Лютиче
328 results
Всички се впускаме в тази игра...
на гоненица, на взиране, на старание.
Смело прекрачваме в нашата съдба
преследващи претенциозното си желание.
Прекрасните чувства завладяват ни в миг ...
  265 
Не се надявам,
не чакам...
Просто обичам!
Слънцето милва брега.
Вълната не спира да тича. ...
  274 
Времето през небесни пространства тече.
Като пясък през пръсти, като река към море.
Крясък на птица, юлски, залезен хлад.
Уморени вълните достигат вечния бряг.
Хоризонтът се слива в очертания слепи. ...
  192 
Чакана, търсена, толкоз желана.
Къде си, жадувана и често презряна.
Закъсняваща, уморена и престаряла
пътуваш към нас, дива и необуздана.
С устни момичешки, алени, ...
  237 
Спомен щастлив с летен привкус...
Морето разголено гони вълните.
В кафенето отпред,
лее звуци нашият блус
и ни връща в години далечни, ...
  412 
Ти … звънтяща надежда…
Мой единствен копнеж.
Въображаемо утре,
преизпълнено днес.
Как променяш ме в миг ...
  227 
И кротките гълъби някак станаха чужди.
Все по дистанцирано разглеждат света.
Гларуси дебнат в небето безшумни
и влитат неканени, сред мълчаливи ята.
Облаци причудливи сред клоните щъкат. ...
  338 
Спохождат си ме мислите подред
като поток изливащ се в планинска урва,
отърсени от комплексарски етикет
в пространството ми мозъчно се втурват.
Дали във онзи ноемврийски ден ...
  260 
От огледалото ме гледа жена
с уморени надежди, пречупени…
С втренчен поглед обхожда плътта
и брои бръчките ми… нахлузени.
Приглушени гласове нечуто шептят: ...
  224 
На дъх-разстояние, пътувам към теб.
На сън-мигновение, те докосвам.
В безкрайната шир на диво море
изчезваш, като лъч омагьосан.
А после явяваш се, но вече не си ...
  234 
И ето, че отново тъпчеш старите пътеки
до болка в сивота и безразличие.
Омръзнали с водовъртежите нелепи
те водят към двусмислено затишие.
И някак бавно времето умира, ...
  193 
Те са там, тихо присъстват
в нежния бриз на морския повей.
Невидими до нас съществуват
с грижа, поверена от горе.
Шумолят с листата, шепнат в снега, ...
  279 
„Кажи дърво, самотно ли си тук?“
„Какво, самотно ли, защо?“
При теб не идва никой друг
през дългите ти дни и нощи
„Това което казваш е лъжа„ ...
  195 
Похарчихме себе си в лутане сляпо
убедени от вяра с подчертана вина.
Светът греховен в бездни пропада
и линее му пламъкът, догаря свещта.
Човечество грешно чака спасение ...
  260 
Без подкана денят се пробуди
с полъхът нежен на вятър залисан.
В крилата на гълъб се плъзна учуден,
а после утихна в сивотата замислен.
Слънцето сънено, мързеливо протегна ...
  249 
В историята ни има немалко лъжа.
Създадената религия, е да контролира ума.
Паричните знаци- натресена цел.
Обсебен от тях, човекът не знае, накъде е поел.
Дългът е единствен. Да бъде с избора личен! ...
  276 
Къде си, тъй чакана пролет?
Моя топла, зелена и цветна!
В слънчев смях и щъркелов полет
да срещна себе си, блага, приветна!
Разсъблечена след дългата зима ...
  318 
Какво ми даде щедрата ти длан?
Доколко взех, успях ли да прогледна!
От утрото до залез, разпилян
животът напечата своята лента.
В рехавата възраст не прозрях, ...
  230 
С бърз танц извървях си живота
в комбинации страстни и тактове лични.
С учестени импулси и сърдечност с охота
всяка стъпка ми даде прозвища скришни.
Вихрени, бързи- младости необвързани... ...
  232 
В тиха молитва сега коленича
сплела пръсти нечуто шептя,
де е тази, най-святата истина
и защо преживявамe всички тези неща.
Този наш живот, толкова късо измислен, ...
  237 
Народът няма да забрави
годината на тишината.
Уморен от грижи с надпис "здравни"
как лашкаха го към злината.
Затворен зад стени високи ...
  214 
Седя и си мисля, как ми се иска, обикновен живот да живея.
Сутринта да посрещна с усмивка, а вечер от любов да лудея.
Седя и си мисля, като всеки човек, мечтите да станат реални.
Да се усещам в кожата си добре и съседите станат нормални.
Да дочакам в спокойствие пролетта и теменуги по китни поляни. ...
  275 
Любовта не е само цветя и сърца
или порив на страст в тела зажаднели
Често иска да ти даде чаша вода
с витамини за души разболени.
Тя съперничи с всеки приятел ...
  543 
Самотата казват е опасна,
трудна, отрезвяваща, ужасна.
Осъзнали нетърпимият ѝ мир
търсим начини да се спасим.
Тя привлича всичките несгоди ...
  282 
Отпих от отлежалото ти вино
удавeна в очите ти сапфири.
А погледът със който подлуди ме
разпали в мен огньове диви.
Не знаех накъде да се обърна ...
  517 
Навън не го търси,
той е във всеки от нас
скрит в мълчание, бди,
и ни пази без глас.
В тишината говори ...
  214 
В нощта танцуват своя танц,
безброй снежинки-пеперуди.
Застлали под сребрист воал
милион кристални изумруди.
Под тази светеща завивка ...
  210 
Дъвча плод и зеленчук
с грижа за имунитета.
С витамини, минерали,
да преборя стреса.
Дъвча, дъвча... нямат вкус, ...
  274 
В косите ти, ветровете ще сплитам.
В дланите, спомени ще събирам.
А очите в тишини ще потапям
амброзия по устните ще се стапя
С две ръце ще те милвам безспирно, ...
  430 
Любовта събира в себе си живота
с цялата му болка, желания, охота...
Да си влюбен, е равностойно да създаваш,
градиш и бориш се, но и отстояваш.
От малко зрънце тя израства в ураган. ...
  231 
Аз и Ти, си имаме своята истина,
определяща ни с гледната точка...
Резултатът, е зона разнищена,
непредсказуемо наша и точна.
Събужда ни изборът... от летаргия. ...
  244 
Моят вътрешен свят,
е вълшебна, тайна градина.
Там... пристъпвам едва,
като в чудна картина.
Там е светло, незнайно защо. ...
  311 
Няма да се чудя дълго,
защото бързам да ви пожелая,
много здраве през годината пред нас,
но сигурна съм и го зная
Вселената има по-добър план в този час. ...
  441 
В дните студени, мъгливи и празни
търсим онази искрица във нас,
която ни сгрява, обича и пази
и развихря приятелската си власт.
В снежните нощи, мразовити и тихи ...
  423 
Сън сънувам, блян бленувам,
имам си една мечта.
Копнея и не се преструвам,
да обиколя с балон света.
Да политна нависоко ...
  932 
Над селото ни легна дебела снежна пелена.
И добитък и човеци бързо в къщите прибра.
Птички пойни, буболечки, жабки и калинки,
скриха се от поглед всички, изчезнаха кат димки.
Само рошавият Мурджо,радостно в снега се валя! ...
  526 
Починете си от великите мисли,
от суетите човешки в света.
Простете всякакви грешки
и останете насаме със своята душа.
Видяхте ли? Имате единствено нея! ...
  334 
Същинският Аз
скрит зад хиляди воали
саркастично се надсмива
над философии стари.
С приготвена ...
  278 
Днес погубват човешкия Дух,
с похвати злокобни следващи власт
подложен на изпит в дните опасни
загубил посоките на своята страст.
Човекът е вече брутално ненужен ...
  373 
Уморена си тръгва годината стара
последна страница прелиства, преди да отлети.
Каквато и да беше, беше в своята премяна,
към някои много щедра, а други ощети.
В последните минути на декември ...
  555 
Random works
: ??:??