jantreya
240 results
На Димитрова (Лилия Нейкова)
с благодарност за коментара и!
Картините са мъртви съзерцания.
Въздействат на зениците единствено.
Не носят страх и хлипове ридание. ...
с благодарност за коментара и!
Картините са мъртви съзерцания.
Въздействат на зениците единствено.
Не носят страх и хлипове ридание. ...
515
6
3754
16
1730
14
2189
13
1593
17
2124
9
2093
19
2738
18
Бях охлюв.
Черупка останах.
Спираловиден въпрос,
свил се по края на рана,
лъскав, изящен и прост. ...
Черупка останах.
Спираловиден въпрос,
свил се по края на рана,
лъскав, изящен и прост. ...
782
26
1964
23
2655
23
3886
32
Не, аз не тичам към морето,
а то към мене тича.
Нахвърля ми се, за което
отдавна го обичам.
Прегръща ме и с мокри устни ...
а то към мене тича.
Нахвърля ми се, за което
отдавна го обичам.
Прегръща ме и с мокри устни ...
819
27
Мъртъв сезон за думите.
Свидливо е на чувства времето.
Окъселите обещания
сгъвам в куфари,
с които няма да тръгна за никъде. ...
Свидливо е на чувства времето.
Окъселите обещания
сгъвам в куфари,
с които няма да тръгна за никъде. ...
747
15
Някъде там.
В другия край на нощта
утрото спи,
преди да пропеят петлите.
Какъв ще е новият ден ...
В другия край на нощта
утрото спи,
преди да пропеят петлите.
Какъв ще е новият ден ...
874
22
Спешно е!
Да отворя отново очи.
Да ги хвърля навън -
там където бушува животът.
Обезсмислих се някак. ...
Да отворя отново очи.
Да ги хвърля навън -
там където бушува животът.
Обезсмислих се някак. ...
784
29
Разлюляха прозрачни чадъри медузите
под изящния мост на Бургас.
Тънък вечерен бриз си надуваше бузите,
а вълните танцуваха валс.
Полудяха сребристите рибки, пияни ...
под изящния мост на Бургас.
Тънък вечерен бриз си надуваше бузите,
а вълните танцуваха валс.
Полудяха сребристите рибки, пияни ...
954
27
Посрещнах Го.
Без хляб и без сол.
С чаша бира в ръка Го посрещнах.
На балкона, на плажния стол,
срещу бриза, прогонващ горещото. ...
Без хляб и без сол.
С чаша бира в ръка Го посрещнах.
На балкона, на плажния стол,
срещу бриза, прогонващ горещото. ...
6563
1
33
Пак е кръгла луната.
Като дребна и жълта монета.
Пак банално търкаля в небето
балонна осанка.
Няма мисли в главата ми. ...
Като дребна и жълта монета.
Пак банално търкаля в небето
балонна осанка.
Няма мисли в главата ми. ...
734
19
Липово. Толкова липово!
Плътен е въздухът. Сипва се.
От аромат съм замаяна.
Лепне по устните сладост.
Клипове. Погледи - клипове. ...
Плътен е въздухът. Сипва се.
От аромат съм замаяна.
Лепне по устните сладост.
Клипове. Погледи - клипове. ...
925
17
Пуснах корени в тази земя.
Надълбоко в плътта ѝ съм впита.
От копнежи съвсем онемя
в мен душата, преди да политне.
Мимолетно разпервам листа. ...
Надълбоко в плътта ѝ съм впита.
От копнежи съвсем онемя
в мен душата, преди да политне.
Мимолетно разпервам листа. ...
1287
9
45
В магазинчето малко,
на крачка от къщи,
край което невидими стъпки отекват,
приюти ме съдбата
да изкарвам насъщния. ...
на крачка от къщи,
край което невидими стъпки отекват,
приюти ме съдбата
да изкарвам насъщния. ...
915
30
Умората ме пие като смок.
Усещам възрастта като прокоба.
Пределът като летва е висок.
Засилвам се да скоча. Като проба.
Не мога да започна пътя нов, ...
Усещам възрастта като прокоба.
Пределът като летва е висок.
Засилвам се да скоча. Като проба.
Не мога да започна пътя нов, ...
1447
21
Изпепели желанието дните ни.
Изтекоха във празни обещания
годините очакване, напити
от устните на режещо терзание.
Повяхнаха амбиции и чувства, ...
Изтекоха във празни обещания
годините очакване, напити
от устните на режещо терзание.
Повяхнаха амбиции и чувства, ...
809
30
Жените будуват,
наметнали черния мрак.
Подреждат си мислите
в старите прашни килери.
Мъжете изпиват ...
наметнали черния мрак.
Подреждат си мислите
в старите прашни килери.
Мъжете изпиват ...
2169
1
41
Пристигна май,
разцъфнал и тържествен,
възторжен, ароматен и красив.
Пристигна, очароващ и божествен.
Прегърна ме и влезе мълчалив. ...
разцъфнал и тържествен,
възторжен, ароматен и красив.
Пристигна, очароващ и божествен.
Прегърна ме и влезе мълчалив. ...
1177
1
22
Този южен вятър къса
страниците на тъгата.
Нощите са вече къси
роклички на светлината.
Бялото е пак на мода. ...
страниците на тъгата.
Нощите са вече къси
роклички на светлината.
Бялото е пак на мода. ...
1275
28
Изплетоха я твоите ръце.
Те, бели като гълъби, подскачаха
по мекия ти скут.
С метални човки
кълвяха преждата и я заплитаха ...
Те, бели като гълъби, подскачаха
по мекия ти скут.
С метални човки
кълвяха преждата и я заплитаха ...
664
23
Извън водопада на чувствата,
далеч от полетата на виденията,
зад планините от сънища,
светът съществува непредсказуем.
Как често протягам ръце ...
далеч от полетата на виденията,
зад планините от сънища,
светът съществува непредсказуем.
Как често протягам ръце ...
757
24
На новородената ми внучка Никол
Ти толкова си мъничка. Изваяна
от нежни и изящни молекули.
Ти ангел си, дошъл при нас от Рая.
По-сладък глас от твоя не сме чули. ...
Ти толкова си мъничка. Изваяна
от нежни и изящни молекули.
Ти ангел си, дошъл при нас от Рая.
По-сладък глас от твоя не сме чули. ...
1573
1
22
Идно ми й пролетну. Пучти шъ цъфна.
Тривичкъта зилену ми съ смей.
Ветрецът кату кучи мъ поръфна.
В нибету - слънце кату полюлей.
Идно ми й никакву, неадекватну. ...
Тривичкъта зилену ми съ смей.
Ветрецът кату кучи мъ поръфна.
В нибету - слънце кату полюлей.
Идно ми й никакву, неадекватну. ...
1098
22
Не търся черното под ноктите на мрака.
(Той сам по себе си е твърде тъмен),
но моята звезда ми се оплака,
че все изгрява миг преди да съмне.
Току да се напъне, за да блесне, ...
(Той сам по себе си е твърде тъмен),
но моята звезда ми се оплака,
че все изгрява миг преди да съмне.
Току да се напъне, за да блесне, ...
961
22
В капилярите
на дръзките желания
вля се струйка
пролетна мъзга.
Зимните, ...
на дръзките желания
вля се струйка
пролетна мъзга.
Зимните, ...
747
20
Днес си различна - празнична и светла.
Ухаеш на усмивки и цветя.
Разчупваш всички делнични клишета.
Обличаш най-изящната мечта.
Красива си чрез женската си сила. ...
Ухаеш на усмивки и цветя.
Разчупваш всички делнични клишета.
Обличаш най-изящната мечта.
Красива си чрез женската си сила. ...
1301
1
22
Чувам тъмния глас на земята,
разлюляната кръв на дърветата.
Чувам бунта зелен на водата,
на врабците гълчавата весела.
Чувам в топлия напор на вятъра ...
разлюляната кръв на дърветата.
Чувам бунта зелен на водата,
на врабците гълчавата весела.
Чувам в топлия напор на вятъра ...
1137
23
Два остри камъка брашно не мелят.
МливОто ни остана недомляно.
Искри свистящи дните ни населиха
с опарени от тях, болящи рани.
Но времето с пилата си устойчива ...
МливОто ни остана недомляно.
Искри свистящи дните ни населиха
с опарени от тях, болящи рани.
Но времето с пилата си устойчива ...
1127
26
Зачеркнах зимата, но не астрономически.
В душата си аз сложих и черта.
Пристигна Март. Посрещнах го езически.
Тъй както се посреща пролетта.
Сама съеших бялото с червеното. ...
В душата си аз сложих и черта.
Пристигна Март. Посрещнах го езически.
Тъй както се посреща пролетта.
Сама съеших бялото с червеното. ...
901
24
Пораства с него месец февруари.
На четири години, но пораства.
Набъбват с него всички календари.
И времето чрез него се напасва.
Полезен ден за всички неуспели ...
На четири години, но пораства.
Набъбват с него всички календари.
И времето чрез него се напасва.
Полезен ден за всички неуспели ...
807
23
Морето е сиво. Нагази го облакът сив.
Боята му, доста нетрайна, остана в морето.
Днес вятърът даже на пясъка спря мълчалив.
Не му се играе с вълни, с върхове на дървета.
Морето е равно. Опънато гладко платно. ...
Боята му, доста нетрайна, остана в морето.
Днес вятърът даже на пясъка спря мълчалив.
Не му се играе с вълни, с върхове на дървета.
Морето е равно. Опънато гладко платно. ...
856
26
Завръщам се от дългото мълчание.
Заседналите в гърлото ми думи,
задавени от глътки отчаяние,
лекувах до припадък сред безшумие.
Дали обаче те са излекувани? ...
Заседналите в гърлото ми думи,
задавени от глътки отчаяние,
лекувах до припадък сред безшумие.
Дали обаче те са излекувани? ...
895
30
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
