jantreya
240 results
Седя си в стаята! Самотно е.
Навън животът е далечен.
Жена на възраст. Безработна
и някак безнадеждна вече.
Чета от вашата поезия. ...
  1415  19 
Ти отдавна не беше ми давал цветя.
Позабравих за жестове мили.
Кой ли вятър главата ти днес завъртя?
"Кармфили?! Какви карамфили?"
Искаш радост от мене? Каква суета. ...
  1549  22 
Кой си ти, да ми кажеш, че бъркам?
То, сърцето ми, друго отсъди.
То, сърцето, е моята църква.
Може всички молитви да сбъдне.
Колко дни на колене се молих ...
  550  10 
По стари спомени вървя,
като по тлееща жарава.
Вървя. Душата си кривя
и спомените разкрасявам.
Какво мечтах? Какво видях. ...
  678  13 
Сънувам все един и същи сън.
От извор утолявам свойта жажда.
Водата прозвучава като звън
и в моето съзнание се вгражда.
Не мога с усмирената вода ...
  714  13 
В дъното на стаята,
на тъмното в ъгъла,
времето играе си с натрошените спомени.
От малките късчета
подрежда си пъзела. ...
  621  17 
Морето - разтопено злато,
разплискано до хоризонта.
Започвам този ден богата
на моите мечти ремонта.
Ще махна старите обкови. ...
  629  11 
Доказано е.
Вселената се разширява.
Не питай защо се отдалечаваме един от друг.
  566 
Пазарът е пълен до пръсване.
Изобилие, цвят и ухание.
Плодове и зеленчуци.
Лятото се е изсипало върху сергиите.
Време е за консерви. ...
  472 
Обтегната върху грифа на времето,
забравена в ъгъла на пространството,
късана и завързвана,
бременна с музика,
прашна от мълчание, ...
  542 
Господи,
пази враговете ми,
когато се радват на моето страдание.
Толкова обичам да доставям радост.
Господи, ...
  934  14 
Живея на тръни.
Земята ми пари.
Бият ми думите
звънки шамари.
Зреят в душата ми ...
  567  10 
Пак цъфнахте без много шум,
прекрасни, късни хризантеми.
Разбирам тихия ви бунт
срещу студа и срещу времето.
Какво от туй, че вън вали ...
  616  10 
Дъждът ли бие в тъмните прозорци?
Или сърцето си обърка ритъма?
Навярно е една поредна порция
от шумове, ужилили ушите ми.
Напуква се глечта на съвършенството. ...
  996  21 
Приижда възрастта.
Приижда - край на позите.
Отляво любовта.
Отдясно некролозите.
Над мене висина. ...
  556 
Онемях от неказани думи.
Остарях от разбити мечти.
Оглушах в часовете безумни,
самотата, в които крещи.
Ослепях от видения ярки. ...
  685 
Натрошавам на парчета миналия ден
и издухвам празните минути.
И остава на дланта ми песенен рефрен.
И остават две сълзи барутни.
Песента не я дослушах. Не избухнах в плач. ...
  612 
Извай ме с думи, толкова прекрасна,
каквато искаш винаги да съм.
Аз с думите ти мога да се срасна -
да въплътя най-дръзкия ти сън.
Накарай ме да търся любовта ти ...
  641  12 
Август - в края.
В прохладната вечер
аз отпивам глъчта на тълпата.
Маса. Чаша.
Усеща се вече ...
  584 
Представи си пух от топола.
В този пух да потънеш изцяло.
И перо на гугутка в полет
да се плъзне по твоето тяло.
Представи си въздишка на вятър ...
  719  12 
Какъв е този дивен аромат
сред Морската градина -
край вълните?
На топъл пясък,
на вода, на цвят, ...
  1236  10 
Не мога да съм птица.
Не искам да съм хищник.
Не съм и тревопасно,
влечуго и гризач.
И с рибите не си ...
  584 
Режат синьото небе на ивици
лястовиците с опашки - ножици.
В клоните гугукат двойка гривяци.
Котки чистят меките си кожици.
Слънцето прегрява от вълнение. ...
  713  11 
Септември унило се къпе в реката,
сред първа позлата на късното лято.
Над къщите слиза,избистрено вече,
небето,донасящо намек за вечер.
Скалите белеят-от спомени кости, ...
  685 
Мръсно.Тъмно.И в тъмното - стон.
И нахлуват забравени чувства.
Свири в подлеза акордеон.
Мили боже,каква акустика!
Аз вървя и открехвам душа ...
  619 
Децата на дъжда са капките.
Те идват весели, игриви.
Танцуват в локвите, по шапките
и скуката от нас измиват.
Подскачат диво по первазите ...
  675  13 
Целуни есента, тихо слизаща
по косите, в очите ми димни.
Събери си секунди изгризани.
Наречи ги на моето име.
Поеми аромата на вятъра. ...
  569 
Нощта е жадна за любов.
На рамото ми уморено
очаква него. Ето, нов,
Денят се втурна вдъхновено.
Той в миг се вкопчи във Нощта ...
  585  12 
След дълги години омраза,
най-после се влюбих във себе си.
"Късно е! - огледалото каза. -
Най-добрите ти дни са погребани."
"Време е! - макар и отсечено, ...
  756  10 
Продавах си душата,
но никой не я искаше.
Навярно беше неизгодна сделката.
Дори свалих цената,
почти безбожно ниска бе - ...
  683  14 
С Р Е Щ А
Днес срещнах самотата си. Вървеше
през някакво различно измерение.
Край къщи със измислени фасади.
В страна, в която хората са млади, ...
  688 
Когато думите надскочат свойта същност
и въздухът изхълца от ридание,
и неизказаното оживее
в горещата сърцевина на звуците,
когато чувствата надраснат всичко плътско, ...
  658  10 
Стоим един срещу друг с паяка
и се гледаме в упор.
Аз мисля-какво ще стане
ако го натисна с малкия си пръст,
а той-колко време ще трябва ...
  582 
Толкова рано сутрин е.
Слънцето още спи.
Птиците се прозяват.
Мъж води куче в парка
и му говори. ...
  580 
*
Моливът,
с който пиша,
се скъсява след всяко стихотворение,
чупен от яростни чувства,
острен с новородена надежда. ...
  674  11 
Не пускай тишината да си иде.
Единствено чрез нея ми говориш,
а думите са бисерните миди,
които не поиска да отвориш.
Не знаех, че е толкова прекрасно ...
  913  22 
*
Събуй нахаканите думи
и влез на пръсти в мисълта ми.
Разкъсай довода разумен
и остани по чувства само.
Свали студената си кожа ...
  594 
КОГАТО
Когато прелее безмълвието в мен,
стават страшни неща.
Думите рухват върху белия лист,
като лавина. ...
  653 
НЯКОЙ ДЕН
Някой ден ще се сетят за мене,
като за нещо загадъчно.
Нещо толкова неразбираемо,
като Бермудски триъгълник ...
  798  13 
Тихо и безхарактерно,
морето лежи на пясъка
и отразява моето безвремие.
Безумие е дългото му чакане
да изградя поредната въздушна кула ...
  692 
Random works
: ??:??