severianin (Валентин Чернев) - Works

Надежда 🇧🇬

“И ето, аз ви думам: има ад и мъка –
и в мъката любов.”
П. К. Яворов, “На Лора”
Повярвайте ми – ад и мъка има...
Не в небесата някъде над нас. ...

severianin

Poetry

2012-07-18T10:38:53+03:00 709 5

Сахари 🇧🇬

В безкрайните пустини на пространството,
под палещия пек на вечно пладне,
където тъмни бедуини странстват –
оазисът е глътка влага хладна.
В пустините самумни на камилите, ...

severianin

Poetry

2012-07-17T12:54:20+03:00 528 3

Анаконда 🇧🇬

АНАКОНДА
Мъгла – огромна анаконда – свива
гигантските си пръстени край мен
и моят ден се дави в тъмно-сиво,
и хърка хоризонтът удушен; ...

severianin

Poetry

2012-07-15T13:05:18+03:00 761 4

Пеликани 🇧🇬

ПЕЛИКАНИ
Като бяла следа в синевата над Ветрен се стапя
пеликаново ято с криле като пяна метежна
и сред жаркото пладне от белите облаци капе
достолепие, сила и птича преливаща нежност. ...

severianin

Poetry

2012-07-14T11:59:35+03:00 810 8

Белота 🇧🇬

БЕЛОТА
Ако дойдеш при мене – смутена, уплашена –
ще те срещнат два стола, легло и огнище,
маса, книги и четири дървени чаши*.
Още – четири голи стени. ...

severianin

Poetry

2012-07-13T14:26:00+03:00 880 8

Езикът на рибите 🇧🇬

ЕЗИКЪТ НА РИБИТЕ
Когато Дунав призори с върбите шепне,
когато плискащ смях върху вълните свети,
когато вятър шумоли в тревите степни –
ослушайте се! ...

severianin

Poetry

2012-07-12T10:32:31+03:00 967 1 9

Съвършенство 🇧🇬

СЪВЪРШЕНСТВО
Кое е съвършеното?
Това ли,
в което зрелостта налива сладост,
или тръпчивата незряла младост, ...

severianin

Poetry

2012-07-11T11:22:53+03:00 684 5

Поглед 🇧🇬

ПОГЛЕД
Тъй рядко ме поглеждаш както днеска...
Друг път ме отминаваш, сякаш казваш,
че съм като ония стари фрески,
които виждаш, но не забелязваш. ...

severianin

Poetry

2012-07-10T11:57:59+03:00 677 5

Душите ни 🇧🇬

ДУШИТЕ НИ
Понякога са стар таван душите ни,
с ненужни вещи и житейска прах,
сребристи паяжини сред гредите
като гирлянди мъх висят по тях. ...

severianin

Poetry

2012-07-08T10:05:05+03:00 679 4

Любов 🇧🇬

ЛЮБОВ
“Не вярвайте на поети,
които не пишат за любовта”
Анджей ВАЖЕХА, “Възвание”
Забравен вкус, забравен аромат на рози... ...

severianin

Poetry

2012-07-06T10:19:21+03:00 1.5K 12

Не съм виновен... 🇧🇬

Аз дишам в рими, в стихове изливам
това, което вдън душата пазя.
Понякога е светло и красиво,
понякога горчи като омраза,
стихът е зъл като татул отровен ...

severianin

Poetry

2012-07-05T10:21:21+03:00 2.6K 17 20

Предзалезна любов 🇧🇬

ПРЕДЗАЛЕЗНА ЛЮБОВ
Угасват чувства, страсти избледняват...
В живота, все по-труден и суров,
единствено спасение остава
предзалезната, тихата любов. ...

severianin

Poetry

2012-07-04T14:20:12+03:00 816 10

Ветрове 🇧🇬

ВЕТРОВЕ
“Думата е сянка на действието”
Демокрит
Такива луди ветрове ме вяха
по пътя през живота ми горчив, ...

severianin

Poetry

2012-07-03T13:05:21+03:00 898 6

На прозореца 🇧🇬

НА ПРОЗОРЕЦА
“Далече тътне лиха сприя...”
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Зад стария прозорец вихри вият
и леден дъжд по покривите слиза, ...

severianin

Poetry

2012-07-01T16:41:10+03:00 988 6

Старата дреха 🇧🇬

Навън е празник.
В пъстрата гълчава
и аз, залутан сред тълпата, крача.
Над Дунав топъл залез се стопява,
от сивата вода извира здрачът ...

severianin

Poetry

2012-06-30T23:01:13+03:00 867 10

Това, което... 🇧🇬

ТОВА, КОЕТО...
“Художникът рисува не това,
което вижда, а това, което чувства”
Пабло ПИКАСО
Не е стихът ми плоско огледало, ...

severianin

Poetry

2012-06-29T10:00:13+03:00 646 5

Горичката 🇧🇬

Тук росата не пада на бисерни капчици,
тази рядка горичка е скучна и прашна –
тук не скитат по пладне Червени шапчици
и говорещи вълци – големи и страшни.
Тази суха крайградска горичка е мърлява; ...

severianin

Poetry

2012-06-28T16:58:34+03:00 653 9

Детето в мен 🇧🇬

ДЕТЕТО В МЕН
Детето в мен живее, вечно младо...
Аз крача през живота с едри крачки –
то още чупи своите играчки
и още гледа с алчност шоколада; ...

severianin

Poetry

2012-06-27T10:25:27+03:00 2.6K 11

Щастие 🇧🇬

ЩАСТИЕ
От старата могила горе
тихо плува
един внезапен аромат на късно лято
и моят свят с отворени очи сънува ...

severianin

Poetry

2012-06-26T23:53:51+03:00 798 13

Свят за двама 🇧🇬

Поисках да се скрия на земята
– между дърветата, в тревите млади –
да бъда сам със песента на вятъра,
да ме затрупат бели снегопади.
Намерихте ме! ...

severianin

Poetry

2012-06-25T14:42:31+03:00 676 7

Стъкло 🇧🇬

Душата е стъкло.
И през стъклото
се вглеждам в тези светове крайпътни,
но виждам лошо.
Може би защото ...

severianin

Poetry

2012-06-25T13:04:37+03:00 680 2

Примирение 🇧🇬

Noblesse oblige
Аз зидах оня свят!
Аз го строих!
Бях закъснял за камъка в темела,
но сянката си в кулите вградих ...

severianin

Poetry

2012-06-22T12:24:18+03:00 626 4

Кралството на кривите огледала 🇧🇬

КРАЛСТВОТО НА КРИВИТЕ ОГЛЕДАЛА
По крива диря ли поех в началото,
посоките ли сбърках като млад,
та виждам
сякаш в криво огледало ...

severianin

Poetry

2012-06-20T23:00:48+03:00 846 12

По пътя 🇧🇬

На Румяна
На дните си по плочника пристъпвам
– накуцвам вече, уморен и гладен –
а залезът от нощен хлад потръпва,
в лицето ми гъстее вятър хладен; ...

severianin

Poetry

2012-06-19T16:41:53+03:00 715 3

Ветренски гризайл* 🇧🇬

ВЕТРЕНСКИ ГРИЗАЙЛ*
На Румяна
Небето е драпирало стърнищата
с коприната на сивата си грива
и облаците, тежки и разнищени, ...

severianin

Poetry

2012-06-18T09:17:03+03:00 831 7

Второто завръщане на Одисей 🇧🇬

...И още плава дървеният кораб в синьото,
и още скърцат тежките весла край мене,
но в борда плискат не вълни – плющят годините,
а гребените им горчат.
И са солени! ...

severianin

Poetry

2012-06-16T18:50:06+03:00 687 11

Сражение 🇧🇬

СРАЖЕНИЕ
“Само битка изгубена
е по-скръбна от битка спечелена”
Робърт ДЖОРДАН, “Небесният огън”,
пета книга от “Колелото на времето” ...

severianin

Poetry

2012-06-14T09:43:23+03:00 644 3

Нещо ми тежи 🇧🇬

НЕЩО МИ ТЕЖИ...
На път поех, а нещо ми тежи,
а нещо ми убива нейде в мене...
Нали загърбих наглите лъжи,
нали изтрих жестоките съмнения; ...

severianin

Poetry

2012-06-13T10:27:15+03:00 2K 1 11

Сянката 🇧🇬

СЯНКАТА
Внезапно разбирам, че тук има нещо нередно,
че нещо край мене не стига в жестокия зной,
че всичко е някак по-иначе, някак по-бедно,
че нещо ми липсва, че някой ми липсва... ...

severianin

Poetry

2012-06-12T10:12:04+03:00 702 6

Алхимия 🇧🇬

АЛХИМИЯ
Тук каменните сводове сгъстяват здрача
и всичко става приказно и нереално;
в огнището просветва жар.
Но не ковачът ...

severianin

Poetry

2012-06-10T13:35:34+03:00 825 7

Опасен съм... 🇧🇬

ОПАСЕН СЪМ
Опасен съм за себе си, изглежда,
защото остарях – не помъдрях
и още храня милион надежди,
и съм готов за всеки сладък грях, ...

severianin

Poetry

2012-06-10T12:23:51+03:00 805 2

За виното и истината 🇧🇬

ЗА ВИНОТО И ИСТИНАТА
“In vino veritas!”
В чашите винени светела голата истина… -
старата мъдрост на древния Рим е измама.
Пени се в каните огнена лудост избистрена, ...

severianin

Poetry

2012-06-08T13:58:13+03:00 777 9

Абсурдно ежедневие 🇧🇬

АБСУРДНО ЕЖЕДНЕВИЕ
“Дядо, какъв ден е сряда?”
Внучките ми Рая и Деница
На времето по сребърната прежда
нанизани са дните ни покорно – ...

severianin

Poetry

2012-06-07T10:12:44+03:00 609 5

Яростно пълнолуние 🇧🇬

ЯРОСТНО ПЪЛНОЛУНИЕ
Пронизва въздуха стаено електричество
и тишината с взрив е заредена.
Библейска нощ, езическа, епическа
– поле като огромна бяла сцена, ...

severianin

Poetry

2012-06-06T09:49:01+03:00 693 6

Монолог на голия цар 🇧🇬

МОНОЛОГ НА ГОЛИЯ ЦАР
Всяка прилика с реалността е случайна
Колко е трудно до бъдеш монарх в този свят –
трябва да си упорит и да можеш да страдаш.
Лани излязох на стария дворцов площад ...

severianin

Poetry

2012-06-05T11:10:00+03:00 755 5

Присъда 🇧🇬

ПРИСЪДА
...И ето ме с камъка, с който сме свързани двамата –
пъплим полека нагоре по стръмния скат...
Ако не помните кой съм, каква ми е драмата –
Зевс бе осъдил на мъки Сизиф. ...

severianin

Poetry

2012-06-04T09:32:43+03:00 838 6

Дунавско ноктюрно 🇧🇬

ДУНАВСКО НОКТЮРНО
По небето струи светлината далечна
и потъва дълбоко сред речното синьо,
и галактики звездни,
и пътища млечни ...

severianin

Poetry

2012-06-02T09:39:07+03:00 629 6

Олтари 🇧🇬

ОЛТАРИ
“...аз паля свещи на свети Бедняк...”
РЮТБЬОФ /1225 – 1285/
Навярно в гъстата мъгла край мен
съм сбъркал пътя, оня път към храма, ...

severianin

Poetry

2012-05-31T22:45:16+03:00 898 8

Нищото 🇧🇬

“Това е всичкото, което
е част от нищото”
Велин ГЕОРГИЕВ, “Небесен докер”
“Може да е нищо, но е мое.
Сесар КАЛВО, Перу ...

severianin

Poetry

2012-05-30T23:01:49+03:00 658 4

Белег 🇧🇬

БЕЛЕГ
На Румяна
Ще падне мрак, ще дойде чернотата,
в която ще се преродим отново.
Одрипавяла в скитане, душата ...

severianin

Poetry

2012-05-29T21:49:34+03:00 676 6