РосиДимова (Росица Димова)

Живи сенки - пета част финал 🇧🇬

Събуди се към обяд. Стомахът ѝ напомни, че не беше хапвала нищо от предния ден. Изкъпа се. Сложи тигана на котлона и чукна две яйца в него. Докато се хранеше, погледна в телефона си. Знаеше, че беше рано, много рано, за да има някакъв ефект от сутришния разговор. Облече се и тръгна към гробищата. Вя ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2025-11-18T16:21:53+02:00 331 6 17

Живи сенки - четвърта част 🇧🇬

Всеки се страхува от тайни, такива, които могат да разрушат и променят живота му, а този страх се крие дълбоко в паметта ни, с очакването да го забравим и пренебрегнем.
Сърцето на Тони така силно биеше, че заглушаваше всичко около нея. Чантата в ръката ѝ трепереше, сякаш и тя се страхуваше от неизве ...

РосиДимова

Prose

2025-11-15T15:23:50+02:00 292 6 16

Живи сенки - трета част 🇧🇬

Дъждът все още валеше, небето отказваше да се проясни. Сякаш не искаше да пропусне светлината при селото и хората му. Те не бяха готови за нея и не можеха да приемат истината. Тони сложи качулката на главата си и закрачи по мокрия паваж. Водата пълнеше дупките в асфалта и ги превръщаше в малки езерц ...

РосиДимова

Prose

2025-11-14T11:58:04+02:00 279 5 14

Живи сенки - втора част 🇧🇬

Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2025-11-12T17:54:01+02:00 380 4 14

Живи сенки - първа част 🇧🇬

Нощта покри селцето с черното си покривало, дори звездите не успяваха да надникнат през него. Уличните лампи мъждукаха слабо, сякаш се страхуваха да разчупят тъмнината. Бурята нарастваше все повече. Вятърът се усилваше, играеше си с клоните на стария орех пред къщата. Те се огъваха под силата му, уд ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2025-11-11T19:40:41+02:00 371 4 16

Окислено небе 🇧🇬

Небето като ябълка виси
от мислите ми силно окислено.
И спомен, побелял от старост, спи
сред бездната на мрака примирено.
Защо ли, мамо, мен притиска жал, ...

РосиДимова

Poetry

2025-04-22T10:53:48+03:00 608 12 18

Кал, креп и детски сълзи 🇧🇬

Мое скъпо дете, ти си плакало днес.
Като тъжно и сиво небе си,
изцедило до капка белота и финес
и изгубило светлото в себе си.
Ти си цвете, което в асфалт да цъфти ...

РосиДимова

Poetry

2025-03-29T21:08:23+02:00 670 9 21

Живот в мехур 🇧🇬

Боян Митов бе богат петдесетгодишен търговец, вдовец, без деца. Загубил жена си преди три години, той бе потънал в дупката на самосъжалението. Гледаше на околния свят с едно тихо безразличие. Не беше нито щастлив, нито нещастен. Осъзнаваше, че е едно сиво и никому ненужно петно върху цветната картин ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2024-08-28T14:14:30+03:00 1.2K 10 22

Дяволското семе 🇧🇬

- Боже, какво си сънувал, когато си създавал този край!? - мислеше си Радина, докато крачеше по утъпканата пътека, която се извиваше, като кафяво-сива усойница между хълмовете и се отправяше към манастира. Гората сякаш се разтваряше пред нея и я водеше нагоре, към билото на планината. На моменти тя ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2023-02-26T08:49:50+02:00 2.3K 17 32

Усмивката на Роби 🇧🇬

Роби стоеше усмихнат пред разпънатия бял чаршаф върху който, като войници, стояха наредени в колони многобройни дамски чанти, в различни цветове и с различни надписи. Шанел, Прада, Диор.... разнообразие от фалшиви марки и изкуствени кожи. Слънцето огряваше черната му кожа и я караше да блести, сякаш ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2023-02-08T14:32:26+02:00 1.4K 7 19

Един обикновен разказ 🇧🇬

Не съм писател, но обичам да пиша! Започвам някоя история, а умът ми, като кокошка, снася яйце и започва да го мъти. За съжаление често не знам какво ще се излюпи, дали пиле, динозавър или ще е някой запъртък. Ясно ми е, че пари от тази дейност няма да извадя. Най-много да се увеличат още дълговете ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2022-10-27T17:57:51+03:00 1.1K 9 24

Криле залепени с восък 🇧🇬

Беше седмицата между тоя и оня свят - Великден. Дни, в които се носеше мирис на козунак и курабии, на свещи и тамян. Ходеше се на гости и при живите, и при мъртвите. Раздаваха се яйца и се поливаше щедро с вода пръсттà върху гробовете.
Симо стискаше найлоновата торбичка, пълна с курабии и пъстроцвет ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2022-10-14T12:48:38+03:00 1.8K 15 40

Традицията продължава 🇧🇬

Днес ми едно такова криво, още от сутринта станах с дъто нагоре. Изпих едно кафе, а то горчи мамка му, като пелин в устата ми. Това е защото съм на диета и го пия без захар. Еййй, на какви лишения се подлагаме ние жените, не вкусваме торти, сланинка, пици.... Два месеца страдания и глад, а коремът м ...

РосиДимова

Prose » Short stories, Humorous

2022-09-26T07:25:10+03:00 1.5K 11 25

Невидимата 🇧🇬

Седях на терасата на бара и бавно отпивах от бирата си. Сигурно изглеждах странно в очите на останалите посетители! Сама жена с чаша бира, потънала в красотата на морето. Повърхността му блестеше, като рибени люспи пред погледа ми и се разбиваше в бетонената стена на заведението. Днес то сякаш бе по ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2022-09-20T09:27:28+03:00 1.9K 16 36

По-добри нека да бъдем 🇧🇬

Знам, че не можем да бъдем с теб същите
след преживените бури в живота.
Носим следи от морето по мачтите,
много мечти не достигнаха кота.
Не, невъзможно е с теб да сме същите! ...

РосиДимова

Poetry

2022-06-11T18:28:26+03:00 1.7K 7 17

Зад всеки ъгъл има нова посока 🇧🇬

Слънцето се опитваше да пробие между сивите сгради и да оповести на жителите от квартала, че води със себе си пролетта. Хората се усмихваха, притваряха очи в наслада от първите му топли лъчи и после продължаваха забързани по пътя си. Само Григор нищо не забелязваше. Той стоеше, като препариран стар ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2022-06-10T07:02:50+03:00 1.9K 14 33

Двеста и шестдесет грама любов - втора част 🇧🇬

На следващият ден бе откриването на изложението. Този ден бе отреден само за гости - хора от артистичните среди, журналисти и най-вече, претенциозни аристократи. Всички те разнасяха чаши с шампанско и вино, обсъждаха - правителството, политиката, собствените си постижения и демонстрираха благополучи ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2022-04-23T11:59:26+03:00 1.2K 6 18

Двеста и шестдесет грама любов 🇧🇬

Животът е един промеждутък между раждането и смъртта, в който сме вкопчени. Прилича на преспапие, пълно с две меланхолии: едната по онова, което не си преживял, а другата по това, което не можеш вече да върнеш. И докато се оглеждаш объркано, сегашният миг се изплъзва и отминава. Разбираш, че си го п ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2022-04-10T22:13:02+03:00 1.8K 8 23

Безпощадно 🇧🇬

Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти – двата угаснали въглена – ...

РосиДимова

Poetry » Love

2022-03-31T22:17:45+03:00 932 7 23

Пълен идиот 🇧🇬

Йоцо вървеше през снежните преспи, стъпките му потъваха в тях и правеха пътека. Очите го боляха от тази снежна белота. Денят бавно пристъпваше, сякаш все още се колебаеше дали да се изтърколи от завивките си или да остане още малко в тях. Всяка сутрин, той се отправяше към малкия манастир, който кат ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2022-03-25T20:03:57+02:00 1.2K 10 28

На ръба на тъмнината 🇧🇬

Всеки човек е една частичка от безкрайната Вселена. Всеки живот е един миг от Вечността. Някои изживяват този миг с отворени очи, а други в сън. Понякога обаче съдбата се намесва, за да събуди заспалите, да ги изтръгне от монотонния живот, за да се научат да обичат, да бъдат щастливи, да се усмихват ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2022-03-24T09:04:28+02:00 1.6K 13 29

Женски съдби- финал 🇧🇬

Животът разтваря вратата си пред всеки. Едни минават през нея с мисълта, че тръгват на разходка, а други поемат нарамили надежди и отговорности. Всеки има път, който да измине и ако този път иде от душата, всичко което правим ще е добро. Душата е нашият компас. Човек колкото и да бяга от болката, от ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2022-03-17T06:44:05+02:00 1.9K 9 24

Завръщане 🇧🇬

Зима е! Най-вълшебното време в годината. Време което изпълва сърцата ни с доброта и обич, време за скъпите на сърцето ни хора, за подаръци и мили жестове. Време за прошка, за топла прегръдка и добра дума. Студът преде бели нишки и ги вплита в покривите, прозорците, дърветата... Комините изпускат дъх ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-12-26T08:08:25+02:00 1.2K 11 27

Струва ли си!? 🇧🇬

Летището Барахас Мадрид или още както го наричат "Адолфо Суарес" бе пълно с народ. Гледах как хората се разхождаха из него помъкнали куфари, сакове, чанти... Някои младежи седяха върху багажа си, забили поглед в телефоните и чакаха своя полет. Други бързаха към гишетата или към някоя дестинация. Мла ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-12-18T07:53:58+02:00 1.2K 7 24

Женски съдби - пета част 🇧🇬

Има моменти, в които безизходицата и отчаянието спират дъха ти, а страхът и смелостта се смесват. Съдбата те притиска в ъгъла и те поставя на колене. Тогава, в тези моменти, разбираш, че животът е толкова прост и единственото, което трябва е, да се научиш да го живееш, с търпение.
Елена излезе на дв ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-12-14T11:14:27+02:00 1.2K 7 25

Женски съдби - четвърта част 🇧🇬

Една сутрин на развиделяване, когато светлината изпъди мрака, а новият ден, като малко момче скочи в скута на селото, Тяна помоли да извикат Станулица. Усещаше, че земните ѝ дни са преброени.
Остави Делчо двете жени сами в стаята. Едната свита, като изгризана ябълка в леглото, а другата като изваяна ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-11-25T22:42:24+02:00 1.4K 9 27

Изповедта на един семеен мъж на средна възраст 🇧🇬

До преди няколко години си живеехме щастливо с жена ми - по точно до преди да я хване критическата. Чудя се, как едни хормони могат да превърнат русокосата ми русалка в Горгона Медуза!? Дали думата критическа не идва от критикува? Защото не спира с критиките и оплакванията си от мен.
Започна се с ед ...

РосиДимова

Prose » Short stories, Humorous

2021-11-21T00:38:55+02:00 2K 10 16

Женски съдби - трета част 🇧🇬

Животът няма кахъри, като река си тече, понякога бързо, понякога едвам. Ама нищо насила не задържа. Туй що е писано да остане в него, като речен камък на дъното задълбава и там стои.
Метеше двора Станулица, а мислите и летяха като лястовици към Делчо. Все по-чужди си бяха, а мъката като жарава стоеш ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-11-07T23:32:38+02:00 1.6K 11 31

Женски съдби - втора част 🇧🇬

Красотата се ражда там където има любов. Ако едно дете е заченато с копнеж то ще бъде красиво, ама кога е гледано и с обич, два пъти по-хубаво ще расте.
Станулица бе единствената дъщеря на Неда и Стоян. Красива и кротка, отгледана с любов, тя бе най-желаната мома във Върбово. Висока, стройна като тр ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-10-31T19:01:15+02:00 1.2K 11 29

Женски съдби 🇧🇬

Раждане и смърт не се избират. Господ като семе засажда душата в нечие тяло и се появяваме на този свят. Но после всеки сам си дроби попарата и трябва да внимава, какво слага в нея, че да не му е водниста и горчива, за да не ходи цял живот гладен.
Елена седна на пейката и стисна голямата си пътна ча ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-10-22T07:11:01+03:00 2.1K 10 31

"Моят" непознат 🇧🇬

До преди две години не обичах самотата. Бягах от нея. Животът ми бе шумен и шарен. Приличаше на панаир, всеки ден пълен с нови хора, познати и непознати лица. Усмихнати и тъжни, измамно любезни и до грубост честни. Някои се закачаха като тръни по мен и търсеха разнообразие в самотните си дни, но сле ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-10-06T14:23:41+03:00 2.6K 21 48

Провиралката 🇧🇬

Калина бавно вървеше по пътеката, която се виеше между сплетените храсти. Бодливият глок се протягаше и дращеше ръцете и краката ѝ, като нокти на гущер. Куп малки мушици кръжаха около очите и лицето ѝ, бръмчаха, сякаш се бяха наговорили дружно да я дразнят. Тънката и отъпкана ивица пръст се губеше н ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-09-30T19:19:00+03:00 1.4K 9 20

Блудница 🇧🇬

Танцувай! Остави болката да си иде сама.
Нека дъждът бавно да отмие от тебе страха.
Шепа жълтици дават за твойта душа.
Ще я купят, но кой ще и сложи цена!?
Танцувай! Остави вятърът да разнесе скръбта. ...

РосиДимова

Poetry » Other

2021-09-27T07:48:54+03:00 1.2K 5 16

Късен урок 🇧🇬

Във всеки човек е заложено желание за позитивното. Все търсим и най-слабия лъч от светлина, за който да се уловим в непрогледната тъмнина. Търсим утеха в разрухата, чакайки от руините да се възроди ново начало. Дирим опора там, където я няма. Чакаме и чакаме.... Казват, че последна умира надеждата. ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-09-25T13:33:50+03:00 1.6K 10 40

Професия доносник - ласкател 🇧🇬

- Име и фамилия?
- Генчо Рашков.
- Години?
- Четирдесет и пет.
- Професия? ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-09-21T07:19:22+03:00 2.5K 7 25

Отмъщение 🇧🇬

Марина втренчено гледаше мъжа си. Той бавно отпиваше от кафето, зачетен в сутрешния вестник. Беше хубав, строен, тридесет и пет годишен самец. В разцвета на силите си. Светло синята риза подчертаваше ясно сините му очи, бистри като езера. След десет годишен брак, все още се потапяше в погледа му, ка ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-09-07T13:22:27+03:00 1.8K 9 29

Мисли 🇧🇬

Понякога обичам да оставам сама със себе си. Сипвам си чаша вино, паля цигара и пускам мислите си на паша. А те като овце, хем много, хем и неориентирани. Блъскат се из стените, бутат се в прозорците и блеят. Ама как блеят само... Направо ще ми се пръсне главата от толкова шум. Поне да блееха в една ...

РосиДимова

Prose » Short stories, Humorous

2021-08-29T00:07:09+03:00 1.5K 8 24

Сърце 🇧🇬

Мартин вървеше по сивия булевард и се вглеждаше в лицата на хората. Те пърхаха като пчели, излезли от кошера, забързани към своите задължения. Някои сериозни, други - забили поглед в телефоните. Липсваше нещо в цялата тази атмосфера. Опѝта се да си спомни какво! Някакъв блед спомен го погали, като п ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-08-25T23:25:24+03:00 1.5K 12 29

Опит за хайку 🇧🇬

ранено сърце
кръв от него не капе
тече тишина.
***
циганско лято ...

РосиДимова

Poetry » Eastern forms

2021-08-25T13:32:21+03:00 1.3K 9 18

Омамори 🇧🇬

Добрил седеше по боксерки на дивана пред телевизора, стиснал бутилка бира. От отворения прозорец нахлуваше топлина на талази. Старият вентилатор се опитваше да я разбие и да охлади стаята, но силите му бяха недостатъчни. Младият мъж пъхтеше затиснат от непосилната гореща вълна. Пиеше втора бира с на ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-08-14T21:04:29+03:00 1.9K 8 29