myworld
284 results
Съдбата ми е само сън
и болката ми е обител.
А все като ненужен трън,
към себе си сега политам.
И ето че си вече в мен, ...
и болката ми е обител.
А все като ненужен трън,
към себе си сега политам.
И ето че си вече в мен, ...
447
9
Рисувам те на тънък лист. Останал съм с една боя.
Аз мога са съм твой артист. На сцената сега стоя.
А виждаш ли ме някак там? Разсякох си съня на две.
И искам да съм вече ням. Пък ти със повик да зовеш.
Но чувам ли дори слова... през образа на туй перо? ...
Аз мога са съм твой артист. На сцената сега стоя.
А виждаш ли ме някак там? Разсякох си съня на две.
И искам да съм вече ням. Пък ти със повик да зовеш.
Но чувам ли дори слова... през образа на туй перо? ...
540
14
Душата ми е само миг. Неистово сега пробожда.
А себе си така раних... в платното на живот - художник.
Откъснах се от свята пръст. И виждах те във мен подире.
Във мъничък човешки ръст. А безбрежен е почти Всемира.
Разходих се по чуден мост. Нарисувах си цветя - градини. ...
А себе си така раних... в платното на живот - художник.
Откъснах се от свята пръст. И виждах те във мен подире.
Във мъничък човешки ръст. А безбрежен е почти Всемира.
Разходих се по чуден мост. Нарисувах си цветя - градини. ...
545
4
Поръсих раните със сол. Отроних си в съня утеха.
Съблякох се и чисто гол. В душата си почти олекнах.
Понесох се така насън. Аз можех да съм волна птица.
Не знаех и защо не съм. Кралете нямат и една кралица.
А разходих се дори отвъд. Как напразно е да бъдеш влюбен. ...
Съблякох се и чисто гол. В душата си почти олекнах.
Понесох се така насън. Аз можех да съм волна птица.
Не знаех и защо не съм. Кралете нямат и една кралица.
А разходих се дори отвъд. Как напразно е да бъдеш влюбен. ...
509
14
От огъня остана дим. И майката, която плаче.
Това е да си блуден син. Да се сливаш тайничко със здрача.
Да носиш във сърцето кал. И мъничко поле - тревица.
Да отричаш, че си някак цял... без крилете на щастлива птица.
А какво е да си вечно друг? И съдбата си дори подписал. ...
Това е да си блуден син. Да се сливаш тайничко със здрача.
Да носиш във сърцето кал. И мъничко поле - тревица.
Да отричаш, че си някак цял... без крилете на щастлива птица.
А какво е да си вечно друг? И съдбата си дори подписал. ...
356
5
Не помня да съм падал тук. Даже мислено не съм политал.
Но помня, че съм бил неук. И вътрешно какво изпитвах.
Как се носих във искрица - дъх. В душата ми, която плаче.
А сълзите са от мъртва кръв. Изливат се по хладен начин.
Не помня да съм чакал нощ. Аз скитах по треви зелени. ...
Но помня, че съм бил неук. И вътрешно какво изпитвах.
Как се носих във искрица - дъх. В душата ми, която плаче.
А сълзите са от мъртва кръв. Изливат се по хладен начин.
Не помня да съм чакал нощ. Аз скитах по треви зелени. ...
471
4
Рисувал съм насън цветя. И синьото небе - картина.
А знаеш ли каква е тя? Описвал съм я даже с рими.
Сънувал съм я с две лица. Сънувал съм я тази лудост.
Блещукат си дори слънца. И си мислиш, че си някак влюбен.
Танцувал съм край нея тук. В онази - нашата фалшива къща. ...
А знаеш ли каква е тя? Описвал съм я даже с рими.
Сънувал съм я с две лица. Сънувал съм я тази лудост.
Блещукат си дори слънца. И си мислиш, че си някак влюбен.
Танцувал съм край нея тук. В онази - нашата фалшива къща. ...
598
21
Прощавам ти за всичко друго,
прощавам ти за тази страст,
за болката да бъда буден,
за сляпата в сърцето власт.
Прощавам ти, че вечно гузна ...
прощавам ти за тази страст,
за болката да бъда буден,
за сляпата в сърцето власт.
Прощавам ти, че вечно гузна ...
472
4
Сънувал ли си бели птици? Камбаните в молитва - песен?
Какво е да си истинска светица? Отсявал ли си житото от плесен?
Ти знаеш ли дали е чудо? Навярно пътят е в една посока.
Не искаш ли да бъдеш буден? Да не гониш в себе си живота.
А виждал ли си днес цветята? И зелените поля - градини? ...
Какво е да си истинска светица? Отсявал ли си житото от плесен?
Ти знаеш ли дали е чудо? Навярно пътят е в една посока.
Не искаш ли да бъдеш буден? Да не гониш в себе си живота.
А виждал ли си днес цветята? И зелените поля - градини? ...
523
3
И виното е в мръсни чаши. Мръсни са почти душите.
На чуждото сте днес апаши. А своето без жал рушите.
Не слушате заветни фрази... щом думите са гниещ скелет.
И раната е само тази. И вечно ви оставя белег.
Това ли е съдба на братя... поробени в лъжовни чети? ...
На чуждото сте днес апаши. А своето без жал рушите.
Не слушате заветни фрази... щом думите са гниещ скелет.
И раната е само тази. И вечно ви оставя белег.
Това ли е съдба на братя... поробени в лъжовни чети? ...
329
2
Навярно искаш да се промениш,
да обичаш пак до изнемога,
а в душата си за миг поспри и виж,
гори ли още този огън.
Не знаеш ли, че ти си тук, ...
да обичаш пак до изнемога,
а в душата си за миг поспри и виж,
гори ли още този огън.
Не знаеш ли, че ти си тук, ...
497
5
Светица ли е тоз живот? Най-тежката игра-заблуда.
На слепите да бъдеш роб. Извечната духовна лудост.
А грешни ли са две тела? И допира им в таз обител?
Осъдени за куп дела. От незримия над тях Учител.
Душица ли е тоз живот? Най-тленната сълза-пътека. ...
На слепите да бъдеш роб. Извечната духовна лудост.
А грешни ли са две тела? И допира им в таз обител?
Осъдени за куп дела. От незримия над тях Учител.
Душица ли е тоз живот? Най-тленната сълза-пътека. ...
447
6
Отрових се от този свят. Събудих се дори в окови.
Животът ни е тленен ад. Какво са всичките любови?
Ти винаги оставаш сам. След раните на тази лудост.
Изгаряш във лъжовен плам. Но сънуваш, че си вечно влюбен.
И обичаш ли, не знаеш пак. Само болката е тук на прицел. ...
Животът ни е тленен ад. Какво са всичките любови?
Ти винаги оставаш сам. След раните на тази лудост.
Изгаряш във лъжовен плам. Но сънуваш, че си вечно влюбен.
И обичаш ли, не знаеш пак. Само болката е тук на прицел. ...
567
9
Зарових се във мокра пръст. Душата си така пригалих.
А не беше непосилен кръст. Просто онзи недочакан залез.
Преструвах се, че ти си тук. И губих те дори измамно.
Но споменът нима е лют? И люти ли са всички рани?
Докоснах те едва насън. Сънувах твоята лъжовна близост. ...
А не беше непосилен кръст. Просто онзи недочакан залез.
Преструвах се, че ти си тук. И губих те дори измамно.
Но споменът нима е лют? И люти ли са всички рани?
Докоснах те едва насън. Сънувах твоята лъжовна близост. ...
525
11
Невидим дух... в съня ми пагубно се спира.
Отвън е кух... и вътре болката извира.
Химерен свят... и в него ме изгаря жезъл.
Не прося хляб... а само шепа резен.
Затворен тук... в обвивката на черен орех. ...
Отвън е кух... и вътре болката извира.
Химерен свят... и в него ме изгаря жезъл.
Не прося хляб... а само шепа резен.
Затворен тук... в обвивката на черен орех. ...
471
10
И в пустото извирам от река. Във нищото дори се стичам.
Протягам се към твоята ръка. Безпаметно в любов се вричам.
А думите са хладен шепот. Потъват тук, във дълбините.
Животът ми е само преход. Какви са дни, онези, преди дните?
Какво са всичките животи? Нима живот е, като на куче? ...
Протягам се към твоята ръка. Безпаметно в любов се вричам.
А думите са хладен шепот. Потъват тук, във дълбините.
Животът ми е само преход. Какви са дни, онези, преди дните?
Какво са всичките животи? Нима живот е, като на куче? ...
588
10
Поспри за миг... Сърце, не си отивай.
Сънувай стих. И полет нежен, и окрилен.
Поспри се пак. Само пътьом си несретник.
Това е знак... онзи съдбоносен шепот.
Поспри се тук... Сърце, че ще заплача. ...
Сънувай стих. И полет нежен, и окрилен.
Поспри се пак. Само пътьом си несретник.
Това е знак... онзи съдбоносен шепот.
Поспри се тук... Сърце, че ще заплача. ...
604
5
Аз искам да съм цвят - дъга,
да танцувам по треви зелени,
сетне да съм стон - тъга,
да се стичам по кръвта студена.
Аз искам да съм вир - река, ...
да танцувам по треви зелени,
сетне да съм стон - тъга,
да се стичам по кръвта студена.
Аз искам да съм вир - река, ...
691
8
Вървях насън. Сънувах всичките животи.
Смъртта отвън... бе пътя на един сиротник.
Вървях без дъх. Но спирах се на всеки ъгъл.
И виждах кръв. А всъщност себе си съм лъгал.
Вървях до гроб. И духом се зарових в гроба. ...
Смъртта отвън... бе пътя на един сиротник.
Вървях без дъх. Но спирах се на всеки ъгъл.
И виждах кръв. А всъщност себе си съм лъгал.
Вървях до гроб. И духом се зарових в гроба. ...
504
6
Играх живот. А игра ли беше всичко?
Сънувах брод. И в съня си падах ничком.
Играх без теб. И вътрешно крещях от уплах.
Пристигах клет. А стъпките отронвах вкупом.
Но бе хазарт. И изгубих всички карти. ...
Сънувах брод. И в съня си падах ничком.
Играх без теб. И вътрешно крещях от уплах.
Пристигах клет. А стъпките отронвах вкупом.
Но бе хазарт. И изгубих всички карти. ...
458
4
Животът си оставих тук. Във черното така изтече.
Душа не просих, а душевен студ. И отроних се от сляпа вечност.
Прострях ръка, но не към теб. Към себе си и онзи ручей.
А тя се спря, посърна в лед. Не повярвах, че това се случва.
И все мълчах, в съня на друг. А вътре преживях и спомен. ...
Душа не просих, а душевен студ. И отроних се от сляпа вечност.
Прострях ръка, но не към теб. Към себе си и онзи ручей.
А тя се спря, посърна в лед. Не повярвах, че това се случва.
И все мълчах, в съня на друг. А вътре преживях и спомен. ...
519
5
Човекът е една лъжа... уцелен тук, във битието.
А носи своята душа... онази, на несретник.
Пътува в мнимата съдба. И достига до самотни гари.
Сетне слива се с нощта. Но в себе си е някак краен.
Рисува нежните мечти. А все е сам и тъй излишен. ...
А носи своята душа... онази, на несретник.
Пътува в мнимата съдба. И достига до самотни гари.
Сетне слива се с нощта. Но в себе си е някак краен.
Рисува нежните мечти. А все е сам и тъй излишен. ...
499
4
Живях насън. А всичко бе измама.
И денем, вън... умирах в стари рани.
Живях живот... тук, сред чужди люде.
Не бе любов. А просто чиста лудост.
Сега съм друг. Но в себе си така пропадам. ...
И денем, вън... умирах в стари рани.
Живях живот... тук, сред чужди люде.
Не бе любов. А просто чиста лудост.
Сега съм друг. Но в себе си така пропадам. ...
393
2
Аз погубих своя шанс. Той бе в стъпките по пътя.
Не постигнах истински баланс. Човека в мен докрай откъснах.
Дали живях, не, не бе живот. А просто стон под чужда сянка.
Бях потънал в своя гроб. И се раждах в себе си измамно.
Аз вървях по този свят. Тъй рисувах слънцето с молитва. ...
Не постигнах истински баланс. Човека в мен докрай откъснах.
Дали живях, не, не бе живот. А просто стон под чужда сянка.
Бях потънал в своя гроб. И се раждах в себе си измамно.
Аз вървях по този свят. Тъй рисувах слънцето с молитва. ...
459
7
Обречен дъх от извора на битието.
Танцува в тягостна прегръдка.
Едва достигам в себе си човека.
Отпивам дневната си глътка.
И мътно е сега в душата. ...
Танцува в тягостна прегръдка.
Едва достигам в себе си човека.
Отпивам дневната си глътка.
И мътно е сега в душата. ...
498
8
Защо отнемаш безпощадно дните?
Тихо вехнат красивите цветя.
И море от гняв залива ги с вълните,
а сякаш сън е и край него бдя.
Защо отнемаш безпощадно дните? ...
Тихо вехнат красивите цветя.
И море от гняв залива ги с вълните,
а сякаш сън е и край него бдя.
Защо отнемаш безпощадно дните? ...
453
8
Все тъй сърцето кърви. Вината е в тебе, Животе.
Колко дълбоко боли. Спомен ненужен до гроб е.
Спомен отеква в съня. Но сълзите трият се в ручей.
Небето разтваря деня. А извор неверен е моята участ.
И потъва светът ми разлистен. Не диша и сляпата младост. ...
Колко дълбоко боли. Спомен ненужен до гроб е.
Спомен отеква в съня. Но сълзите трият се в ручей.
Небето разтваря деня. А извор неверен е моята участ.
И потъва светът ми разлистен. Не диша и сляпата младост. ...
499
5
Разпадам се със всеки странен звук.
На залези и изгреви потребни,
а уча се да те обичам наизуст.
И любовта погубва своето вълшебство.
Опитвам небетата да подредя. ...
На залези и изгреви потребни,
а уча се да те обичам наизуст.
И любовта погубва своето вълшебство.
Опитвам небетата да подредя. ...
606
7
Не копнея, Боже, за нежната ти
прошка,
веч' гласа не чувам на свещените
китари
и кръвта не пия от изсъхналото ...
прошка,
веч' гласа не чувам на свещените
китари
и кръвта не пия от изсъхналото ...
394
2
Не зная с летен дъжд да те сравня ли?
По мирис му приличаш, но не по звук.
А сълзи ми носиш, от цветя ли?-
в теб да се родя отново - тайничко чрез друг.
Защо допускаш ме да вляза там?- ...
По мирис му приличаш, но не по звук.
А сълзи ми носиш, от цветя ли?-
в теб да се родя отново - тайничко чрез друг.
Защо допускаш ме да вляза там?- ...
489
1
Не оставяш буйните следи,
а някъде далече все
скиташ
и не молиш за копнежите от
сетните беди, ...
а някъде далече все
скиташ
и не молиш за копнежите от
сетните беди, ...
450
3
Ах, в сърце невинно опъвам нежно струни
и очаквам огъня в очите тъй в пороя,
в съня те срещам, макар без думи,
дори сълзите заличават се в пороя.
Там те виждам, далече в тишината... ...
и очаквам огъня в очите тъй в пороя,
в съня те срещам, макар без думи,
дори сълзите заличават се в пороя.
Там те виждам, далече в тишината... ...
498
2
Колко мило, щом запътвам се към
теб
и обличам болката с помисли
разумни,
та други да не дириш в скръбния ...
теб
и обличам болката с помисли
разумни,
та други да не дириш в скръбния ...
428
1
Не си ли грешна мисъл
по пътя към душата най-горещ,
щом от Бог съм тъй орисан,
да тегне мрак след гаснещата свещ.
Но изгарям разстоянието от съня до теб ...
по пътя към душата най-горещ,
щом от Бог съм тъй орисан,
да тегне мрак след гаснещата свещ.
Но изгарям разстоянието от съня до теб ...
528
2
Нима се стичаха сълзите -
все така,
щом обсипваха самотното си
блюдо,
а от извора пресъхваше ...
все така,
щом обсипваха самотното си
блюдо,
а от извора пресъхваше ...
419
1
Очи тъжни в нощта, пламък, навяващ последен стон,
любов ли бе, притихва ли, или погубва се в своя дом,
нежен грях за двама, не е ли късно,
душа изстрадана, всяка рана бавно я разкъсва,
защо изгарям, тъмно е, не ще изгрее слънце, ...
любов ли бе, притихва ли, или погубва се в своя дом,
нежен грях за двама, не е ли късно,
душа изстрадана, всяка рана бавно я разкъсва,
защо изгарям, тъмно е, не ще изгрее слънце, ...
560
2
Защо ли бягам, та аз дори не те обичам,
не се страхувам от теб, но бродя и скитам
с очи, изпълнени с мъка и печал,
не намерих дом да приютя душата си -
това, за жалост, съм съзрял. ...
не се страхувам от теб, но бродя и скитам
с очи, изпълнени с мъка и печал,
не намерих дом да приютя душата си -
това, за жалост, съм съзрял. ...
494
2
Като буен вятър в сърцето ти нахлуваш,
даряваш болка и една любов погубваш,
очи изплакани, а в душата - огън,
изгарям бавно, но без теб не мога.
Далеч от тук виждам те в чужди силуети, ...
даряваш болка и една любов погубваш,
очи изплакани, а в душата - огън,
изгарям бавно, но без теб не мога.
Далеч от тук виждам те в чужди силуети, ...
476
2
И твоя свят в шепите си аз държа,
сам не мога, не искам без теб да продължа,
но и двама по пътя да вървим - ще страдам,
мислите пропъждам, но от сърцето не ще избягам.
Защо съм тъй раним, когато имам нужда да съм силен, ...
сам не мога, не искам без теб да продължа,
но и двама по пътя да вървим - ще страдам,
мислите пропъждам, но от сърцето не ще избягам.
Защо съм тъй раним, когато имам нужда да съм силен, ...
623
И приижда в сърцето най-жестоката скръб,
бавно изстиват сълзите по мрачния път,
топлите длани, изсъхнали като камък,
кръвта студена, не ще е пламък,
но защо те търся и без теб не мога, ...
бавно изстиват сълзите по мрачния път,
топлите длани, изсъхнали като камък,
кръвта студена, не ще е пламък,
но защо те търся и без теб не мога, ...
638
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
