Жабокът
351 results
Остани, само миг остани.
Тази вечер ще бъда тих вятър.
Лъх ефирен погалил коси.
Лъч огряващ небесния театър.
Остани да танцуваме чудния валс, ...
  489  11 
Преди време си говорихме с мой познат за телегонията и възможността да не си изцяло баща на своето дете, а то да носи и белезите на мъже, с които е била преди твоята половинка.
За тези, които не знаят същността на това течение, с частично научно обяснение ще разясня първо името, което в превод от гр ...
  208 
Стоеше замислена над чаша чай от подбел. Тази гадна кашлица щеше да я умори. Беше изключила звука на телевизора. Гледаше сменящите се картини на екрана. Главната героиня Ферхонде подготвяше убийството на четвъртия си мъж. Беше и страшно скучно и отвори Сайта. Погледът ѝ попадна на есе със заглавие " ...
  359  13 
Отидох в Рая... Няма хора,
а в Ада пълно е с народ.
Празнуват Възкресение Христово
ще сготвят там за целия си род.
Да ползват огъня ми казват. ...
  320 
Отново сам в пустинята безкрайна.
Потъвам в пясъци събирани от векове.
Залутан в мислите си търся свята Тайна.
Създала мостове и разрушила светове.
Пътувам с времето, не знаейки безкрая. ...
  296 
Бягах, като луд по пустия булевард. Кръговете на уличните лампи следваха един след друг. Чух, че в далечината идва кола и видях светещия надпис "Такси". Изскочих на шосето и започнах да махам. Автомобилът профуча край мен и после удари спирачки. Затичах се и се метнах на задната седалка.
- Накъде?
- ...
  238 
Заглавието е заимствано от "Минава... Големият кораб минава."
Плътта шупяща, втасал козунак.
В яйце се крие някакъв глупак.
Черупки смачкани едва калцират.
Копнежи в бъдещето те намират. ...
  309 
Бавно, бавно излита в небето,
като някаква синя мечта.
Той понесъл е нежно детето
с книга стара и куп чудеса.
Тихо плува сред облаци бели, ...
  202 
Не знам защо, но постоянно заспивам. Сякаш искам в сънищата да избягам от реалността. Ето отново затварям очи...
Безкрайно поле с бурени. Пустота и сиво небе, покрито с облаци. Вървя, а не зная, накъде. По целия път са кръстове. Странни кръстове, подредени все едно са електрически стълбове, но няма ...
  558  10 
Колко тих е светът...
Няма грижи и няма умора.
Сякаш някъде в дългия път
има знак "Забранено за хора"
Колко тих е светът. ...
  267  10 
Ако искаш да блеснеш, стани огледало. Ако блясъкът ти е слаб, счупи огледалата край теб. Все някъде е светлината.
------------------
Никога не се опитвай да критикуваш другите, ако първо не си критикувал себе си. Иначе критиката ти ще звучи, като похвала за тях.
-------------------
Умните хора не за ...
  347 
Още само 21 стъпала... 14... Лошо е да си минал петдесетте... Само 7. Ето я вратата на кабинета ми с голяма черна табела и златни букви.
Колко години му трябваха, за да има тази табела на вратата и свой кабинет. Вярно преградена част от коридор, в която се събираше едно бюро, закачалка и два стола. ...
  771  11 
Аз съм много нещастно създание!
Не, няма да плача! Никога повече няма да плача. Животът е красив... Зелената тревичка, слънчицето, лекият ветрец и тези мушици.
Мразя мухите! Гадини! Завират се навсякъде. Ооо... Господи, защо ме наказваш!!! Всичките мъки на тази земя ли трябва да изтърпя? Нима от ран ...
  265 
Любов, на която цялата гимназия завиждаше. Бяхме, като Ромео и Жулиета по време на комунизма. Родовете ни не бяха скарани, а просто строят ги разделяше. Моите бяха "врагове на народа", а бащата на Ева Началник на МВР, Той използва всички лостове, за да разруши тази връзка, защото подронва престижа н ...
  778  22 
Асан Ага, клатушкайки се на седлото яздеше отпред. До него подтичваха Гинка и Станю. Излязоха от селото и насреща им беше огромният хамбар. Конят спря.
- Ур бе, гяур! Оди да чукаш дъски на покрива!
Асан се плъзна, като червей от седлото.
- А ти ханъм, идвай с мене у хамбара.
- Що бе, Ага? ...
  574 
Посвещавам го на Анка, Бисерчо, Веселинка, Герито, Димчо, Еленка, Живето, Здравчето, Иванка, Йори(Йорданчо)... и на Янка.
Задъхан вятър се удари в транспаранта
и разпиля пъпчасалия дъжд.
Потрепна ламаринено гиганта.
Простена и рекламата на мъж. ...
  338  11 
Видях го снощи. Седеше на бордюра под уличната лампа, вторачил се в агонията на една нощна пеперуда. Беше облечен прилично, но толкова слаб сякаш всеки момент ще се разпадне. Доближих и сянката ми се проточи над него. Дори и не повдигна глава.
- Би ли се преместил, защото сянката ти ми тежи.
Усмихна ...
  952  15 
Чудесен стих, воал сребрист.
Той облак е на нощното небе.
Животът тих, отронен лист
по пътя на прокудено дете.
Луната нокът, синя светлина. ...
  637 
Реших да напиша едно "произведение" спазвайки традициите на сайта.
Очаквам голям брой сърчица, звездички и... други работи.
Гинка седеше прикрита зад малкото прозорче с напречни решетки в одаята. Следеше, какво става по калдаръмената уличка и в двора на Станю.
Ей го на, той излезе на чардака. Протег ...
  669  12 
Реших да пробвам за 3 часа, каква салата от недописани псевдо стихове мога да създам. :)
Разбита е на пода празна чаша.
На никого ненужна е сега.
Тя пълна бе с житейска каша.
Създадена за изворна вода. ...
  310  16 
Двигателят много лошо прекъсва. Зададох команда на бордовия компютър, да насочи кораба към най-близката планета подходяща за живот. Пуснах и сигнал на "Звездна помощ", но в този квадрант от Вселената, шансовете по-рано от 50 години да дойдат са твърде малки. Тресейки се совалката кацна на една плане ...
  500  19 
Навън е тъмно. Просто нощ.
И тишината на безкрайната вселена.
Звезди разхвърляни през куп за грош.
Планета малка в самотата си пленена.
Ехтящи стъпки. Тъжна празнота. ...
  184 
Седим си с моя приятел Любчо, пийваме си биричка и си говорим за ония времена, когато всичко беше евтино и здраво.
- Любе, виждаш ли тия обувки от крокодилска кожа?
- Виждам ги и ко.
- Направо ми са повръща от тях. На 35 години са, нося ги през цялата година без да ги свалям и не са мръднали. Жената ...
  112 
Морето е една вълна
и крясък на самотна чайка.
Морето е една мечта.
Докосване до чудна тайна.
С милувка бризът ти донася ...
  212 
Запетайката, толкова дълго търси своето място в изречението, че накрая се превърна в точка.
_______________
Няколко точки се събраха и стана изречение...
----------------------
Две точки се качиха една върху друга и някой каза нещо: ...
  322  17 
Събуди го ефирна ласка.
Лек полъх, странна тишина.
Невидима до него сянка.
Духът на призрачна жена.
В съня му бяла самодива. ...
  251 
Секунда, чувство за безкрайност.
Частица време в краткия живот.
Разпаднал се митът за трайност.
Повтаряне, безсмислен оборот.
Секунда, удар на сърцето. ...
  267  10 
Рисувах те, тъй дълго те рисувах,
с мъглата на щастливите мечти.
Звезди събирах, докато сънувах
и с тях създадох нежните коси.
Стрелките на часовника потапях ...
  300 
Странно градче. Близо до столицата. През няколко дни беше празник за нещо и хората се събираха на малкия площад да се веселят. Имаше подвижни сергии, скара, захарен памук и неизменното присъствие на малка Ева. Тя заставаше до някоя пейка и усмихната предлагаше своите балони, а те като букет пъстри ц ...
  638 
Започвам нова поредица. :)
Тръстиките се полюшваха от лекия ветрец. Рояк мушици кръжаха наоколо.
Стоеше, като препариран и слушаше ли... слушаше, а славеят редеше чудни трели. Искаше му се, да подскочи и политне в небето. Толкова бе възторгнат. Накрая реши. Трябва да стане композитор и певец, като с ...
  655 
Засвирил е тихо кавал.
Засвирил е долу в полето.
Овчарят душата си дал
и цялата обич в сърцето.
Отлитат на бели криле. ...
  429 
Беше навик. Всяка сутрин измиваше лицето си, изпиваше чаша сок и излизаше навън. След пътната врата и шосето, на другия тротоар имаше ламаринена будка, на която с блажна боя бе написано "Най-вкусните палачинки на света".
Заставаше до гишето и се усмихваше.
- Знам, палачинка с кленов сироп.
Старецът ...
  268 
1. Заболяване, което се изразява в мания за величие в някаква област.
2. Прен. Прекомерно самочувствие, надменност.
Ще се опитам в съвсем съкратен вид да ви представя това състояние или заболяване, защото е твърде разпространено в съвремието ни.
Причини за проявление
А. Вродено заболяване - в сравни ...
  538 
Обесихме с народна злоба.
Човека, нашия светец.
Сега отново търсим гроба.
да сложим вечния венец.
Изплетохме го с остри тръни. ...
  357 
Чуден ден. Февруари е, а навън грее слънце, сякаш пролетта е дошла. Телефонът дръна и излезе съобщение " Имате пратка в офиса на "Спиди". Облякох се и отидох да я взема.
Момичето ми я подаде и се усмихна.
- Много интересна пратка.
Наистина беше странна. Кутия, цялата облепена с етикети "Чупливо" и з ...
  234 
Много рядко се смееше, да не кажем почти никога. То и една усмивка, като зъбене на куче.
Тази сутрин се погледна в огледалото и се усмихна. Имаше нещо различно, но не знаеше какво. Всичко си беше, както преди. Зъбите си му бяха на мястото, вярно малко посивели от пушенето, но си стояха правилно и до ...
  302 
Днес е петък, а вчера беше четвъртък, а оня ден сряда. Годината има 365 дни. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Човек, за да се движи, да говори, да мисли, да прави, каквото и да е, трябва да има мозък.
Да, всичко това го знаех до снощи.
Повикаха ме на разположение и видях стар мой познат ...
  249  14 
Надявайки се, че поетите в сайта имат чувство за хумор им написах този шарж.
Удавих се от капка алкохол.
Летейки по любовната пързалка.
Болеше ме от градусите бол.
Засмукал поетичната близалка. ...
  438  14 
Самотни улици на малък град.
Дървета призраци и сив площад.
Прозорци тъмни и духовен глад.
Войната скрита, братът срещу брат.
Нощта е спуснала невидими крила. ...
  223 
Огромният паркинг бе претъпкан. Вече десет минути кръжах и търсех място. Накрая открих едно до входа на магазина. Бързо се шмугнах, а очите ми грееха от щастие.
Към колата тичаше някакво момче облечено в синьо яке с емблемата на хипермаркета и нервно махаше.
- Господине, моля ви! Това е място за инв ...
  352 
Random works
: ??:??