teodoralindemann
156 results
Ти си болката,
ти си страхът ми,
ти си залезът,
ти си умът ми...
Ти си бурята, ...
ти си страхът ми,
ти си залезът,
ти си умът ми...
Ти си бурята, ...
544
2
Нищо не искам - останах на края на пътя,
нищо не чакам - душата в себе си те скъта.
Да забравя... Да, това е, което искам,
да остана?... Пъстри лъчи по устните ти ще разплискам.
Днес валеше - бледи перли пустота, ...
нищо не чакам - душата в себе си те скъта.
Да забравя... Да, това е, което искам,
да остана?... Пъстри лъчи по устните ти ще разплискам.
Днес валеше - бледи перли пустота, ...
421
1
Далечните звезди проблясват или пък вълните се разбиват в скалистия бряг. Мътно-светлинния изгрев разпръсква бледи лъчи по небето. Някъде тъмната гора говори с вятъра. Времето е застинало и на малки стъклени парченца се отронва от мислите ми. Неясните часове между съня и реалността се сплитат в изве ...
561
Никога нищо не е било за мен,
нищо няма да остане за теб.
Живота изчезва в слънчевия ден,
любовта умира във лед...
Това, което някога огън било е, ...
нищо няма да остане за теб.
Живота изчезва в слънчевия ден,
любовта умира във лед...
Това, което някога огън било е, ...
478
1
Спяхме кехлибарено диви
под бледи лунни лъчи,
изплитахме ефирно красиви
тъмните със светли коси.
Ти беше далечен, силен, мечтан ...
под бледи лунни лъчи,
изплитахме ефирно красиви
тъмните със светли коси.
Ти беше далечен, силен, мечтан ...
399
Понеси ме към млечното небе,
целуни ме насред синьото море,
обърни се!
с пламтящи стоманени очи,
усмихни се! ...
целуни ме насред синьото море,
обърни се!
с пламтящи стоманени очи,
усмихни се! ...
311
1
И когато пак ме засипеш с въпроси
и когато пак чуя стъпките боси,
ще се чудя – ще има защо,
обичам ли те или си спомен с прекършено крило?
Искам отново да те погледна ...
и когато пак чуя стъпките боси,
ще се чудя – ще има защо,
обичам ли те или си спомен с прекършено крило?
Искам отново да те погледна ...
331
3
1
Тази вечер завалява. За пръв път от месеци. В началото майка ми дори не вярва. Трябва около десет минути да я убеждавам да се обърне и да погледне. Веднъж обърнала се обаче, тя хвърля лъжицата, омазана със сос, забравя тигана на печката и хуква навън, оставяйки след себе си диря от развълнуван въз ...
Тази вечер завалява. За пръв път от месеци. В началото майка ми дори не вярва. Трябва около десет минути да я убеждавам да се обърне и да погледне. Веднъж обърнала се обаче, тя хвърля лъжицата, омазана със сос, забравя тигана на печката и хуква навън, оставяйки след себе си диря от развълнуван въз ...
3130
1
Asche
Schließ deine Augen mit mir
Und lass mich ziehen
Lass uns die Sinne befreien
Und so untergehen ...
Schließ deine Augen mit mir
Und lass mich ziehen
Lass uns die Sinne befreien
Und so untergehen ...
1150
Лъчисто-озарени копринени вълни,
лунно-залезни мълчаливи
стоманени очи,
тихо е - подай ми ръка,
безкрайно е - танцува пенеста вода. ...
лунно-залезни мълчаливи
стоманени очи,
тихо е - подай ми ръка,
безкрайно е - танцува пенеста вода. ...
489
3
Пробудих се в онзи ужасен миг, когато съня се превърна в реалност.
Пробудих се, бледа, изплашена от гледката пред затворените ми очи.
Пробудих се, знаейки истината.
Пробудих се....
И пропаднах в нов сън. ...
Пробудих се, бледа, изплашена от гледката пред затворените ми очи.
Пробудих се, знаейки истината.
Пробудих се....
И пропаднах в нов сън. ...
663
2
Може би сърцето ми е вечно
или е малък пукнат кристал...
Може би душата плаче безутешно,
или умът пази спомен за печал.
Може би сърцето ми е вечно, ...
или е малък пукнат кристал...
Може би душата плаче безутешно,
или умът пази спомен за печал.
Може би сърцето ми е вечно, ...
516
2
Взирах се в очите й и се опитвах да разбера какво чувства. Очите й са точно като моите – пъстрозелени, не особено големи. Съзерцавах зениците й, разширени от слабата светлина. Исках да погледна в душата й и да разбера какво става. Тя също ме гледаше втренчено, мълчаливо и сякаш ме изучаваше по същия ...
627
2
Може би светът се е самоунищожил?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какофонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце? ...
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какофонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце? ...
568
Лунно-лъчисто е утрото пред мен,
изгаря в светлината силует покварен,
въздуха вдишвам, разпервам ръце,
събужда се в омая тежкото море.
Писък на чайка, пясък копринено бял, ...
изгаря в светлината силует покварен,
въздуха вдишвам, разпервам ръце,
събужда се в омая тежкото море.
Писък на чайка, пясък копринено бял, ...
297
Опиши ми очите му - бляскави, светлозелени,
нарисувай ръцете му - силни, но копнежно кадифени,
разкажи за косите му - по-руси от слънцето,
спомени ми усмивката му - спираща времето...
Поспри го, отклони го за миг само дори, ...
нарисувай ръцете му - силни, но копнежно кадифени,
разкажи за косите му - по-руси от слънцето,
спомени ми усмивката му - спираща времето...
Поспри го, отклони го за миг само дори, ...
545
3
Последният залез плисна като прасковени вълни по лицето ми.
Първият изгрев след дългата нощ, изпълена с грях(?) и хаос, покри лицето ми с воала на невинноста и аз отново се усмихнах.
Отново ме обзеха онези мисли. И пак - дали съм свободна, дали не сгреших, дали не прибързах?
От очите ми капнаха още ...
Първият изгрев след дългата нощ, изпълена с грях(?) и хаос, покри лицето ми с воала на невинноста и аз отново се усмихнах.
Отново ме обзеха онези мисли. И пак - дали съм свободна, дали не сгреших, дали не прибързах?
От очите ми капнаха още ...
519
Тази нощ се обърнах към залеза.
Тънки нишки надежда се сплитаха с дългите и все пак безкрайно безпомощни пръсти на времето.
Останах замислена...
Вгледах се по-ясно в болезненото злато на смъртта на слънцето.
Опитах се да те открия в безбройните късчета слово. ...
Тънки нишки надежда се сплитаха с дългите и все пак безкрайно безпомощни пръсти на времето.
Останах замислена...
Вгледах се по-ясно в болезненото злато на смъртта на слънцето.
Опитах се да те открия в безбройните късчета слово. ...
592
Изгарящи тръпки плиснаха в мрака,
някакъв вик прекъсна съня.
Очите пламнаха - повече не заспаха,
останах във времето - сянка една.
Образът ти превърнах във снимка, ...
някакъв вик прекъсна съня.
Очите пламнаха - повече не заспаха,
останах във времето - сянка една.
Образът ти превърнах във снимка, ...
343
3
Мислех, че няма да видя светлината.
Не я видях.
Мислех, че няма да усетя смисъла.
Не го усетих.
Мислех, че няма да те видя. ...
Не я видях.
Мислех, че няма да усетя смисъла.
Не го усетих.
Мислех, че няма да те видя. ...
591
2
...(много първично)
Обичай ме...
обичай ме като дъжда земята,
обичай ме като устните водата,
Обичай ме... ...
Обичай ме...
обичай ме като дъжда земята,
обичай ме като устните водата,
Обичай ме... ...
367
1
Ела със мен накрая на света,
там, където има светлина,
където снегът винаги бял остава,
където където няма хорска врява.
Ела, хайде, тичай след мен, ...
там, където има светлина,
където снегът винаги бял остава,
където където няма хорска врява.
Ела, хайде, тичай след мен, ...
525
Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...
447
Умират лъчите, залезите студено кървят,
заспиват мъглите, вълните не могат да спрат,
морето се вълнува, денят си отива,
слънцето сънно отпуснато, последни глътки отпива.
Някъде плаче дете, ...
заспиват мъглите, вълните не могат да спрат,
морето се вълнува, денят си отива,
слънцето сънно отпуснато, последни глътки отпива.
Някъде плаче дете, ...
562
2
Затвори очи.
Деня си припомни.
Остави ме, нека ти покажа,
позволи ми един сън да ти разкажа...
Откога чакаш да ме видиш? ...
Деня си припомни.
Остави ме, нека ти покажа,
позволи ми един сън да ти разкажа...
Откога чакаш да ме видиш? ...
287
Залезът кърви в очите ми,
бледи устни чезнат в нощта,
тихи стъпки отекват в сърцето ми,
душата подема на вечността песента.
Заспиват очите, ...
бледи устни чезнат в нощта,
тихи стъпки отекват в сърцето ми,
душата подема на вечността песента.
Заспиват очите, ...
483
2
Обичам те...
но вече ти го знаеш.
Мразя те...
за това ли в нощите мечтаеш?
Обичам те... ...
но вече ти го знаеш.
Мразя те...
за това ли в нощите мечтаеш?
Обичам те... ...
696
Докосвай ме през шала на съня,
устните ти грешни със своите ще изгоря,
докосвай ме в отмала, в косата ми пръстите си зарови,
целувай ме, изпивай ме с очи.
Докосвай ме през шала на съня, ...
устните ти грешни със своите ще изгоря,
докосвай ме в отмала, в косата ми пръстите си зарови,
целувай ме, изпивай ме с очи.
Докосвай ме през шала на съня, ...
648
3
Всяка секунда боли с твоето име,
дните са нощи, а нощите дни,
през времето надникни – погледни ме,
каква бях за теб? Само това ми кажи.
Нищо не искам – тясно е за двама, ...
дните са нощи, а нощите дни,
през времето надникни – погледни ме,
каква бях за теб? Само това ми кажи.
Нищо не искам – тясно е за двама, ...
524
1
2
Очите – сини, кожа – като кадифе,
а колко са красиви
силните ти ръце…
И понякога нощем се унасям,
луда, болна от любов по теб, ...
а колко са красиви
силните ти ръце…
И понякога нощем се унасям,
луда, болна от любов по теб, ...
439
Когато нощем тихо пристъпваш във мрака,
аз чувам твоя стих седефено бял.
Когато се моля, стиснала силно на съдбата ръката,
отново искам да вярвам, че си ме разбрал.
Бях преди десет години усмивка на твоето лице, ...
аз чувам твоя стих седефено бял.
Когато се моля, стиснала силно на съдбата ръката,
отново искам да вярвам, че си ме разбрал.
Бях преди десет години усмивка на твоето лице, ...
508
Малкото неща, случили се в Онзи ден ме объркаха.
Слънчевата светлина беше така ослепителна.
Въздухът тежеше, пълен със спомени за бъдещето.
Онзи ден вулканът изригна и светът се стопи.
След това гласът. Зелените очи. ...
Слънчевата светлина беше така ослепителна.
Въздухът тежеше, пълен със спомени за бъдещето.
Онзи ден вулканът изригна и светът се стопи.
След това гласът. Зелените очи. ...
693
2
Тя стои и мрачно в мен се взира,
Времето като река извира,
тичат, бягат белите вълни,
крещят в омара бледите сълзи.
Защо останах в мрачния ти ум? ...
Времето като река извира,
тичат, бягат белите вълни,
крещят в омара бледите сълзи.
Защо останах в мрачния ти ум? ...
432
Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...
444
1
Винаги сме били заедно.
Винаги, когато излезех във ветровит ден, с развяна ягодово-златна коса, той се появаваше. Рядко се случваше да не забележа сребърно-смарагдените очи сред сивеещите съдби на някоя уличка.
Винаги сме били заедно. Промъкна се в живота ми като нов ученик, но и като стар познат. ...
Винаги сме били заедно.
Винаги, когато излезех във ветровит ден, с развяна ягодово-златна коса, той се появаваше. Рядко се случваше да не забележа сребърно-смарагдените очи сред сивеещите съдби на някоя уличка.
Винаги сме били заедно. Промъкна се в живота ми като нов ученик, но и като стар познат. ...
1661
1
2
Пиано тихо някъде история разказва,
нота по нота в ума ми думите запазва,
слуша розата, огънят залезно заспива,
две устни от вино мракът изпива.
Стеле се уханно тишината, ...
нота по нота в ума ми думите запазва,
слуша розата, огънят залезно заспива,
две устни от вино мракът изпива.
Стеле се уханно тишината, ...
441
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
