаря "Ти прости ме"
и във неволите "Защо"
Самотникът, той няма радост. ...
Животът го нарича то.
На Бог повтаря "Ти прости ме"
и във неволите "Защо"
Самотникът, той няма радост. ...
401
3
12
Посвещавам го на човека, който ме учеше, че няма утре и живеем само днес.
Безкрайна върволица от хора се точеше сред също толкова безкрайно ягодово поле. В средата имаше оградено място с черна дупка в земята, а над нея светещ отвор в небето.
На опашката бяха подредени по един, облечени в бели нощниц ...
Безкрайна върволица от хора се точеше сред също толкова безкрайно ягодово поле. В средата имаше оградено място с черна дупка в земята, а над нея светещ отвор в небето.
На опашката бяха подредени по един, облечени в бели нощниц ...
219
2
3
Магическо докосване е Любовта,
когато е родена от душата.
Тя носи странна топлина.
Прекрасен път към Светлината.
Магическо докосване е Радостта. ...
когато е родена от душата.
Тя носи странна топлина.
Прекрасен път към Светлината.
Магическо докосване е Радостта. ...
748
8
15
Малка закачка
към Е. ;)
Вървеше слабичко момиче.
Край нея пъстри папагали.
Дърдорят ѝ, че тя е птиче, ...
към Е. ;)
Вървеше слабичко момиче.
Край нея пъстри папагали.
Дърдорят ѝ, че тя е птиче, ...
380
1
12
Тя трепереше мокра. Сгушена в пазвата му. Дъждът монотонно валеше.
Бързаше да се прибере вкъщи. Отново бе минал един сив ден изпълнен със самота.
Намери я зъзнеща и гладна в един безистен. Реши да я вземе. Беше като него отритната от всички в студения град.
Влезе в апартамента и я сложи на дивана. Т ...
Бързаше да се прибере вкъщи. Отново бе минал един сив ден изпълнен със самота.
Намери я зъзнеща и гладна в един безистен. Реши да я вземе. Беше като него отритната от всички в студения град.
Влезе в апартамента и я сложи на дивана. Т ...
326
4
5
Вървяха един до друг, а той постоянно се оглеждаше на всички посоки.
Откри нещо странно, всички животни имаха сини очи, като спътника му.
Стигнаха до един хълм, на който бе кацнал двореца. Някаква феерия с множество кули и дантели от бял камък.
Изкачиха парадното стълбище и влязоха в огромна зала с ...
Откри нещо странно, всички животни имаха сини очи, като спътника му.
Стигнаха до един хълм, на който бе кацнал двореца. Някаква феерия с множество кули и дантели от бял камък.
Изкачиха парадното стълбище и влязоха в огромна зала с ...
249
1
5
Небе със светещи фенери
и тишината на вълшебна нощ.
Разтворени небесни двери
към Истината за духовна мощ.
Една звезда изгряла на небето ...
и тишината на вълшебна нощ.
Разтворени небесни двери
към Истината за духовна мощ.
Една звезда изгряла на небето ...
591
4
16
Посвещавам го на ?
Аз станах мъж,
а после обвиних се затова,
че крия се при всеки дъжд
и чакам да отмине ей сега. ...
Аз станах мъж,
а после обвиних се затова,
че крия се при всеки дъжд
и чакам да отмине ей сега. ...
496
10
Пред чаша чай
на маса с есенни листа.
Разбра, че няма вече Май
и няма да се върне пролетта.
Усмихна се на кроткия ветрец. ...
на маса с есенни листа.
Разбра, че няма вече Май
и няма да се върне пролетта.
Усмихна се на кроткия ветрец. ...
687
3
14
Тъй като в Сайта е забранено да се правят реклами, чисто не меркантилно, ще ви покажа някои от най-новите продукти на моята фирма "Frog". Създадена само преди няколко месеца.
Червила
Най-новият ни продукт е "Целувката на Принцесата". Едно червило, което ще вдъхне нова визия на вашите устни. Продуктъ ...
Червила
Най-новият ни продукт е "Целувката на Принцесата". Едно червило, което ще вдъхне нова визия на вашите устни. Продуктъ ...
633
2
35
Беше се омазал целият в крем. Бързаше да свърши тортата, защо очакваше тя да дойде, за първи път в дома му.
Счупи две чинии, разпръска с миксера по цялата стена какао, но всичко вървеше по план.
Изчисти. Подреди масата и запъхтян седна да чака, но веднага скочи, защото се звънеше на вратата.
Отвори ...
Счупи две чинии, разпръска с миксера по цялата стена какао, но всичко вървеше по план.
Изчисти. Подреди масата и запъхтян седна да чака, но веднага скочи, защото се звънеше на вратата.
Отвори ...
392
3
14
- Кой е ?!
Знаеше, че домът му е заграден с висока бетонна ограда от външния свят.
И отново това тихо почукване.
Отвори вратата и се огледа. Нощ. Луната осветяваше всичко с призрачна светлина, но навън нямаше никой.
Затвори и тръгна към стаята си. Влачеше крака от умора. Отново ден с много безсмисле ...
Знаеше, че домът му е заграден с висока бетонна ограда от външния свят.
И отново това тихо почукване.
Отвори вратата и се огледа. Нощ. Луната осветяваше всичко с призрачна светлина, но навън нямаше никой.
Затвори и тръгна към стаята си. Влачеше крака от умора. Отново ден с много безсмисле ...
390
2
5
Странно, но никога не се бе замислял над това, че никой не приема за истина, ако кажеш нещо с усмивка.
Дааа, трябваше да се усмихва.
Отиде на работа. Видя отново камарите документи, които го чакаха.
Слезе при началника си. Почука на вратата и влезе.
Беше сложил най-очарователната си усмивка. ...
Дааа, трябваше да се усмихва.
Отиде на работа. Видя отново камарите документи, които го чакаха.
Слезе при началника си. Почука на вратата и влезе.
Беше сложил най-очарователната си усмивка. ...
392
2
13
Любовта има две измерения: страстна, разрушителна и спокойна,тиха, всеобхватна.
При първата искаш да повдигнеш света и да го поднесеш в краката на този,който обичаш, но опорната точка да го направиш я няма, защото тя се води от повика на материята.При страстта не те интересува, да ли те обичат, да л ...
При първата искаш да повдигнеш света и да го поднесеш в краката на този,който обичаш, но опорната точка да го направиш я няма, защото тя се води от повика на материята.При страстта не те интересува, да ли те обичат, да л ...
636
2
7
Не се знаеше, кой вятър я довя на тази гола планетата. Всъщност беше астероид. Някакъв по-голям камък, изложен на всички бури и злини от Космоса.
Поникна, като малко стръкче. Искаше да опознае светът.
Тогава за първи път го усети. Беше я докоснал, много нежно, внимавайки да не я прекърши.
Странно съ ...
Поникна, като малко стръкче. Искаше да опознае светът.
Тогава за първи път го усети. Беше я докоснал, много нежно, внимавайки да не я прекърши.
Странно съ ...
1185
8
4
На Е.
Очите го боляха. Дори и очилата не помагаха срещу светлината от искрящия, замръзнал сняг по билото. Планината бе, като диамант огрян от слънцето.
Последната експедиция... последната му надежда. Десетки планински водачи и шерпи я търсеха, но никой не успя.
Спря, заби пикелът и в главата му изпл ...
Очите го боляха. Дори и очилата не помагаха срещу светлината от искрящия, замръзнал сняг по билото. Планината бе, като диамант огрян от слънцето.
Последната експедиция... последната му надежда. Десетки планински водачи и шерпи я търсеха, но никой не успя.
Спря, заби пикелът и в главата му изпл ...
333
2
3
Изложбената зала жужеше от посетители. В нея Валери Шаранков откриваше първата си самостоятелна изложба и с ужас виждаше, как като в "черна дупка" изчезваха подносите със сандвичи и бутилките шампанско. Повечето хора се бяха събрали пред голямата маса и почти никой не гледаше картините.
Настана тиши ...
Настана тиши ...
291
1
8
Беше топла майска утрин. Върху клончето на една липа, блестеше малък пашкул от коприна. На долния му край, бавно се разтвори дупчица и от нея се подаде много любопитна глава, с големи фасетъчни очи. Сантиметър по сантиметър до обяд, излезе пеперуда със сгърчени не оцветени крила.За още няколко часа ...
521
2
3
Беше горещото лято на 1932 година. В прашното ателие на Спирос Никодимос се бяха проточили два слънчеви лъча, оставящи бели кръгове.От близо година никой не беше идвал да даде поръчка, та дори и за надгробен паметник.Времето да твори с длетото си, сякаш бе спряло. Не беше Микеланджело, но статуите, ...
921
2
6
Всички обичаме плътта! Не само я обичаме, но има моменти в живота, когато я "боготворим".
Обичаме да я гледаме, да я докосваме, да я целуваме, да и се радваме, да я пазим, да... Дори да я ядем (не нашата разбира се)
Знам, че ще изскочат едни хора, които ще ми кажат "Тя плътта е нищо, някаква си нетр ...
Обичаме да я гледаме, да я докосваме, да я целуваме, да и се радваме, да я пазим, да... Дори да я ядем (не нашата разбира се)
Знам, че ще изскочат едни хора, които ще ми кажат "Тя плътта е нищо, някаква си нетр ...
1042
2
14
Прошепна ми го тихо "Лека нощ",
но аз едва ли ще заспя с мечтите.
Усещам любовта и чудната ѝ мощ.
Дъга ще търся сред звездите.
Не искам да ни раздели нощта. ...
но аз едва ли ще заспя с мечтите.
Усещам любовта и чудната ѝ мощ.
Дъга ще търся сред звездите.
Не искам да ни раздели нощта. ...
810
3
16
Въпроси в тишината
Помниш ли онази нощ? Шепотът на горските листа. Тъмнината. Онзи храм и покритата в облаци луна.
Влезе тихо. Под краката ти пращяха мънички парченца от стари стенописи. Сринатият купол. Кръстът, някога искрящ в позлата.
Сребърният лъч, проникнал сред руините. Тишината…
Чу ги! Гласо ...
Помниш ли онази нощ? Шепотът на горските листа. Тъмнината. Онзи храм и покритата в облаци луна.
Влезе тихо. Под краката ти пращяха мънички парченца от стари стенописи. Сринатият купол. Кръстът, някога искрящ в позлата.
Сребърният лъч, проникнал сред руините. Тишината…
Чу ги! Гласо ...
385
2
8
Разбрах, че само със Зиги няма да се справя на тази планета, в допълнение и с луда жена.
Свързвам се със "Зиги байт инженеринг", а те хората много учтиви и ми предлагат най-новия си модел, подобрен женски андроид. Само ме предупредиха да куплирам (квото и да значи) двата робота, за да си обменят инф ...
Свързвам се със "Зиги байт инженеринг", а те хората много учтиви и ми предлагат най-новия си модел, подобрен женски андроид. Само ме предупредиха да куплирам (квото и да значи) двата робота, за да си обменят инф ...
333
2
18
Аз съм един много тих, работен и спокоен човек.
Пак се прибирам от работа. Влизам, а в къщи тишина.
Гробовна тишина, като в Мавзолей.
Отварям вратата на хола и на дивана Буда... Ама истинският Буда. Дебеличък, кръстосал крака, със затворени очи, ролки на главата и полуусмихнат.
На пръсти обикалям ст ...
Пак се прибирам от работа. Влизам, а в къщи тишина.
Гробовна тишина, като в Мавзолей.
Отварям вратата на хола и на дивана Буда... Ама истинският Буда. Дебеличък, кръстосал крака, със затворени очи, ролки на главата и полуусмихнат.
На пръсти обикалям ст ...
1152
2
22
Да се събудиш в мрачно утро,
когато сенките са още в теб
И да очакваш лъч небесен,
да те спаси от тъжния вертеп.
Да бродиш в разпилени мисли ...
когато сенките са още в теб
И да очакваш лъч небесен,
да те спаси от тъжния вертеп.
Да бродиш в разпилени мисли ...
270
2
6
От малки броим във живота,
подаръци, зими, звезди.
А после броим и дните на скота
забравил за своите мечти.
Броим любови и смърт и раздели. ...
подаръци, зими, звезди.
А после броим и дните на скота
забравил за своите мечти.
Броим любови и смърт и раздели. ...
544
5
7
За първи път виждах, толкова упорито дете. Беше клекнало на пясъка, където се разливаха вълните и старателно си правеше пясъчен замък.
Всеки път щом дойдеше по-голяма вълна го разрушаваше, а то само изпъшкваше и почваше наново.
Дожаля ми, като го гледах с вирнато дупе и голяма глава, да носи кофичка ...
Всеки път щом дойдеше по-голяма вълна го разрушаваше, а то само изпъшкваше и почваше наново.
Дожаля ми, като го гледах с вирнато дупе и голяма глава, да носи кофичка ...
695
5
17
Странно, пак чувам тишината. Сякаш съм приемник на тази мелодия. Не знам, дали ви се е случвало да я чувате. Първият път реших че приемам радиосигнали от ефира. Някаква станция, която е наблизо. Нее, не съм луд и не чувам несъществуващи неща. Всъщност, може би съм луд, но за някои.
Двама сме в болни ...
Двама сме в болни ...
466
5
8
На Зиги и Габи
Хем глупаво... Хем, банално запознанство.
В автобуса.
Видях очите ѝ... Влюбих се!!!
Прекрасни кафяви очи с малки златни точици. ...
Хем глупаво... Хем, банално запознанство.
В автобуса.
Видях очите ѝ... Влюбих се!!!
Прекрасни кафяви очи с малки златни точици. ...
655
3
9
Кабинетът му беше на последния етаж, на висок небостъргач.Стените бяха от стъкло и от там се виждаше забързаният ритъм на големия град.Виждаше се целият, сякаш беше мравуняк и над него бе единствено небето, и облаците, и може би Бог, ако успееш да го видиш.
Седеше с вдигнати на бюрото крака и го беш ...
Седеше с вдигнати на бюрото крака и го беш ...
519
3
2
Слънцето още се криеше зад рида в мразовитото, мартенско утро. Тя отвори полусрутения обор и влезе вътре.
На купчина слама лежеше конят. Всъщност това подобие на кон, защото бе толкова стар, че странно, как бе жив още. Краката му бяха възлести и оточни, а по коленете имаше типичните старчески струпе ...
На купчина слама лежеше конят. Всъщност това подобие на кон, защото бе толкова стар, че странно, как бе жив още. Краката му бяха възлести и оточни, а по коленете имаше типичните старчески струпе ...
513
3
17
Помнеше първия път.
Баща му го грабна и метна на гърба на коня. Не се изплаши, но имаше някакво странно чувство за мощта на животното и вълшебството да е върху него. Сякаш беше в облаците.
- Хвани се за гривата и стой изправен!
И той се метна на другия кон. Препуснаха в тръс. После бавно заслизаха о ...
Баща му го грабна и метна на гърба на коня. Не се изплаши, но имаше някакво странно чувство за мощта на животното и вълшебството да е върху него. Сякаш беше в облаците.
- Хвани се за гривата и стой изправен!
И той се метна на другия кон. Препуснаха в тръс. После бавно заслизаха о ...
484
6
16
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
