РосиДимова
103 results
Боян Митов бе богат петдесетгодишен търговец, вдовец, без деца. Загубил жена си преди три години, той бе потънал в дупката на самосъжалението. Гледаше на околния свят с едно тихо безразличие. Не беше нито щастлив, нито нещастен. Осъзнаваше, че е едно сиво и никому ненужно петно върху цветната картин ...
426
10
23
- Боже, какво си сънувал, когато си създавал този край!? - мислеше си Радина, докато крачеше по утъпканата пътека, която се извиваше, като кафяво-сива усойница между хълмовете и се отправяше към манастира. Гората сякаш се разтваряше пред нея и я водеше нагоре, към билото на планината. На моменти тя ...
1622
17
32
Роби стоеше усмихнат пред разпънатия бял чаршаф върху който, като войници, стояха наредени в колони многобройни дамски чанти, в различни цветове и с различни надписи. Шанел, Прада, Диор.... разнообразие от фалшиви марки и изкуствени кожи. Слънцето огряваше черната му кожа и я караше да блести, сякаш ...
912
7
19
Не съм писател, но обичам да пиша! Започвам някоя история, а умът ми, като кокошка, снася яйце и започва да го мъти. За съжаление често не знам какво ще се излюпи, дали пиле, динозавър или ще е някой запъртък. Ясно ми е, че пари от тази дейност няма да извадя. Най-много да се увеличат още дълговете ...
653
9
24
Беше седмицата между тоя и оня свят - Великден. Дни, в които се носеше мирис на козунак и курабии, на свещи и тамян. Ходеше се на гости и при живите, и при мъртвите. Раздаваха се яйца и се поливаше щедро с вода пръсттà върху гробовете.
Симо стискаше найлоновата торбичка, пълна с курабии и пъстроцвет ...
Симо стискаше найлоновата торбичка, пълна с курабии и пъстроцвет ...
1433
15
40
Днес ми едно такова криво, още от сутринта станах с дъто нагоре. Изпих едно кафе, а то горчи мамка му, като пелин в устата ми. Това е защото съм на диета и го пия без захар. Еййй, на какви лишения се подлагаме ние жените, не вкусваме торти, сланинка, пици.... Два месеца страдания и глад, а коремът м ...
1055
11
26
Седях на терасата на бара и бавно отпивах от бирата си. Сигурно изглеждах странно в очите на останалите посетители! Сама жена с чаша бира, потънала в красотата на морето. Повърхността му блестеше, като рибени люспи пред погледа ми и се разбиваше в бетонената стена на заведението. Днес то сякаш бе по ...
1365
16
37
Знам, че не можем да бъдем с теб същите
след преживените бури в живота.
Носим следи от морето по мачтите,
много мечти не достигнаха кота.
Не, невъзможно е с теб да сме същите! ...
след преживените бури в живота.
Носим следи от морето по мачтите,
много мечти не достигнаха кота.
Не, невъзможно е с теб да сме същите! ...
1209
7
17
Слънцето се опитваше да пробие между сивите сгради и да оповести на жителите от квартала, че води със себе си пролетта. Хората се усмихваха, притваряха очи в наслада от първите му топли лъчи и после продължаваха забързани по пътя си. Само Григор нищо не забелязваше. Той стоеше, като препариран стар ...
1398
14
32
На следващият ден бе откриването на изложението. Този ден бе отреден само за гости - хора от артистичните среди, журналисти и най-вече, претенциозни аристократи. Всички те разнасяха чаши с шампанско и вино, обсъждаха - правителството, политиката, собствените си постижения и демонстрираха благополучи ...
860
6
18
Животът е един промеждутък между раждането и смъртта, в който сме вкопчени. Прилича на преспапие, пълно с две меланхолии: едната по онова, което не си преживял, а другата по това, което не можеш вече да върнеш. И докато се оглеждаш объркано, сегашният миг се изплъзва и отминава. Разбираш, че си го п ...
1319
8
23
Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти – двата угаснали въглена – ...
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти – двата угаснали въглена – ...
575
7
23
Йоцо вървеше през снежните преспи, стъпките му потъваха в тях и правеха пътека. Очите го боляха от тази снежна белота. Денят бавно пристъпваше, сякаш все още се колебаеше дали да се изтърколи от завивките си или да остане още малко в тях. Всяка сутрин, той се отправяше към малкия манастир, който кат ...
740
10
28
Всеки човек е една частичка от безкрайната Вселена. Всеки живот е един миг от Вечността. Някои изживяват този миг с отворени очи, а други в сън. Понякога обаче съдбата се намесва, за да събуди заспалите, да ги изтръгне от монотонния живот, за да се научат да обичат, да бъдат щастливи, да се усмихват ...
1126
13
29
Животът разтваря вратата си пред всеки. Едни минават през нея с мисълта, че тръгват на разходка, а други поемат нарамили надежди и отговорности. Всеки има път, който да измине и ако този път иде от душата, всичко което правим ще е добро. Душата е нашият компас. Човек колкото и да бяга от болката, от ...
1279
9
24
Зима е! Най-вълшебното време в годината. Време което изпълва сърцата ни с доброта и обич, време за скъпите на сърцето ни хора, за подаръци и мили жестове. Време за прошка, за топла прегръдка и добра дума. Студът преде бели нишки и ги вплита в покривите, прозорците, дърветата... Комините изпускат дъх ...
814
11
27
Летището Барахас Мадрид или още както го наричат "Адолфо Суарес" бе пълно с народ. Гледах как хората се разхождаха из него помъкнали куфари, сакове, чанти... Някои младежи седяха върху багажа си, забили поглед в телефоните и чакаха своя полет. Други бързаха към гишетата или към някоя дестинация. Мла ...
804
7
24
Има моменти, в които безизходицата и отчаянието спират дъха ти, а страхът и смелостта се смесват. Съдбата те притиска в ъгъла и те поставя на колене. Тогава, в тези моменти, разбираш, че животът е толкова прост и единственото, което трябва е, да се научиш да го живееш, с търпение.
Елена излезе на дв ...
Елена излезе на дв ...
776
7
25
Една сутрин на развиделяване, когато светлината изпъди мрака, а новият ден, като малко момче скочи в скута на селото, Тяна помоли да извикат Станулица. Усещаше, че земните ѝ дни са преброени.
Остави Делчо двете жени сами в стаята. Едната свита, като изгризана ябълка в леглото, а другата като изваяна ...
Остави Делчо двете жени сами в стаята. Едната свита, като изгризана ябълка в леглото, а другата като изваяна ...
983
9
27
До преди няколко години си живеехме щастливо с жена ми - по точно до преди да я хване критическата. Чудя се, как едни хормони могат да превърнат русокосата ми русалка в Горгона Медуза!? Дали думата критическа не идва от критикува? Защото не спира с критиките и оплакванията си от мен.
Започна се с ед ...
Започна се с ед ...
1464
10
16
Животът няма кахъри, като река си тече, понякога бързо, понякога едвам. Ама нищо насила не задържа. Туй що е писано да остане в него, като речен камък на дъното задълбава и там стои.
Метеше двора Станулица, а мислите и летяха като лястовици към Делчо. Все по-чужди си бяха, а мъката като жарава стоеш ...
Метеше двора Станулица, а мислите и летяха като лястовици към Делчо. Все по-чужди си бяха, а мъката като жарава стоеш ...
1094
11
31
Красотата се ражда там където има любов. Ако едно дете е заченато с копнеж то ще бъде красиво, ама кога е гледано и с обич, два пъти по-хубаво ще расте.
Станулица бе единствената дъщеря на Неда и Стоян. Красива и кротка, отгледана с любов, тя бе най-желаната мома във Върбово. Висока, стройна като тр ...
Станулица бе единствената дъщеря на Неда и Стоян. Красива и кротка, отгледана с любов, тя бе най-желаната мома във Върбово. Висока, стройна като тр ...
750
11
29
Раждане и смърт не се избират. Господ като семе засажда душата в нечие тяло и се появяваме на този свят. Но после всеки сам си дроби попарата и трябва да внимава, какво слага в нея, че да не му е водниста и горчива, за да не ходи цял живот гладен.
Елена седна на пейката и стисна голямата си пътна ча ...
Елена седна на пейката и стисна голямата си пътна ча ...
1635
10
32
До преди две години не обичах самотата. Бягах от нея. Животът ми бе шумен и шарен. Приличаше на панаир, всеки ден пълен с нови хора, познати и непознати лица. Усмихнати и тъжни, измамно любезни и до грубост честни. Някои се закачаха като тръни по мен и търсеха разнообразие в самотните си дни, но сле ...
1898
21
48
Калина бавно вървеше по пътеката, която се виеше между сплетените храсти. Бодливият глок се протягаше и дращеше ръцете и краката ѝ, като нокти на гущер. Куп малки мушици кръжаха около очите и лицето ѝ, бръмчаха, сякаш се бяха наговорили дружно да я дразнят. Тънката и отъпкана ивица пръст се губеше н ...
1010
9
20
Танцувай! Остави болката да си иде сама.
Нека дъждът бавно да отмие от тебе страха.
Шепа жълтици дават за твойта душа.
Ще я купят, но кой ще и сложи цена!?
Танцувай! Остави вятърът да разнесе скръбта. ...
Нека дъждът бавно да отмие от тебе страха.
Шепа жълтици дават за твойта душа.
Ще я купят, но кой ще и сложи цена!?
Танцувай! Остави вятърът да разнесе скръбта. ...
887
5
16
Във всеки човек е заложено желание за позитивното. Все търсим и най-слабия лъч от светлина, за който да се уловим в непрогледната тъмнина. Търсим утеха в разрухата, чакайки от руините да се възроди ново начало. Дирим опора там, където я няма. Чакаме и чакаме.... Казват, че последна умира надеждата. ...
1116
10
40
- Име и фамилия?
- Генчо Рашков.
- Години?
- Четирдесет и пет.
- Професия? ...
- Генчо Рашков.
- Години?
- Четирдесет и пет.
- Професия? ...
2023
7
26
Марина втренчено гледаше мъжа си. Той бавно отпиваше от кафето, зачетен в сутрешния вестник. Беше хубав, строен, тридесет и пет годишен самец. В разцвета на силите си. Светло синята риза подчертаваше ясно сините му очи, бистри като езера. След десет годишен брак, все още се потапяше в погледа му, ка ...
1345
9
29
Понякога обичам да оставам сама със себе си. Сипвам си чаша вино, паля цигара и пускам мислите си на паша. А те като овце, хем много, хем и неориентирани. Блъскат се из стените, бутат се в прозорците и блеят. Ама как блеят само... Направо ще ми се пръсне главата от толкова шум. Поне да блееха в една ...
1032
8
25
Мартин вървеше по сивия булевард и се вглеждаше в лицата на хората. Те пърхаха като пчели, излезли от кошера, забързани към своите задължения. Някои сериозни, други - забили поглед в телефоните. Липсваше нещо в цялата тази атмосфера. Опѝта се да си спомни какво! Някакъв блед спомен го погали, като п ...
1192
12
29
ранено сърце
кръв от него не капе
тече тишина.
***
циганско лято ...
кръв от него не капе
тече тишина.
***
циганско лято ...
870
9
18
Добрил седеше по боксерки на дивана пред телевизора, стиснал бутилка бира. От отворения прозорец нахлуваше топлина на талази. Старият вентилатор се опитваше да я разбие и да охлади стаята, но силите му бяха недостатъчни. Младият мъж пъхтеше затиснат от непосилната гореща вълна. Пиеше втора бира с на ...
1446
8
29
Мълчеше тъжно Родопа планина. Сутрин лениво се гушеше в гънките на мъглата. Сякаш не искаше да погледне там долу, в равнината. Вятърът разнасяше миризмата от мъртвите тела на непогребаните батакчани. Хората се страхуваха да се доближат до унищоженото селце, сгушено в котловината. Някои семейства от ...
838
9
29
Всеки камък и всяка скала в Родопите е пропита от кръв или сълзи. Вековните ѝ дървета разказват легенди за минали времена и хора. Годините минават, много вода изтече в реките, но синините от бича, белезите от оковите още личат по снагата ѝ. Затуй и родопските песни са тъжни. Като стрели пробождат в ...
1736
10
29
Хаплив език, душата люта!
Думите му хапят, като бълхи.
Прегръща те с усмивка хитра,
а ръцете свити в юмрук държи.
Лъже и маже, без угризения. ...
Думите му хапят, като бълхи.
Прегръща те с усмивка хитра,
а ръцете свити в юмрук държи.
Лъже и маже, без угризения. ...
671
6
12
Събота вечер. Заведението бе пълно. Музиката гърмеше, а певицата кръшно виеше снага и пееше от цялата си душа:
" Проклета кучка така ме наричаш, за същата тази ти даваше всичко, тогава беше напълно доволен, без мене се влачиш сега като болен...."
Сервитьорките разнасяха табли пълни с напитки. На едн ...
" Проклета кучка така ме наричаш, за същата тази ти даваше всичко, тогава беше напълно доволен, без мене се влачиш сега като болен...."
Сервитьорките разнасяха табли пълни с напитки. На едн ...
1135
7
25
Райна живееше в едно китно и равнинно селце. Преди седем години се пренесе от шумния град в това красиво и спокойно кътче. Получи малка къща с декар градина в наследство от дядо си. Харесваше ѝ, че е само на десет километра от града и можеше лесно да продължи да ходи на работа. Оставаха и няколко го ...
1012
10
23
Казват, че мъжете се влюбват с очите, а жените с ушите.
Жените са привлечени най-вече от мъже, които са алтруисти (въпреки, че алтруизмът е присъщ за жените, а мъжете са егоисти по рождение). Да ги разсмиват, но не да са клоуни. Да са любезни, но не прекалено, че става лигаво и досадно.
Мъжете пък, ...
Жените са привлечени най-вече от мъже, които са алтруисти (въпреки, че алтруизмът е присъщ за жените, а мъжете са егоисти по рождение). Да ги разсмиват, но не да са клоуни. Да са любезни, но не прекалено, че става лигаво и досадно.
Мъжете пък, ...
1470
12
42
- Пусти живот, като неверна жена е. Все те приласкава и гали, ама фустите си за други вдига. Тлее като свещица и кога ще угасне един Господ знае. Как ще го живееш от тебе зависи - дали ще телееш или като барут ще гръмнеш! Дорде си млад и животът и момите ти се усмихват. Кога остарееш всите ти се зъб ...
2215
19
43
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
