Д О Б Р А Т А Д У М А
Кой с обръч як безмилостно ме стегна
и тръшна гневно портата пред мен?
Забравихте ли глътката вълшебна –
подкрепата във залеза студен? ...
Д И А Л Е К Т И К А
Най-сладостният миг ни свързва с бреме.
От болката пристига радостта.
Възторжена на сигурното стреме,
дарява ни най-светлата звезда. ...
П Р О Щ А В Н Е С М Л А Д О С Т Т А
Топъл лъх на море със вълни и със дюни
ме посреща с любов във ранния юни...
Аз вървя, а под мене земята трепери.
Колко младост блести и със хубост се мери! ...
С И Н Е
Един до друг сме с теб. Ти ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух. ...
Д У Х О В Н А Х Р А Н А
Да можеш да влезеш в духа на земята
и се докоснеш до съществата,
то значи, че не само слушаш, но чуваш
и гледаш така, че можеш да виждаш. ...
Н Е К А
Нека вятърът да вее. Нека буря да бучи.
Ураган да се извие пред разплакани очи!
Нека бездната над мене се разтвори с грохот луд
и от облаците тъмни вместо дъжд се лее смут! ...
Б Ъ Л Г А Р С К А З Е М Я
В купето съм до малкия прозорец.
Летя към тебе, българска земя.
Пейзажът щедро страници разлиства,
писмености древни да чета. ...
М О Л Я Т Е С П А С И М Е
Тръпката в сърцето ще потисна.
Ще остане ялова във мен.
И вълната, тази що към мене плисна,
знам - ще е за нея сетният и ден. ...
Т И Ч А Й, М О Я О Б И Ч
Чувам глас безмълвен. Шепне тишината...
Отдалече тръпнат влюбени сърцата.
Стигат ми очите, за да му говоря.
Ето ми ръцете, за да му отворя. ...
О С Ъ Д Е Н А
„Осъждаш се с лишаване от ласката”! –
четат присъда двете ти ръце.
„Осъждаш се с лишаване от погледа!” –
единствен лъч под зимното небе. ...
Виж вятърът далече гони листи,
и облаците пръска с рамена
и вместо пътека да разчисти –
през мен премина и не ме позна.
За полет пак крилети си разтворих – ...
С Ъ Б И Р А Й И С Е Я Ч И, И Ж Е Т В А Р И
Ето, ида скоро; и Моята награда е с Мен,
И ще отплатя на Всекиму според делата му.
Аз съм Алфа и Омега. Първият и Последният.
Началото и Краят. ...
П Р Е З М Ъ Д Р О С Т Т А
Един до друг на празнична трапеза –
взаимният копнеж неизживян.
Сърцето ми дълбоко го извеза.
Преде да бъде – беше пропилян. ...
Н А З А Л Е З
Път нямаш ли? Не можеш ли сега?
На залез ще те чакам на брега...
Съвсем е тих, безлюден и красив,
а някой би възкликнал – просто сив. ...
В И Е, Г О Д И Н И Т Е
Накъде и какво атакувате, луди,
безмълвни, прозрачни, без глас и посока?
Накъде и какво ще атакувате, алчни,
буреносни и шумни, с потъмнели простори, ...
В Ъ З К Р Е С Е Н И Е
Почукай ми! Аз чакам с нетърпение.
Слухът ми в струна нежна Теб зове
и нотката за мене е вълнение
от гамата на твойте звукове. ...
