Лютиче (Валя Сотирова)

Наблюдател 🇧🇬

С годините, ставаш си ближен приятел,
не се пренебрегваш, не се и виниш,
състезателният ти дух е ням наблюдател
а грешките - уроци, които цениш.
Да водиш битки заради хленчещо его, ...

Лютиче

Poetry

2025-12-03T22:17:29+02:00 76 2

Истини 🇧🇬

Вчерашно-днешни
изморени и грешни,
пропътували истини
разочароващо-искрени.
Дневно - живяли, ...

Лютиче

Poetry

2025-11-27T22:41:30+02:00 78

Балкански субект 🇧🇬

Вкарани в европейския пакет
какво, кога и как да мислим,
със звучното име "балкански субект"
трудно възприемчиви и непколебими.
Но Европа-та стара все още не знае ...

Лютиче

Poetry

2025-11-19T12:52:51+02:00 104

Смисъл 🇧🇬

Всичко е толкова преходно, толкова временно,
че няма как да препираш,
да търсиш в пролуките щастие или любов,
които някак пропуснал си да избираш.
От пустото в празно се заигра, ...

Лютиче

Poetry

2025-11-13T12:56:18+02:00 151 2

В изчакване 🇧🇬

Време размирно за игрите народни,
С напъни пошли властта се оформи.
Медийни ползи за рейтингът сринат.
За куцо и сляпо, авторитетно подминат.
Утре ни чака инфлационно начало, ...

Лютиче

Poetry » Civic

2025-11-12T12:12:54+02:00 156 1 2

Случка в гората /приказка/ 🇧🇬

Някъде, някъде, много далече
зад десет реки и куп планини
случка внезапна, интересна и кратка
се случи на Зайо, рано в зори.
Сврака завряка сред храсталака ...

Лютиче

Poetry

2025-11-11T12:08:51+02:00 163 1 5

Болка 🇧🇬

Часовникът отмерва гнездящата болка.
Полунощ удари… с разкъсваща тишина.
В празнотата на неприветлива стая
душата простенва, не понесла вина.
Паля свещ през горчива усмивка. ...

Лютиче

Poetry

2025-11-05T12:51:40+02:00 221 2

Когато нямаше 🇧🇬

Когато нямаше айфони,
слушалките прескачаха
прозорци и балкони....
Когато нямаше айфони,
се срещахме очи в очи ...

Лютиче

Poetry

2025-10-30T22:14:39+02:00 176

Може би 🇧🇬

В спомена имах своето всичко.
Росни поляни, слани, планини.
Вятър измете всичко прилично,
а пулсът сърдечен, запрепуска самин.
Пътят не бе труден, а благодат! ...

Лютиче

Poetry

2025-10-29T12:51:38+02:00 240 2 3

Дъх 🇧🇬

Есента диша с умереност плавна
откъснала листи през нежна тъга,
танцът им е с грациозност богата
шумолене на спомени и последна сълза.
Въздухът носи ново прераждане ...

Лютиче

Poetry

2025-10-22T06:09:16+03:00 163 1 4

Химера 🇧🇬

Търсим собствените си причини,
определили мястото ни във света.
С нагласи енергийно непосилни
днес спорим със... осъзнатостта.
Какво му трябва още на човека ...

Лютиче

Poetry » Other

2025-10-17T12:10:03+03:00 218 1 2

Следи 🇧🇬

Във капката роса светът изглежда
чудесен, светъл, озарен.
Навярно мимолетност някаква се вглежда
отронила прекрасния момент.
А после, тя ще капне на земята ...

Лютиче

Poetry

2025-10-13T00:26:18+03:00 169 2 3

Шега 🇧🇬

Срещнаха се зимата и есента.
Всяка в своята премяна.
С тон оранжев и със снежна красота,
прегърнаха земята и Балкана.
Дърветата приведоха снаги ...

Лютиче

Poetry

2025-10-04T18:23:16+03:00 377 2

Дрескод 🇧🇬

Е, вече със сигурност
опитахме от бокала със есен,
с нотка приветливост
размаха пръста си есенен.
Напълни кошниците с плод, ...

Лютиче

Poetry

2025-09-26T21:44:35+03:00 208 2

Броене 🇧🇬

И пак е време за раздяла
с един сезон на всички драг,
пак лятото във нас оставя
тъга по слънчевия бряг.
И пак ще тръгнат дъждовете... ...

Лютиче

Poetry

2025-09-23T16:49:57+03:00 287 2

Ти ще си причина 🇧🇬

Душата ни човешка същинска е градина
и всеки сам се грижи, по-дълго да я има!
При едни е избуяла с филизи и в младост,
при други заблатена..., повяхнала от жалост.
И някак не е редно, да загърбиш и подминеш, ...

Лютиче

Poetry

2025-09-21T18:07:53+03:00 239 2

Сбогуване 🇧🇬

Вятър погали лицата ни с хладна ръка.
Листата втурнаха се полудели,
да стигнат лятото след птичите ята
и преживяванията ни, синьо-бели.
Търкулнаха се едри капки дъжд ...

Лютиче

Poetry

2025-09-20T12:55:39+03:00 267 1 2

Историите на баба 🇧🇬

Ние с моята баба много си приличахме,
правихме си сладки и да ги хапваме обичахме.
Баба можеше да сготви, моята любима супа
и ми сипваше от нея, в шарена, дълбока купа.
Щом помолех с кротък глас “Бабо, разкажи ми!“ ...

Лютиче

Poetry

2025-09-19T15:17:36+03:00 418 1 9

Кой ще ни върне 🇧🇬

Старите песни кой ще ни върне?
Приятелите единствени, кой ще завърне?
На нашето място в малкото кафене,
където се срещаха сърцата по две!
Кой ще ни върне сезонните мисли ...

Лютиче

Poetry

2025-09-19T14:04:04+03:00 185

Земята ни 🇧🇬

Ползвана и бранена...
тачена и осквернявана...
тайнствена и изучавана
от близки и врагове ранявана.
Тази наша земя с борове горди, ...

Лютиче

Poetry

2025-09-18T12:16:11+03:00 229 3 7

Код за приличие 🇧🇬

Не обичам половинчати приятелства
и наполовина изречени думи.
Искам откритост и доказателства
за това, що тече помежду ни.
Разтварям сърцето си, цялото, ...

Лютиче

Poetry

2025-09-17T07:03:58+03:00 208 1 2

Душевни коктейли 🇧🇬

В есенните джобове на дните
ставам някак си, все повече твоя.
Ръчкам съмнения... гоня мъглите
и откривам приятел в покоя.
Светлината се сменя с нюанси ...

Лютиче

Poetry » Free verse

2025-09-13T22:58:07+03:00 235 2

Реалност 🇧🇬

С розовите очила... възгордял се оптимистът.
С тъмни, страшни правила... опонира песимистът.
Гали с топла длан детето само майката, която
го обича безпределно със любов, но не от злато.
Няма как да разберем без ориентир или компас, ...

Лютиче

Poetry

2025-09-05T09:26:58+03:00 212 1 2

За сега 🇧🇬

Да... възрастта ми, е с друга усмивка
и с други очи ме следи...
под печата на ситните бръчки
отдавна улавям се... с други мечти!
Напоследък все ми е тая, ...

Лютиче

Poetry

2025-08-27T10:45:29+03:00 192 4

Припознато 🇧🇬

Накъде сте се запътили?
Поспрете се... поне за час.
Пийнете с някой... чаша вино!
Влюбете се в деня, така, от раз!
Но, да ви кажа, времето е малко дръзко, ...

Лютиче

Poetry » Other

2025-08-26T16:18:14+03:00 218 2

Защо ли? 🇧🇬

Защо ли, защо, толкова бързаме да стигнем вечните порти?
Не спрели за миг, да се спъваме в грях и радости спорни.
Егоизъм неистов с богатства отколе все трупаме,
а в душевното паство се давим и към дъното плуваме.
Без страх и боязън са нищите, ламтящи за чуждото, ...

Лютиче

Poetry

2025-08-24T16:43:34+03:00 169 2

Поглед 🇧🇬

Погледни се с твоите очи!
С онази светлина на истинският Аз!
Преминал си през нищото до тук...
уморен от думи, останал си без глас.
Със самотата си сприятелен ...

Лютиче

Poetry » Other

2025-08-21T12:10:29+03:00 209 2 4

Светлини 🇧🇬

Лятото си тръгна...
накъде... не зная,
слънцето зад облак
дъждове доставя.
Утрините – сиви, ...

Лютиче

Poetry

2025-08-19T17:57:47+03:00 196 4

Още 🇧🇬

Ей го септември с дъждовната крачка,
многоцветен във багри и плодове,
акварелно повдига вежди със краска,
напълнил шепи с безброй смехове.
Още е топло в нощите звездни. ...

Лютиче

Poetry

2025-08-16T20:24:01+03:00 206

Спомени 🇧🇬

Налага се, да съумеем някак,
да носим спомените си с нас.
През времето, по пътя кратък,
приканват ни в незнаен час .
Те, непрестанно ни даряват ...

Лютиче

Poetry

2025-08-14T09:47:45+03:00 207

Правило 🇧🇬

Те, чуждите жени, са винаги красиви
с тела изящни, с усмивки закачливи.
За тях витрините навред са пригодени,
да бъдат отразявани от погледи таени.
Те обаяние и изкусителство разпръскват, ...

Лютиче

Poetry » Other

2025-08-09T21:46:34+03:00 217 1 1

Утро 🇧🇬

Утро е ,
зад хоризонта слънчевият диск изплува,
етерът от свежест нежно розовее.
Светлина морето нежно зацелува,
кораб във пристанище сребрее. ...

Лютиче

Poetry

2025-08-03T21:25:30+03:00 225 5

Наметало 🇧🇬

В наметалото на това тленно тяло
измина безброй пътеки живот
с аскетите в знойна пустиня
и с рицари в кръстоносен ход.
Посрещна много превратности, ...

Лютиче

Poetry

2025-08-02T10:37:13+03:00 213 1 1

По японски 🇧🇬

Наш,то село е планинско,
на красив баир лежи,
китно, цветно, романтично
с къщи бели, със липи.
Чудесата наши спрели ...

Лютиче

Poetry » Humorous

2025-08-01T15:14:14+03:00 544 1 2

Заключение 🇧🇬

Моите копнежи не се връзват с възрастовите стремежи!
Да стана сутрин, без ръчкане в коленете!
Да изправя гърба, без болка в раменете!
Да се погледна в огледалото с поглед надлежен,
от високото кръвно постоянно премрежен! ...

Лютиче

Poetry » Free verse

2025-07-30T00:31:30+03:00 220 1 1

Дребностишие 🇧🇬

Те, великите, се припознават във всеки сайт
с безценните възклицания “Неповторима поезия!“
Щедро подхвърлят си кокала в своя рай,
същинско царствено его... в прогресия.
Те за дребни драскачи и летни пишурки ...

Лютиче

Poetry » Other

2025-07-25T19:14:22+03:00 328 2 12

По момчешки 🇧🇬

А сякаш беше толкова кратко...
туй лято, прекатурено от време злачно.
Изтъркаля дните като зрели круши,
три месеца момчешки... непослушни.
Изниза ги през рехави пролуки ...

Лютиче

Poetry

2025-07-18T21:19:31+03:00 209 1 1

Знаци 🇧🇬

Умори ли се, да бъдеш мой?
Уморих ли се, да бъда твоя?
Да ме прегръщаш в среднощен час,
преди сънят, да ни погълне в своя...
Изпращат ни знаци нашите тела ...

Лютиче

Poetry

2025-07-18T06:27:50+03:00 216 1 1

В своята права 🇧🇬

Аз съм тук, пристигнах от никъде,
за да бъда море от мечти,
за да дипля и пренареждам животи
с безкрайни и всевъзможни похвати.
Раснах с младите филизи буйни, ...

Лютиче

Poetry

2025-07-15T17:54:58+03:00 239 2

Възраст 🇧🇬

За миг се разсеях и… вече е есен.
Тръгнаха си приятели, ятата със песен.
След безкраен летеж и досадна умора
Животът-проверка… стигнал е изнемога.
Изгубих ли себе си, след поредния бяг ...

Лютиче

Poetry

2025-07-06T13:16:27+03:00 454