severianin (Валентин Чернев) - Works

Спомен по пълнолуние 🇧🇬

СПОМЕН ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
На Румяна – виновно
Като арабска лъскава монета
търкаля се над стряхата луната
и не в прозореца ми просто свети, ...

severianin

Poetry

2012-12-12T12:32:36+02:00 617 2

Насаме с луната 🇧🇬

НАСАМЕ С ЛУНАТА
От гърлото на мрака над земята
небесен вятър страховито свири,
дърветата ръце за помощ мятат
и храстите залягат по баирите. ...

severianin

Poetry

2012-12-11T11:40:25+02:00 647 7

Под платното 🇧🇬

ПОД ПЛАТНОТО
Пресича бавно есенните хълмове по билото
животът ми със старата каруца,
издува вятър като корабно платно чергилото,
въртят се колелетата, скрибуцат... ...

severianin

Poetry

2012-12-09T13:32:03+02:00 713 5

Утре 🇧🇬

УТРЕ
Вън духа зимен вятър, зима носи,
вън леден дъжд по клоните вали.
Под тоя дъжд душата скита боса
и всичко в мен е свито и боли. ...

severianin

Poetry

2012-12-09T12:04:26+02:00 625 2

Първият ден на зимата 🇧🇬

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
Една завеса бисерна мъгла във сиво-синьо
драпира утрото и тежки дипли стеле
и хоризонтът като недовършена картина
се ражда трудно изпод бледите пастели. ...

severianin

Poetry

2012-12-07T11:40:57+02:00 661 2

Никулденска луна 🇧🇬

НИКУЛДЕНСКА ЛУНА
Никулден е.
Сред коледния пост
небето с едри звездни люспи грее
и драска по земята рибя кост, ...

severianin

Poetry

2012-12-06T15:30:10+02:00 836 13

Занаят 🇧🇬

ЗАНАЯТ
Смъртта отдавна ни е занаят,
животът – опнато въже над бездна.
От раждане до смърт напред-назад
се лутаме по струните железни. ...

severianin

Poetry

2012-12-05T14:03:31+02:00 822 5

Облаци 🇧🇬

ОБЛАЦИ
Сякаш няма небе.
Сякаш няма поле и простори.
Сякаш Дунав от нищото идва и в нищото влиза.
Сякаш някаква плътна завеса се спуща отгоре ...

severianin

Poetry

2012-12-04T16:34:30+02:00 1.3K 5

Сън 🇧🇬

СЪН
“The rest is silence…”
У. Шекспир, “Хамлет”
Светът заспива.
Някъде над мене ...

severianin

Poetry

2012-12-02T19:00:41+02:00 797 8

Първи монолог на клоуна 🇧🇬

ПЪРВИ МОНОЛОГ НА КЛОУНА
“Когато героите си тръгнат, на арената излизат клоуните”
Хайнрих Хайне
“Боя се, че земното кълбо е жълтият дом на Вселената…”
Франсуа Мари Аруе – Волтер ...

severianin

Poetry

2012-12-01T10:33:20+02:00 865 6

Плетиво 🇧🇬

ПЛЕТИВО
Жена ми сяда в скута с две кълбета
- до преждата кълбо от обич крие -
плете за внучките.
Да имат двете ...

severianin

Poetry

2012-11-30T14:09:46+02:00 1.3K 13

Салме 🇧🇬

САЛМЕ *
Салме идва при мен носталгично смълчана,
носталгично смълчана присяда до мене,
притаила в очите си здрачни видения,
а в косите си тъмни – корона от блянове. ...

severianin

Poetry

2012-11-29T11:34:58+02:00 619 6

Бохеми 🇧🇬

БОХЕМИ
La gard meurt et ne se rend pas*
С глава на дунавското голо рамо, вечер
сънува носталгични сънища градчето,
но даже тихата носталгия е друга вече ...

severianin

Poetry

2012-11-28T16:24:34+02:00 707 4

Играта III 🇧🇬

ИГРАТА III
Господин Късмет, госпожо Участ,
госпожа Съдбата ни събра,
а хлапакът Случай ме научи
да играя вашата игра. ...

severianin

Poetry

2012-11-27T10:59:38+02:00 677 3

Сезони 🇧🇬

СЕЗОНИ
“Налей ми светлина, прати ми вик!”
Венета АРАХАНГЕЛОВА
Налива в чашата на хоризонта като вино
далечен залез светлина далечна... ...

severianin

Poetry

2012-11-25T16:11:26+02:00 793 10

Етеменанки 🇧🇬

ЕТЕМЕНАНКИ*
Всяка прилика с каквото и да е е случайна
О, този тежък зной над Кадингира*,
над стихналия в изнемога град...
В небето огнетечно слънце спира ...

severianin

Poetry

2012-11-24T14:37:53+02:00 746

Елиза и единайсетте лебеда 🇧🇬

ЕЛИЗА И ЕДИНАЙСЕТТЕ ЛЕБЕДА
Реплика на Ханс Кристиан АНДЕРСЕН
На простора в бледото синило,
на небето в старото корито,
призрачни, далечни, белокрили, ...

severianin

Poetry

2012-11-23T11:52:01+02:00 1.1K 4

Звън 🇧🇬

ЗВЪН
Не искам милост!
Нека е свиреп
вън поривът на ветровете тъмни,
понесли горе облачната дреб, ...

severianin

Poetry

2012-11-22T11:11:20+02:00 629 2

Здрач 🇧🇬

ЗДРАЧ
“Обречен съм. Лазур! Лазур! Лазур! Лазур!”
Стефан МАЛАРМЕ, “Лазурът”
“О, тъмно, тъмно, тъмно...”
Томас Стърнз ЕЛИЪТ, “Четири квартета” ...

severianin

Poetry

2012-11-21T13:24:25+02:00 716 7

Небесен мотив 🇧🇬

НЕБЕСЕН МОТИВ
На приятелите-поети
Викаш ли ме, Господи?
Изглежда
скуката при тебе си я бива, ...

severianin

Poetry

2012-11-19T20:30:23+02:00 672 4

Разпятия 🇧🇬

РАЗПЯТИЯ
Rien a faire*
От векове – все същата картина,
един и същ тече край нас животът –
под палещия пек на Палестина ...

severianin

Poetry

2012-11-17T14:56:34+02:00 705 5

Ако и ти... 🇧🇬

АКО И ТИ...
На Румяна
Бях беден.
Имах младостта си само,
но тя бе бързонога като вятър ...

severianin

Poetry

2012-11-16T13:28:37+02:00 872 10

Пътуващи години 🇧🇬

ПЪТУВАЩИ ГОДИНИ
Къде отиват изживените години?
Къде се трупа времето изтляло?
Когато този кратък ден отмине,
къде погребват мъртвото му тяло? ...

severianin

Poetry

2012-11-15T13:47:41+02:00 628 3

Вечерен акварел 🇧🇬

ВЕЧЕРЕН АКВАРЕЛ
Ленив дъждец по залеза се сцежда
и се събира в шепите на здрача –
самата ноемврийска безнадеждност
над оголелите дървета плаче ...

severianin

Poetry

2012-11-14T10:07:25+02:00 809 7

Пътеката 🇧🇬

ПЪТЕКАТА
И пак пристъпвам слепешком в мъглата гъста,
не виждам пътя си напред – напред е мрак,
и като стар слепец опипвам с тръпни пръсти
безплътното пред мен. Бих спрял, но няма как ...

severianin

Poetry

2012-11-13T12:41:53+02:00 530 1

Спомени 🇧🇬

СПОМЕНИ
Аз следвам пътя – оня вечен път
на миналите преди мен през дните.
Не крача сам.
Наоколо вървят ...

severianin

Poetry

2012-11-11T16:18:48+02:00 634 6

Ноември. Оня, моят... 🇧🇬

НОЕМВРИ. ОНЯ, МОЯТ…
“Вече знам какво, освен дъжда,
ме очаква през ноември...”
Михаел КРЮГЕР, “Календар”
Горят последните листа в ръжда, ...

severianin

Poetry

2012-11-10T12:17:57+02:00 858 1 7

Врящото гърне 🇧🇬

ВРЯЩОТО ГЪРНЕ
* 23 години демокрация или що е гражданско общество и има ли то почва у нас
Да ме прости другарят Емил-Едуар Шарл Антоан Зола, че му ползвам заглавието без разрешение, но то много пасва на онова, което става днес у нас. И чиято 23-годишнина гордо отбелязваме. И на което още по-гордо да ...

severianin

Podcasts

2012-11-09T12:15:20+02:00 2K 11

Премълчано 🇧🇬

ПРЕМЪЛЧАНО
Я стига глупости, душа!
Защо си свита?
Не е ли днес в нозете ти върхът?
С крилете си не стигаш ли орлите? ...

severianin

Poetry

2012-11-08T17:48:46+02:00 829 2

Олово 🇧🇬

ОЛОВО
Аз знам,
косата ми ще стане сребърна
– един ден – той не е далеч – ще стане –
и всяка сутрин ще се чупи гребена ...

severianin

Poetry

2012-11-07T22:15:31+02:00 600 3

Кръстове и клади 🇧🇬

КРЪСТОВЕ И КЛАДИ
Tertium non datur*
Студено е.
Крайпътните дървета
протягат клоните си заскрежени, ...

severianin

Poetry

2012-11-06T11:45:02+02:00 679 7

Merci, madam la vie 🇧🇬

MERCI, MADAM LA VIE*
Животът през сърцето ми минава,
оставяйки дълбоки коловози;
приятелите тихо оредяват,
по-често срещам скъпи некролози, ...

severianin

Poetry

2012-11-05T15:09:35+02:00 771 8

Первигилий 🇧🇬

ПЕРВИГИЛИЙ
Луната скита между древните могили
като наметнало седефен шал видение,
нощта е синкав дим, за странен первигилий*
звънят камбани в тъмното небе над мене. ...

severianin

Poetry

2012-11-03T12:15:04+02:00 667 2

Гвоздей 🇧🇬

ГВОЗДЕЙ
Намерих гвоздей – стар, прастар, библейски,
от тези, за разпятие ковани,
но моят край не е земя юдейска –
тук не разпъват с гвоздеи по дланите. ...

severianin

Poetry

2012-11-01T12:37:50+02:00 810 10

Залез в есенно жълто 🇧🇬

ЗАЛЕЗ В ЕСЕННО ЖЪЛТО
Денят си тръгва без да бърза по небето
и нощен вятър роши жълти и мъгливи,
увиснали по клоните на старите дървета,
далечни облаци – космати лъвски гриви. ...

severianin

Poetry

2012-10-31T12:46:50+02:00 673 5

Еретични олтари 🇧🇬

ЕРЕТИЧНИ ОЛТАРИ
Ако наистина душата иска само
да коленичи за молитва мълчалива,
защо й е надвисналият свод на храма,
стените с мъртвите икони причудливи, ...

severianin

Poetry

2012-10-30T11:20:13+02:00 676 3

Одисея II 🇧🇬

(откъс)
...
Уви, читателю, напразно се тревожиш –
да следвам стъпките на слепия* не смея
и знам добре, че днес едва ли някой може ...

severianin

Poetry

2012-10-28T20:24:51+02:00 730 6

Живот 🇧🇬

ЖИВОТ
Душата ми, душата ми изгаря
на залеза на дните ми във здрача;
през листопадни есенни пожари
животът ми неумолимо крачи, ...

severianin

Poetry

2012-10-27T16:56:09+03:00 711 1 5

Нощ в Рая 🇧🇬

НОЩ В РАЯ
Полуздрачът се спуска отсреща по склона
и полите си черни раздърпани мята –
хоризонтът виси като стара икона
върху древния тъмен олтар на земята. ...

severianin

Poetry

2012-10-26T16:37:53+03:00 695 3

Нощта срещу Димитровден 🇧🇬

НОЩТА СРЕЩУ ДИМИТРОВДЕН
На светлата памет на баща ми, Димитър
Над мен паунова опашка пери
настръхналата лунноока вечер,
трептят звездите, ...

severianin

Poetry

2012-10-25T15:04:26+03:00 840 4