stoyna
304 results
Страшният съд
Ще спре смехът и утрото ще стихне
в зачатъка на залеза сломен.
Звезда ранена с болка ще надникне
и ще застине между нощ и ден. ...
  377 
Прегърни ме, сине
Прегърни ме, сине! Толкова любов
в мене е вградена! Чака твоя зов...
Прегърни ме, сине! Разтвори се ти –
обичта си скрита днес ми изпрати! ...
  438 
Ти спри сега
Камбанен звън за празник днес се носи...
До мен се спри без никакви въпроси!
Пак в мен си ти и аз във теб се вливам,
и търся те, и все те преоткривам. ...
  488 
На кон
Девойка или войн летяла съм на кон?
Тъй питам често аз, извикала на глас.
А майката-земя в краката ми сама
разстила ми килим. Над мене свода син ...
  429 
Черен кръст
Черен кръст, а над него небето.
В нозете му – гръд от скала,
ненакърмила с утро надеждата,
но преглътнала с мъка кръвта ...
  360 
Обич във обич
Обич ни свързва - любов голяма,
предана, силна и без измама.
Обич, която все ни огрява,
сила, надежда, вяра ни дава. ...
  373 
Сватбата
И ето пристигам тържествено светла!
Прегърнала в себе си цяла вселена.
Не стъпвам, а нещо ме кара да литна
над земните страсти, в природата китна. ...
  402 
Любов ли бе това
Щом усетих любовта в ръцете ти,
събудих се от дългия си сън
и литнах, за да вляза във сърцето ти,
че хладно, неуютно бе навън. ...
  473 
Пътуване
Пътувам, а с мене пътува
родена от болка сълза...
Тъжна картина рисува.
Душата ми търси роса... ...
  322 
Плачат небесата
Венеция е тука,
но много страх донесе.
Във къщите бълбука,
хората разтресе! ...
  313 
Тръбете неспирно
Тръбят възмутени от малки екрани.
Тръбят и презрени по селски мегдани.
По жиците словото тича опарено –
колко е стреснато, колко изкалено! ...
  281 
Прелюдия към светлината
3
Ще бъде светлина
„Нощ не ще има вече: и не ще има
нужда вече от светене на светило или ...
  426 
Прелюдия към светлината
2
Не биде ден
„Който казва, че е в светлина, а
мрази брата си, той и до сега е в ...
  435 
Прелюдия към светлината
1 част
Сътворението
„А земята беше пуста и неустроена и
Тъмнината покриваше бездната: и Бо– ...
  556 
Златна пролет
Завесата от злато се люлее
Преди да ни дари с усмивка блага.
Стоя и слушам...Тишината пее
И пролетта затопля ме на прага. ...
  345 
Кореспонденция
- Аз се върнах от Атина,
Че мъжът ми пък е в Рим.
Може даже догодина
Да изпратя моя син. ...
  307 
Табу
На самотата в пустите усои
Иззидах този непристъпен храм
И днес се спирам с мъдростта на жрица,
Обречена, без право да ти дам ...
  327 
Святата хармония
Душите ще празнуват обновени.
Звездите ще танцуват подмладени.
Светът ще бъде нов и променен –
Ще влезем в дългочакания ден. ...
  320 
Плачи да плачем
Какво ми остана, че да раздавам?
Нищо. Щом вече и вяра в мен нямам.
Не мога нищо да обещавам.
Зърното взеха, остана слама. ...
  384 
Плачът на земята
Запях и песента ми достигна небето.
Запях и радостта ми влезе във сърцето.
Зачаках светлината, а мръкна в утринта
И пътя ми нелесен внезапно начерта. ...
  402 
Песен през сълзи
„Който снага има конче да си язди,
Той си пари няма конче да си купи.
Който пари има нонче да си купи -
Той си снага няма конче да си язди.” ...
  1757 
Миниатюри
* * *
С малко думи много казвай!
С много думи не наказвай!
И мълчанието даже ...
  337 
Linеa recta
Живяхте широко, живяхте щастливи,
А вятърът духаше в нашите ниви.
Събаряше зърното, пилееше сламата,
А вие крадяхте, обсебвахте славата... ...
  368 
Хайку
Сухата река
Затихна опустяла.
Стадо без трева.
Съвременно ...
  400 
Наполовина
Ти никога не ме обикна тъй
както сърцето ми жадуваше.
Копнееше за мен наполовина.
Обичаше ме, но наполовина. ...
  437 
Какво ли съм ù дал
Отхвърли ме в цветущата ми младост.
Копнежите ми грубо прекоси
И ги прегази. Аз живях без радост.
Тръгни си, с тебе болката носи! ...
  444 
Хайку
***
Всичкото с мярка!
Препълваш ли чашата -
Ще се прелее. ...
  408 
Миниатюри
* * *
Тръпката в сърцето ще потисна.
Ще остане ялова във мен
и вълната, тази що към мене плисна, ...
  308 
Изгубената овца
Какво е станало с мен, Господи? Пътя ли обърках, че непрекъснато вървя и до никъде не достигам? Викам с цялата си мощ, но гласът ми не достига до Тебе. Ти навярно ми говориш, но аз най-вероятно съм
объркала посоката и не мога да се ориентирам. Сигурно нещо дълбоко съм сгрешила, че ду ...
  989 
Скитник
Ти ли беше онзи луд разбойник,
Блъскал по вратата ми до изгрев?
Смел безумец яхнал тъмнината.
В утрото изгубил светлината. ...
  336 
Амин = така да бъде
Накъде? Няма посока.
Всеки път с бариера снабден,
И безкраен указа се срока
И незнаен далечния ден. ...
  425 
Бог сега говори
Ако не вярвам, че ще видя благостите
Господни в земята на живите - бих се
уплашил.
Псалом 27, стих 13 ...
  394 
Каква любов
Каква любов - безумие и сила,
Която те съгражда и руши!
Която те разпаря и пришила
Крила за полет с тебе все кръжи... ...
  1001 
Ела
Света край нас изплетохме в дихание –
на изгрева ни пролетна въздишка,
на поривите сладко упование,
но бързо се разплете тази нишка. ...
  465 
Аз се вливам в танцуващия листопад
Есен. Аз се вливам в танцуващия листопад. О, какво богатство на цветове, които ласкаво се преплитат!
Не! Есента не е златисто жълта. Тя не е тъжна, не е плачеща. Тя
просто е есен, а аз съм едно листенце във вихрушката на багрите -
живо и трептящо. Аз търся с цялото ...
  1009 
На първа и последна среща
На първа и последна среща ме покани.
Къде ще искаш да ме отведеш?
Във миналото – да лекуваш рани
Или да глътнем глътка въздух свеж? ...
  411 
Непокорната
Каква гореща и непокорна истина! Вдигам обгорената си ръка. Цепя
сгъстения и душен въздух. Разпръскват се безброй облаци: в тъмносиньо, лилаво, розово, сребристобяло и потъват в бързия на дните ми.
Опитвам се да ги разгранича, да ги уловя, да ги впрегна, да им заповядам: „Хей, вие тъмнос ...
  1137 
Коя съм
Някога, някога, много отдавна,
Което не помним сега,
Пристигнали снажни, пристигнали едри,
Силни и стройни мъже. ...
  400 
Ти дойде
Ти дойде като сън във съня ми.
Като лека роса отлетя.
Освежителна глътка дари ми.
Завеща ми пак нова мечта. ...
  540 
Първа и последна
Боли, боли и болката нe спира.
Боли ме за България, за Нея...
Тъй свята моя, майко-мъченице,
Не мога безучастна да остана, ...
  379 
Random works
: ??:??