Аз мога с думи всичко да извая:
Перо от птица, крехко разлюляно,
от силното дихание на песен.
Самотното, подгънато коляно
на моя ден, в очакване унесен. ...
Играя някаква жестока роля.
Играя себе си неталантливо.
Кому говоря? На кого се моля?
И пред кого душата си изливам?
Изричам фрази в празното пространство, ...
Не ме забравяйте. Ще идвам рядко.
Поезията ми не е река.
Тя идва в битието ми на капки.
Не мога непрестанно да тека.
Събирам си я в шепите с години. ...
Все по-малко остават надеждите.
Как безмилостно времето бяга.
По-дълбоки черти между веждите
всяка Нова година ни слага.
Окъсява животът ни скоростно, ...
Градът живее в трескаво очакване
за сбъдване на празнични надежди.
Гирлянди са увиснали навсякъде,
като блестящи посребрени вежди.
От светлини са озарени нощите, ...
По свежите иглички на елхата
редя усещането си за празник,
с искрящите гирлянди от надежди.
Звездичките на чисто вдъхновение,
сълзите си, пречистени до блясък, ...
Графично-точни и изящни клони
безмълвно са разперили дърветата.
Над клоните увиснала луна
сред шепа разпилени тюркоази.
Най-съкровените ми тайни пази. ...
Посвещавам на всички, които са издали нови книги
или предстои да издадат!
Промоции, промоции -
букети от емоции.
Един творец приключил е житейски епизод. ...
Свети луната, като прозорец
на студентска мансарда. Млада и весела.
Някъде недостижимо горе,
здраво подпряна на крилете на песните.
Свети! А аз се препъвам във звуци ...
Преди да дойде любовта, е пролет.
Предчувстваме копнежите й сладки.
Душите ни сънуват дълъг полет,
телата я жадуват в нощи кратки.
Когато дойде любовта, е лято. ...
Ела! Склони глава на мойто рамо!
Оттекоха пороите, стихиите.
Утихна ураганът на страстта ни,
а сабите прибраха се в каниите.
Децата ни отдавна са пораснали ...
Най-вкусните неща на този свят
са устните на плодовете зрели,
целунати от слънце и вода.
А ти си плод на моето безсилие.
Целунати са устните ти меки ...
В друго русло преминаха чувствата.
Укроти се душата, изстинала
и по новому схващам изкуството
да живея, чрез всичко отминало.
Все по-малко са новите истини. ...
"За нищо не ставаш." - дочутата фраза
отсече главата на моето бъдеще.
Не беше към мен, но изпитах омраза.
Връстница отнесе словата на съдника.
Усетих, че губя под себе си почвата. ...
Един монитор и клавиатура.
Единствен мой приятел в този миг.
Компютърът и аз - комбина щура.
Компютърът и аз - дует велик.
Аз мисля. Той поема мисълта ми ...
Когато отчаянието свърши.
А то накрая все пак си отива.
Когато с длан сълзите си избърша,
откривам изведнъж, че съм щастлива.
Понеже имам сетива, които ...
Пред благия ти поглед, о, Мадоно,
с почтение навеждам аз очи.
Прекрасна си на своята икона.
Душата ми те вижда и мълчи.
Спокойно ми е. Майчинска усмивка - ...
Листата под нозете ми са минало.
Спи слънцето в утробата на мрака.
Очите на луната са изстинали,
защото всъщност никого не чака.
Самотно вие кучето на спомена. ...
Навярно още броди в Анхиало
духът безсмъртно-светъл на поета.
За него вече времето е спряло.
Не му е нужно земното му тяло,
но още омагьосва го морето. ...
Аз исках да ти подаря живота си,
Когато ме докосна, като вятър.
Очите ми във твойте се закотвиха.
Стопи се за секунда самотата.
И някак си повярвах на минутите, ...
Под прицел на звезда студено-ярка.
Под ножа на касапин - вятър лют,
загърнал се във дреха - не по мярка,
несретник зъзне, в гуменки обут.
На твърдото си ложе - тротоара, ...
А тъжно ми е, древно, генетично.
Усмивка даже да е на устата ми,
там вътре нещо ме яде трагично.
Там в клетките ми скрита е тъгата.
Износвам си я трудно, като бебе. ...
