severianin (Валентин Чернев) - Works

Мечти 🇧🇬

МЕЧТИ
Погребах вчерашните си мечти –
едно самотно тъжно занимание.
Не нося траур.
Не тъжа... почти. ...

severianin

Poetry

2012-09-07T14:12:47+03:00 848 1 5

Крачки 🇧🇬

КРАЧКИ
Крача по пътя и в крачки живота си меря
– може и в метри, но крачките включват и време –
крачка за оня ден, малко по-малка за вчера,
още по-малка за днеска, че “днеска” е бреме. ...

severianin

Poetry

2012-09-06T22:27:04+03:00 1.1K 5

Утре 🇧🇬

УТРЕ
Защо съм весел?
Всъщност повод нямам –
и днес късметът пак не ме намери,
и днес ми взеха пак пари с измама, ...

severianin

Poetry

2012-09-04T16:23:05+03:00 660 7

Миг 🇧🇬

“... за оня миг вечност...”
Жак ПРЕВЕР, “Градината”
“Какво е вечност, ако няма миг?”
Венета АРАХАНГЕЛОВА
с начало и финал – мъглява тайна – ...

severianin

Poetry

2012-09-01T22:52:17+03:00 788 5

Жестоко време 🇧🇬

ЖЕСТОКО ВРЕМЕ
Наивно, чисто, палаво, красиво,
далечното си детство пазя в мене –
стоцветен щрих в прииждащото сиво,
най-светлото безкрайно приключение, ...

severianin

Poetry

2012-08-31T12:32:09+03:00 704 7

Минало 🇧🇬

МИНАЛО
“Миналото – това е настояще,
което съществува на разстояние.”
Ли БРЕКЕТ, “Шпагата на Рианон”
Вървя през настоящето. ...

severianin

Poetry

2012-08-30T12:14:06+03:00 643 2

Боговете ще кажат... 🇧🇬

БОГОВЕТЕ ЩЕ КАЖАТ
Керванът на годините минава.
Старея.
Но старее ли сърцето?
Душата може ли да остарява? ...

severianin

Poetry

2012-08-29T13:18:08+03:00 607 3

Здравей и сбогом 🇧🇬

ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ
Здравей!
Здравей!
Здравей!...
... и ще го кажа ...

severianin

Poetry

2012-08-28T10:32:31+03:00 637 8

Ехо 🇧🇬

ЕХО
За какво ти е път,
щом напред е прозрачната зима...
Ненчо Славчев, “Следа”
За да станеш далечно ехо, ...

severianin

Poetry

2012-08-26T19:25:21+03:00 801 10

Богатство 🇧🇬

БОГАТСТВО
Ти беше млада, тъмнокоса, стройна –
едно току-що разцъфтяло цвете;
и беше краткото ни лято знойно,
но лятната жарава още свети. ...

severianin

Poetry

2012-08-25T10:26:00+03:00 804 1 16

Загуба 🇧🇬

ЗАГУБА
“...нека никога нищо да няма,
за да няма какво да се губи.”
П. ПЕНЕВ
Нямам нищо! ...

severianin

Poetry

2012-08-24T11:22:50+03:00 1.3K 11

Скъперник 🇧🇬

СКЪПЕРНИК
От теб не искам нищо!
Няма нужда
и днес, на старост, да се унижавам.
Това край мен сега е време чуждо ...

severianin

Poetry

2012-08-23T10:19:52+03:00 837 17

Грижи 🇧🇬

ГРИЖИ
“И пред прага грижи, грижи, грижи...”
Кинка КОНСТАНТИНОВА, “На сън”
Те идваха по пладне и среднощ,
без друг багаж, ...

severianin

Poetry

2012-08-22T13:03:46+03:00 614 8

Победител 🇧🇬

ПОБЕДИТЕЛ
“Veni, vidi, vici” *
Дойдох, видях...
Не победих, обаче!
Не е ни толкоз просто, ни тъй лесно. ...

severianin

Poetry

2012-08-21T10:53:09+03:00 1.1K 9

Мелница 🇧🇬

МЕЛНИЦА
На синовете ми Драгомир и Светлозар
“И аз остарях, но мама не знае.”
Петър АНАСТАСОВ
Свири белият вятър на времето, духа ли, духа, ...

severianin

Poetry

2012-08-19T12:03:00+03:00 860 9

Гняв 🇧🇬

“От скърцане на зъби ме болят
изтръпналите мои зъби...”
Иван СТАНЕВ, “Болка”
Светът край нас е зъл и уродлив,
но скърцане със зъби не помага, ...

severianin

Poetry

2012-08-18T10:21:07+03:00 979 12

Зает съм... 🇧🇬

ЗАЕТ СЪМ...
“Смърта е покой, но мисълта за смъртта
не ни дава покой.”
Чезаре ПАВЕЗЕ
“Академик Павлов е зает. Умира.” ...

severianin

Poetry

2012-08-17T12:04:49+03:00 1K 7

Завръщане VI 🇧🇬

ЗАВРЪЩАНЕ VI
“Прах есмь и в праха ще се върна”
Библията
Тежи ми глината.
Онази, от която ...

severianin

Poetry

2012-08-16T10:35:34+03:00 619 7

Чужди времена 🇧🇬

ЧУЖДИ ВРЕМЕНА
Не може всичко да е тъй жестоко
и времената – толкова сурови.
Навярно някой ден ще дойде срока
на този свят да се родя отново. ...

severianin

Poetry

2012-08-15T10:46:03+03:00 785 6

От другата страна на огледалото 🇧🇬

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
От другата страна на огледалото
сърцето търси не това, което
в отминал вече ден е преживяло –
то, преживяното, стои отвъд сърцето. ...

severianin

Poetry

2012-08-14T10:45:14+03:00 1.2K 4

Кораб 🇧🇬

КОРАБ
На гнева ни могъщият кораб огромен
по вълните на Дунав от залеза слиза.
Тих бял Дунав на Ботев отдавна е спомен,
пада яростен здрач, ...

severianin

Poetry

2012-08-12T12:17:09+03:00 785 6

Modus vivendi 🇧🇬

“Ето ме тук накрая и все още”.
Росарио КАСТЕЯНОС, “Парабола на изменчивата”
На дните ми по незатворената крива
и моят хвърлен камък стръмно слиза
натам, където времето се срива – ...

severianin

Poetry

2012-08-11T14:08:11+03:00 620 1 6

Сол 🇧🇬

СОЛ
Всеки има различна съдба под небето –
този тук е далечна вселена незнайна,
лунен прах по ревера му приказно свети
и звезди му нашепват космически тайни. ...

severianin

Poetry

2012-08-10T18:40:15+03:00 643 7

Просяк 🇧🇬

Безкрайна кехлибарена неделя
струи пред моя праг...
Но аз съм лош!
В такива дни се тровят и се стрелят
и тези, дето тънат във разкош. ...

severianin

Poetry

2012-08-09T13:51:41+03:00 1K 17

Ритуални самоубийства 🇧🇬

РИТУАЛНИ САМОУБИЙСТВА
Отрова, изстрел, острие звънтящо
или пък примката на проста връв
и – край!
Животът гасне – свещ димяща, ...

severianin

Poetry

2012-08-08T16:14:26+03:00 723 7

Пътят към тебе 🇧🇬

ПЪТЯТ КЪМ ТЕБЕ
В очите ти, дълбоки като грях,
със цвят на австралийски изумруди,
погледнах. Само себе си видях.
Но всеки път към себе си е труден. ...

severianin

Poetry

2012-08-07T11:42:37+03:00 774 9

Завръщане IV 🇧🇬

“... аз чувам как с неясен глас ме вика
пръстта при нея да се върна пак.”
Андрей ГЕРМАНОВ
От кал създадени – в калта накрая
ще си отидем, зли или добри. ...

severianin

Poetry

2012-08-05T13:33:47+03:00 734 9

Песничка за старите момчета 🇧🇬

ПЕСНИЧКА ЗА СТАРИТЕ МОМЧЕТА
Все още носим тениски и дънки
и още свети в погледа копнеж,
но даже да е жарко лято вънка,
в косите ни проблясва зимен скреж. ...

severianin

Poetry

2012-08-04T10:21:23+03:00 1.3K 6 11

Завръщане III 🇧🇬

Колко пъти се спущах замислен и тих
на душата по слепите улички тесни
до оная сумрачна светая светих*,
пълна с древни скрижали
и бъдещи песни, ...

severianin

Poetry

2012-08-03T11:30:10+03:00 661 4

Мъдростта на влъхвите 🇧🇬

МЪДРОСТТА НА ВЛЪХВИТЕ
Роден съм Козирог сред зима хладна
– щом кажа “януари”, мраз ме лъхва, –
но и при мен в едно студено пладне
дошли отнейде трима странни влъхви. ...

severianin

Poetry

2012-08-01T20:44:21+03:00 590 4

Ако... 🇧🇬

АКО...
Ако светлата птица в небесната вис не се носи –
за какво е тогава небето сребристо?
Ако старият бряст не посреща в гнездото си коса –
защо въобще се разлиства? ...

severianin

Poetry

2012-07-31T12:05:59+03:00 793 10

Реките на България 🇧🇬

Ex Oriente lux, ex Occidente luxus*
И ето – пряко всякакви закони
потекоха на запад и на юг
водите на реките ни изконни,
с една повеля: – По-далеч от тук! ...

severianin

Poetry

2012-07-29T15:58:20+03:00 1.1K 8

Ще ви чакам 🇧🇬

ЩЕ ВИ ЧАКАМ
На онези, за които скърбя
И все по-сам след сенките ви крача,
вървя към никога,
към никъде поел ...

severianin

Poetry

2012-07-28T11:19:58+03:00 726 10

Тресавище 🇧🇬

ТРЕСАВИЩЕ
Въздиша в мрака тинята край мене,
но аз не искам още да потъна.
На мислите горчивата вселена
е пагубно тресавище – без дъно. ...

severianin

Poetry

2012-07-27T08:52:21+03:00 661 1 8

Път към душата 🇧🇬

Някой някъде беше го казал отдавна –
към душата ми път или улица няма;
всеки път предпочита да крачи по равното,
а върхът и просторът напред са измама.
Пътят лази по стръмното мудно и плахо, ...

severianin

Poetry

2012-07-26T23:33:12+03:00 673 2 4

Ездач 🇧🇬

ЕЗДАЧ
“Вече няма коне.
Има понита.”
Иван ДИНКОВ, “Панорама”
През вените ни скита дребно време, ...

severianin

Poetry

2012-07-24T13:10:10+03:00 911 10

Вечност 🇧🇬

Мълчи скалата.
Дунав тук клокочи
и с ярост трие черния й гръб,
а дунавският вятър стръвно точи
на рамото й острия си зъб, ...

severianin

Poetry

2012-07-22T17:46:12+03:00 796 7

Не зная как се стига в Катманду 🇧🇬

Как се отива до Непал – не зная.
И мен скалисти върхове ме викат,
и аз сънувам нощем Хималаите...
...но в Катманду не ме очаква никой.
През Катманду минават алпинистите, ...

severianin

Poetry

2012-07-21T12:45:13+03:00 876 6

Оран 🇧🇬

“Орах в морето...”
Симон БОЛИВАР
“Оранта никога не е била напразна.
Дори и да ореш в морето.”
Мигел Отеро СИЛВА, “Освободителят” ...

severianin

Poetry

2012-07-20T11:26:01+03:00 589 5

Егоизъм 🇧🇬

“Леглото е общо.
Възглавницата – не...”
Янош ПИЛИНСКИ, “Доживотно”
Делим едно легло десетилетия,
един чаршаф, ...

severianin

Poetry

2012-07-20T10:15:27+03:00 893 11